Merge lp:~skrechy/ubuntu-keyboard/bulgarian-layout into lp:ubuntu-keyboard

[Kristiyan Kanchev]

Add Bulgarian keyboard layout

Added Bulgarian (New Phonetic) keyboard layout.

I've used the Serbian layout merge request as a templete:
https://code.launchpad.net/~danilo/ubuntu-keyboard/serbian-layout/+merge/229876

[Kristiyan Kanchev (skrechy)]

Hello, nobody is interested in this addition?
If there is some additional steps I have to make, please let me know.

[Michael Sheldon (michael-sheldon)]

Looks good :)

Sorry for the delay!

review: Approve

Unmerged revisions

497. By Kristiyan Kanchev on 2016-07-31

Added Bulgarian (New Phonetic) keyboard layout to ubuntu-keyboard

=== modified file 'debian/control'
--- debian/control	2016-07-12 11:51:45 +0000
+++ debian/control	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -149,6 +149,15 @@
 Description: Ubuntu on-screen keyboard data files - Azerbaijani
  Data files for the Ubuntu virtual keyboard - Azerbaijani
 
+Package: ubuntu-keyboard-bulgarian
+Architecture: any
+Depends: ubuntu-keyboard (= ${binary:Version}),
+         hunspell-bg,
+         ${misc:Depends},
+         ${shlibs:Depends},
+Description: Ubuntu on-screen keyboard data files - Bulgarian
+ Data files for the Ubuntu virtual keyboard - Bulgarian
+
 Package: ubuntu-keyboard-bosnian
 Architecture: any
 Depends: ubuntu-keyboard (= ${binary:Version}),

=== added file 'debian/ubuntu-keyboard-bulgarian.install'
--- debian/ubuntu-keyboard-bulgarian.install	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ debian/ubuntu-keyboard-bulgarian.install	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,1 @@
+usr/share/maliit/plugins/com/ubuntu/lib/bg/

=== added directory 'plugins/bg'
=== added file 'plugins/bg/bg.pro'
--- plugins/bg/bg.pro	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/bg.pro	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,9 @@
+CONFIG += ordered
+TEMPLATE = subdirs
+SUBDIRS = \
+    src \
+    qml
+
+QMAKE_EXTRA_TARGETS += check
+check.target = check
+check.CONFIG = recursive

=== added directory 'plugins/bg/qml'
=== added file 'plugins/bg/qml/Keyboard_bg.qml'
--- plugins/bg/qml/Keyboard_bg.qml	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/qml/Keyboard_bg.qml	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,95 @@
+/*
+ * Copyright 2013 Canonical Ltd.
+ *
+ * This program is free software; you can redistribute it and/or modify
+ * it under the terms of the GNU Lesser General Public License as published by
+ * the Free Software Foundation; version 3.
+ *
+ * This program is distributed in the hope that it will be useful,
+ * but WITHOUT ANY WARRANTY; without even the implied warranty of
+ * MERCHANTABILITY or FITNESS FOR A PARTICULAR PURPOSE.  See the
+ * GNU Lesser General Public License for more details.
+ *
+ * You should have received a copy of the GNU Lesser General Public License
+ * along with this program.  If not, see <http://www.gnu.org/licenses/>.
+ */
+
+import QtQuick 2.4
+import keys 1.0
+
+KeyPad {
+    anchors.fill: parent
+
+    content: c1
+    symbols: "languages/Keyboard_symbols.qml"
+
+    Column {
+        id: c1
+        anchors.fill: parent
+        spacing: 0
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "ч"; shifted: "Ч"; extended: ["1"]; extendedShifted: ["1"]; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "ш"; shifted: "Ш"; extended: ["2"]; extendedShifted: ["2"] }
+            CharKey { label: "е"; shifted: "Е"; extended: ["3"]; extendedShifted: ["3"] }
+            CharKey { label: "р"; shifted: "Р"; extended: ["4"]; extendedShifted: ["4"] }
+            CharKey { label: "т"; shifted: "Т"; extended: ["5"]; extendedShifted: ["5"] }
+            CharKey { label: "ъ"; shifted: "Ъ"; extended: ["6"]; extendedShifted: ["6"] }
+            CharKey { label: "у"; shifted: "У"; extended: ["7"]; extendedShifted: ["7"] }
+            CharKey { label: "и"; shifted: "И"; extended: ["8"]; extendedShifted: ["8"] }
+            CharKey { label: "о"; shifted: "О"; extended: ["9"]; extendedShifted: ["9"] }
+            CharKey { label: "п"; shifted: "П"; extended: ["0"]; extendedShifted: ["0"] }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "Я"; }
+            CharKey { label: "щ"; shifted: "Щ"; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "а"; shifted: "�"; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "С"; }
+            CharKey { label: "д"; shifted: "Д"; }
+            CharKey { label: "ф"; shifted: "Ф"; }
+            CharKey { label: "г"; shifted: "Г"; }
+            CharKey { label: "Ñ…"; shifted: "Ð¥"; }
+            CharKey { label: "й"; shifted: "Й"; }
+            CharKey { label: "к"; shifted: "К"; }
+            CharKey { label: "л"; shifted: "Л"; }
+            CharKey { label: "ь"; shifted: "ь"; extended: ["�"]; extendedShifted: ["�"]; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            ShiftKey {}
+            CharKey { label: "з"; shifted: "З"; }
+            CharKey { label: "ж"; shifted: "Ж"; }
+            CharKey { label: "ц"; shifted: "Ц"; }
+            CharKey { label: "в"; shifted: "В"; }
+            CharKey { label: "б"; shifted: "Б"; }
+            CharKey { label: "н"; shifted: "�"; }
+            CharKey { label: "м"; shifted: "М"; }
+            CharKey { label: "ю"; shifted: "Ю"; }
+            BackspaceKey {}
+        }
+
+        Item {
+            anchors.left: parent.left
+            anchors.right: parent.right
+
+            height: panel.keyHeight + units.gu(UI.row_margin);
+
+            SymbolShiftKey { id: symShiftKey;                            anchors.left: parent.left; height: parent.height; }
+            LanguageKey    { id: languageMenuButton;                     anchors.left: symShiftKey.right; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: commaKey;    label: ","; shifted: ","; extended: ["'", "\"", ";", ":", "@", "&", "(", ")"]; extendedShifted: ["'", "\"", ";", ":", "@", "&", "(", ")"]; anchors.left: languageMenuButton.right; height: parent.height; }
+            SpaceKey       { id: spaceKey;                               anchors.left: commaKey.right; anchors.right: dotKey.left; noMagnifier: true; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: dotKey;      label: "."; shifted: "."; extended: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"];  extendedShifted: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; anchors.right: enterKey.left; height: parent.height; }
+            ReturnKey      { id: enterKey;                               anchors.right: parent.right; height: parent.height; }
+        }
+    } // column
+}

=== added file 'plugins/bg/qml/Keyboard_bg_email.qml'
--- plugins/bg/qml/Keyboard_bg_email.qml	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/qml/Keyboard_bg_email.qml	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,96 @@
+/*
+ * Copyright 2013 Canonical Ltd.
+ *
+ * This program is free software; you can redistribute it and/or modify
+ * it under the terms of the GNU Lesser General Public License as published by
+ * the Free Software Foundation; version 3.
+ *
+ * This program is distributed in the hope that it will be useful,
+ * but WITHOUT ANY WARRANTY; without even the implied warranty of
+ * MERCHANTABILITY or FITNESS FOR A PARTICULAR PURPOSE.  See the
+ * GNU Lesser General Public License for more details.
+ *
+ * You should have received a copy of the GNU Lesser General Public License
+ * along with this program.  If not, see <http://www.gnu.org/licenses/>.
+ */
+
+import QtQuick 2.4
+import keys 1.0
+
+KeyPad {
+    anchors.fill: parent
+
+    content: c1
+    symbols: "languages/Keyboard_symbols.qml"
+
+    Column {
+        id: c1
+        anchors.fill: parent
+        spacing: 0
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "ч"; shifted: "Ч"; extended: ["1"]; extendedShifted: ["1"]; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "ш"; shifted: "Ш"; extended: ["2"]; extendedShifted: ["2"] }
+            CharKey { label: "е"; shifted: "Е"; extended: ["3"]; extendedShifted: ["3"] }
+            CharKey { label: "р"; shifted: "Р"; extended: ["4"]; extendedShifted: ["4"] }
+            CharKey { label: "т"; shifted: "Т"; extended: ["5"]; extendedShifted: ["5"] }
+            CharKey { label: "ъ"; shifted: "Ъ"; extended: ["6"]; extendedShifted: ["6"] }
+            CharKey { label: "у"; shifted: "У"; extended: ["7"]; extendedShifted: ["7"] }
+            CharKey { label: "и"; shifted: "И"; extended: ["8"]; extendedShifted: ["8"] }
+            CharKey { label: "о"; shifted: "О"; extended: ["9"]; extendedShifted: ["9"] }
+            CharKey { label: "п"; shifted: "П"; extended: ["0"]; extendedShifted: ["0"] }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "Я"; }
+            CharKey { label: "щ"; shifted: "Щ"; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "а"; shifted: "�"; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "С"; }
+            CharKey { label: "д"; shifted: "Д"; }
+            CharKey { label: "ф"; shifted: "Ф"; }
+            CharKey { label: "г"; shifted: "Г"; }
+            CharKey { label: "Ñ…"; shifted: "Ð¥"; }
+            CharKey { label: "й"; shifted: "Й"; }
+            CharKey { label: "к"; shifted: "К"; }
+            CharKey { label: "л"; shifted: "Л"; }
+            CharKey { label: "ь"; shifted: "ь"; extended: ["�"]; extendedShifted: ["�"]; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            ShiftKey {}
+            CharKey { label: "з"; shifted: "З"; }
+            CharKey { label: "ж"; shifted: "Ж"; }
+            CharKey { label: "ц"; shifted: "Ц"; }
+            CharKey { label: "в"; shifted: "В"; }
+            CharKey { label: "б"; shifted: "Б"; }
+            CharKey { label: "н"; shifted: "�"; }
+            CharKey { label: "м"; shifted: "М"; }
+            CharKey { label: "ю"; shifted: "Ю"; }
+            BackspaceKey {}
+        }
+
+        Item {
+            anchors.left: parent.left
+            anchors.right: parent.right
+
+            height: panel.keyHeight + units.gu(UI.row_margin);
+
+            SymbolShiftKey { id: symShiftKey;                            anchors.left: parent.left; height: parent.height; }
+            LanguageKey    { id: languageMenuButton;                     anchors.left: symShiftKey.right; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: atKey;    label: "@"; shifted: "@";     anchors.left: languageMenuButton.right; height: parent.height; }
+            SpaceKey       { id: spaceKey;                               anchors.left: atKey.right; anchors.right: urlKey.left; noMagnifier: true; height: parent.height; }
+            UrlKey         { id: urlKey; label: ".бг"; extended: [".bg", ".com", ".net", ".org"]; anchors.right: dotKey.left; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: dotKey;      label: "."; shifted: "."; extended: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; extendedShifted: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; anchors.right: enterKey.left; height: parent.height; }
+            ReturnKey      { id: enterKey;                               anchors.right: parent.right; height: parent.height; }
+        }
+    } // column
+}

=== added file 'plugins/bg/qml/Keyboard_bg_url.qml'
--- plugins/bg/qml/Keyboard_bg_url.qml	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/qml/Keyboard_bg_url.qml	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,95 @@
+/*
+ * Copyright 2013 Canonical Ltd.
+ *
+ * This program is free software; you can redistribute it and/or modify
+ * it under the terms of the GNU Lesser General Public License as published by
+ * the Free Software Foundation; version 3.
+ *
+ * This program is distributed in the hope that it will be useful,
+ * but WITHOUT ANY WARRANTY; without even the implied warranty of
+ * MERCHANTABILITY or FITNESS FOR A PARTICULAR PURPOSE.  See the
+ * GNU Lesser General Public License for more details.
+ *
+ * You should have received a copy of the GNU Lesser General Public License
+ * along with this program.  If not, see <http://www.gnu.org/licenses/>.
+ */
+
+import QtQuick 2.4
+import keys 1.0
+
+KeyPad {
+    anchors.fill: parent
+
+    content: c1
+    symbols: "languages/Keyboard_symbols.qml"
+
+    Column {
+        id: c1
+        anchors.fill: parent
+        spacing: 0
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "ч"; shifted: "Ч"; extended: ["1"]; extendedShifted: ["1"]; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "ш"; shifted: "Ш"; extended: ["2"]; extendedShifted: ["2"] }
+            CharKey { label: "е"; shifted: "Е"; extended: ["3"]; extendedShifted: ["3"] }
+            CharKey { label: "р"; shifted: "Р"; extended: ["4"]; extendedShifted: ["4"] }
+            CharKey { label: "т"; shifted: "Т"; extended: ["5"]; extendedShifted: ["5"] }
+            CharKey { label: "ъ"; shifted: "Ъ"; extended: ["6"]; extendedShifted: ["6"] }
+            CharKey { label: "у"; shifted: "У"; extended: ["7"]; extendedShifted: ["7"] }
+            CharKey { label: "и"; shifted: "И"; extended: ["8"]; extendedShifted: ["8"] }
+            CharKey { label: "о"; shifted: "О"; extended: ["9"]; extendedShifted: ["9"] }
+            CharKey { label: "п"; shifted: "П"; extended: ["0"]; extendedShifted: ["0"] }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "Я"; }
+            CharKey { label: "щ"; shifted: "Щ"; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "а"; shifted: "�"; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "С"; }
+            CharKey { label: "д"; shifted: "Д"; }
+            CharKey { label: "ф"; shifted: "Ф"; }
+            CharKey { label: "г"; shifted: "Г"; }
+            CharKey { label: "Ñ…"; shifted: "Ð¥"; }
+            CharKey { label: "й"; shifted: "Й"; }
+            CharKey { label: "к"; shifted: "К"; }
+            CharKey { label: "л"; shifted: "Л"; }
+            CharKey { label: "ь"; shifted: "ь"; extended: ["�"]; extendedShifted: ["�"]; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            ShiftKey {}
+            CharKey { label: "з"; shifted: "З"; }
+            CharKey { label: "ж"; shifted: "Ж"; }
+            CharKey { label: "ц"; shifted: "Ц"; }
+            CharKey { label: "в"; shifted: "В"; }
+            CharKey { label: "б"; shifted: "Б"; }
+            CharKey { label: "н"; shifted: "�"; }
+            CharKey { label: "м"; shifted: "М"; }
+            CharKey { label: "ю"; shifted: "Ю"; }
+            BackspaceKey {}
+        }
+
+        Item {
+            anchors.left: parent.left
+            anchors.right: parent.right
+
+            height: panel.keyHeight + units.gu(UI.row_margin);
+
+            SymbolShiftKey { id: symShiftKey;                            anchors.left: parent.left; height: parent.height; }
+            LanguageKey    { id: languageMenuButton;                     anchors.left: symShiftKey.right; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: slashKey; label: "/"; shifted: "/";     anchors.left: languageMenuButton.right; height: parent.height; }
+            UrlKey         { id: urlKey; label: ".бг"; extended: [".bg", ".com", ".net", ".org"]; anchors.right: dotKey.left; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: dotKey;      label: "."; shifted: "."; extended: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; extendedShifted: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; anchors.right: enterKey.left; height: parent.height; }
+            ReturnKey      { id: enterKey;                               anchors.right: parent.right; height: parent.height; }
+        }
+    } // column
+}

=== added file 'plugins/bg/qml/Keyboard_bg_url_search.qml'
--- plugins/bg/qml/Keyboard_bg_url_search.qml	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/qml/Keyboard_bg_url_search.qml	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,97 @@
+/*
+ * Copyright 2013 Canonical Ltd.
+ *
+ * This program is free software; you can redistribute it and/or modify
+ * it under the terms of the GNU Lesser General Public License as published by
+ * the Free Software Foundation; version 3.
+ *
+ * This program is distributed in the hope that it will be useful,
+ * but WITHOUT ANY WARRANTY; without even the implied warranty of
+ * MERCHANTABILITY or FITNESS FOR A PARTICULAR PURPOSE.  See the
+ * GNU Lesser General Public License for more details.
+ *
+ * You should have received a copy of the GNU Lesser General Public License
+ * along with this program.  If not, see <http://www.gnu.org/licenses/>.
+ */
+
+import QtQuick 2.4
+import keys 1.0
+
+KeyPad {
+    anchors.fill: parent
+
+    content: c1
+    symbols: "languages/Keyboard_symbols.qml"
+
+    Column {
+        id: c1
+        anchors.fill: parent
+
+        spacing: 0
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "ч"; shifted: "Ч"; extended: ["1"]; extendedShifted: ["1"]; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "ш"; shifted: "Ш"; extended: ["2"]; extendedShifted: ["2"] }
+            CharKey { label: "е"; shifted: "Е"; extended: ["3"]; extendedShifted: ["3"] }
+            CharKey { label: "р"; shifted: "Р"; extended: ["4"]; extendedShifted: ["4"] }
+            CharKey { label: "т"; shifted: "Т"; extended: ["5"]; extendedShifted: ["5"] }
+            CharKey { label: "ъ"; shifted: "Ъ"; extended: ["6"]; extendedShifted: ["6"] }
+            CharKey { label: "у"; shifted: "У"; extended: ["7"]; extendedShifted: ["7"] }
+            CharKey { label: "и"; shifted: "И"; extended: ["8"]; extendedShifted: ["8"] }
+            CharKey { label: "о"; shifted: "О"; extended: ["9"]; extendedShifted: ["9"] }
+            CharKey { label: "п"; shifted: "П"; extended: ["0"]; extendedShifted: ["0"] }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "Я"; }
+            CharKey { label: "щ"; shifted: "Щ"; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            CharKey { label: "а"; shifted: "�"; leftSide: true; }
+            CharKey { label: "�"; shifted: "С"; }
+            CharKey { label: "д"; shifted: "Д"; }
+            CharKey { label: "ф"; shifted: "Ф"; }
+            CharKey { label: "г"; shifted: "Г"; }
+            CharKey { label: "Ñ…"; shifted: "Ð¥"; }
+            CharKey { label: "й"; shifted: "Й"; }
+            CharKey { label: "к"; shifted: "К"; }
+            CharKey { label: "л"; shifted: "Л"; }
+            CharKey { label: "ь"; shifted: "ь"; extended: ["�"]; extendedShifted: ["�"]; rightSide: true; }
+        }
+
+        Row {
+            anchors.horizontalCenter: parent.horizontalCenter;
+            spacing: 0
+
+            ShiftKey {}
+            CharKey { label: "з"; shifted: "З"; }
+            CharKey { label: "ж"; shifted: "Ж"; }
+            CharKey { label: "ц"; shifted: "Ц"; }
+            CharKey { label: "в"; shifted: "В"; }
+            CharKey { label: "б"; shifted: "Б"; }
+            CharKey { label: "н"; shifted: "�"; }
+            CharKey { label: "м"; shifted: "М"; }
+            CharKey { label: "ю"; shifted: "Ю"; }
+            BackspaceKey {}
+        }
+
+        Item {
+            anchors.left: parent.left
+            anchors.right: parent.right
+
+            height: panel.keyHeight + units.gu(UI.row_margin);
+
+            SymbolShiftKey { id: symShiftKey;                            anchors.left: parent.left; height: parent.height; }
+            LanguageKey    { id: languageMenuButton;                     anchors.left: symShiftKey.right; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: slashKey;    label: "/"; shifted: "/";  anchors.left: languageMenuButton.right; height: parent.height; }
+            SpaceKey       { id: spaceKey;                               anchors.left: slashKey.right; anchors.right: urlKey.left; noMagnifier: true; height: parent.height; }
+            UrlKey         { id: urlKey; label: ".бг"; extended: [".bg", ".com", ".net", ".org"]; anchors.right: dotKey.left; height: parent.height; }
+            CharKey        { id: dotKey;      label: "."; shifted: "."; extended: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; extendedShifted: ["?", "-", "_", "!", "+", "%","#","/"]; anchors.right: enterKey.left; height: parent.height; }
+            ReturnKey      { id: enterKey;                               anchors.right: parent.right; height: parent.height; }
+        }
+    } // column
+}

=== added file 'plugins/bg/qml/qml.pro'
--- plugins/bg/qml/qml.pro	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/qml/qml.pro	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,19 @@
+TOP_BUILDDIR = $$OUT_PWD/../../..
+TOP_SRCDIR = $$PWD/../../..
+
+include($${TOP_SRCDIR}/config.pri)
+
+TARGET = dummy
+TEMPLATE = lib
+
+lang_bg.path = "$$UBUNTU_KEYBOARD_LIB_DIR/bg/"
+lang_bg.files = *.qml *.js
+
+INSTALLS += lang_bg
+
+# for QtCreator
+OTHER_FILES += \
+    Keyboard_bg.qml \
+    Keyboard_bg_email.qml \
+    Keyboard_bg_url.qml \
+    Keyboard_bg_url_search.qml

=== added directory 'plugins/bg/src'
=== added file 'plugins/bg/src/bulgarianplugin.h'
--- plugins/bg/src/bulgarianplugin.h	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/src/bulgarianplugin.h	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,27 @@
+#ifndef BULGARIANPLUGIN_H
+#define BULGARIANPLUGIN_H
+
+#include <QObject>
+#include "languageplugininterface.h"
+#include "westernlanguagesplugin.h"
+
+//#include <presage.h>
+
+class BulgarianPlugin : public WesternLanguagesPlugin
+{
+    Q_OBJECT
+    Q_INTERFACES(LanguagePluginInterface)
+    Q_PLUGIN_METADATA(IID "org.qt-project.Qt.Examples.BulgarianPlugin" FILE "bulgarianplugin.json")
+
+public:
+    explicit BulgarianPlugin(QObject* parent = 0)
+        : WesternLanguagesPlugin(parent)
+    {
+    }
+
+    virtual ~BulgarianPlugin()
+    {
+    }
+};
+
+#endif // BULGARIANPLUGIN_H

=== added file 'plugins/bg/src/bulgarianplugin.json'
--- plugins/bg/src/bulgarianplugin.json	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/src/bulgarianplugin.json	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,7 @@
+{
+    "IID": "org.qt-project.Qt.Examples.BulgarianPlugin",
+    "MetaData": {
+    },
+    "className": "BulgarianPlugin",
+    "debug": true
+}

=== added file 'plugins/bg/src/database_bg.db'
Binary files plugins/bg/src/database_bg.db	1970-01-01 00:00:00 +0000 and plugins/bg/src/database_bg.db	2016-07-31 14:58:18 +0000 differ
=== added file 'plugins/bg/src/free_ebook.txt'
--- plugins/bg/src/free_ebook.txt	1970-01-01 00:00:00 +0000
+++ plugins/bg/src/free_ebook.txt	2016-07-31 14:58:18 +0000
@@ -0,0 +1,8349 @@
+	Е. Л. Джейм�
+	Петде�ет нюан�а �иво
+
+
+	Защо жените харе�ват толкова „Петде�ет нюан�а �иво“?
+	_Защото е напи�ана � думите, които мъжете забрав�т да казват, а жените и�кат да чуват._
+	Когато �тудентката по литература �на�тейжа Стийл отива да вземе интервю от у�пели� предприемач Кри�чън Грей, т� е �илно привлечена — този мъж, този поглед! — но и �мутена от вла�тното му при�ъ�твие. �еопитната �на е �тъпи�ана, когато о�ъзнава, че желае точно този мъж.
+	� предупреждението му да �тои далече от него � кара да го желае още по-�илно.
+	Когато обаче разбира за ек�центричните му еротични предпочитани�, т� �е колебае — незави�имо от у�пеха и чара �и, Грей е мъж, измъчван от �об�твени демони и в�епоглъщаща нужда от контрол. Без�илни да у�то�т на привличането, двамата �е впу�кат в �тра�тна и дръзка афера. �на ще навлезе в неиз�ледваната територи� на �об�твените �и желани�, но ще може ли да �е подчини на фантазиите на Грей? И ако го направи, ще продължи ли да обича онова, което ще открие?
+
+
+	1.
+
+	Погледнах �дно в огледалото. По д�волите! Та� ко�а не и�каше да за�тане наникъде. И Катрин Кавана да върви по д�волите! Да вземе да �е разболее и да ме подложи на това. Тр�бваше да �и �ед� у дома и да �и уча за по�ледните изпити �ледващата �едмица, а вме�то това �то�х пред огледалото � четка в ръка и агонизирах в мъки да �ложа та� ко�а в н�какъв ред. „�е тр�бва да �и л�гам � мокра ко�а! �е тр�бва да �и л�гам � мокра ко�а!“ Изрецитирах пред огледалото тази мантра н�колко пъти и отново направих опит да � укрот� � четката. Б�х б��на. Впих поглед в бледото момиче в огледалото — � каф�ва ко�а и �ини очи, прекалено големи за това лице. Момичето ме погледна на �вой ред, аз отча�но извърнах поглед и �е предадох. Един�твената възможна алтернатива бе да вържа та� ината, �военравна ко�а на опашка и да �е над�вам да по�тигна н�какъв що-годе приличен вид.
+	Кейт беше �ъквартирантката ми и от в�ички възможни дни в годината беше избрала точно този да �е тръшне � грип. Затова не можеше да отиде на това интервю � н�какъв инду�триален магнат-хищник, което бе уредила за �тудент�ки� ве�тник. �икога не б�х чувала за него. Предложих й н�как доброволно. Имах изпити, за които тр�бваше да кълва �ко, имах и едно е�е за довършване, �ледобеда тр�бваше по план да уча, но не — �ега �е налагаше да карам 165 мили, за да �тигна до центъра на Сиатъл и да �е вид� �ъ� загадъчни� главен изпълнителен директор на холдинга „Грей Ентърпрайзи�“.
+	Той беше и�тин�ки велик предприемач и о�новен �пон�ор на наши� универ�итет, неговото време беше ценно, в пъти по-ценно от моето, но бе дал �ъгла�ие на Кейт за това интервю и щ�ло да бъде гол�м удар, право в де�етката, казваше т�. По д�волите и нейните извънкла�ни дейно�ти.
+	Кейт �е беше �вила навлечена на дивана в хола.
+	— Съжал�вам, �на. Тр�бваха ми девет ме�еца да �е добера до него за това интервю. Ще минат още ше�т за нова дата, а тогава и двете ще �ме завършили. Като редактор не мога да �и позвол� провал �ега. Мол� те! — умол�ваше ме Кейт � дрезгави� �и гла�, �тържещ през възпаленото й гърло. �е разбирах как го прави то� номер. Макар и болна, изглеждаше така �ъблазнителна, �ек�апилна, великолепна, � ру�а подредена ко�а � �годови нишки в не� и бле�т�щи кра�иви зелени очи, незави�имо че б�ха зачервени и на�ълзени от грипа. Опитах �е да не обръщам внимание на нежелани� при�тъп на �ъ�традание.
+	— Разбира �е, ще ида, Кейт. Ти �и почивай. Да ти дам ли лекар�твата?
+	— Да. Това �а въпро�ите и ка�етофонът ми. Само нати�ни бутона за запи�. Води �и бележки, аз по�ле ще резюмирам в�ичко.
+	— �ма аз не зна� нищо за него — казах. Мъчех �е �ъв�ем неу�пешно да поти�на паниката, ко�то ме обземаше � бе�ни темпове.
+	— Въпро�ите ще ти помогнат. Тръгвай, много път е. �е бива да закъ�н�ваш.
+	— Окей, тръгвам. Ти �и почивай. �аправих ти �упа, �амо �и � �топли. Кейт, такова нещо мога да направ� един�твено и �амо за теб!
+	— Да, добре, тръгвай. У�пех. И благодар�, �на. Спа��ваш ми живота, както винаги.
+	Пу�нах една крива у�мивка, нарамих раницата и тръгнах към вратата, по�ле към колата. �е можех да пов�рвам, че й б�х позволила да ме навие. �о в крайна �метка Кейт можеше да убеди в�еки в каквото �и пои�ка. От не� щеше �тане �трахотен журнали�т. Говореше убедително, беше кра�ива, винаги можеше да �е обо�нове и беше мо�та най-мила и добра при�телка.
+
+
+	Тръгнах от Ванкувър, Вашингтон, по маги�трала номер 5. По път� н�маше много коли. Беше рано, а аз тр�бваше да �ъм в Сиатъл чак в два �ледобед. За ща�тие Кейт ми даде �портни� �и мерцеде� CLK. �е б�х �игурна, че � мо� �тар фолк�ваген ко�тенурка мога да �тигна навреме. � � мерцеде�а пътуването е кеф — нати�каш педала до дупка и милите �е топ�т.
+
+
+	Спр�х пред главни� офи� на компани�та. Сградата беше огромна, на 24 етажа, в�ичко от огънато �тъкло и метал, дето �е вика — плод на утилитарното ми�лене на н�кой авангарден архитект. �ад грамадните �тъклени врати имаше ди�кретна метална табела GRAY HOUSE. При�тигнах в два без петнай�ет и � огромно облекчение, че не �ъм закъ�н�ла, вл�зох в че�тно казано �мущаващото и плашещо � размерите �и, �ъ� �тъклото �и, � метала �и и � п��ъчни� �и камък лоби.
+	Зад гол�мото бюро на рецепци�та, изработено от п��ъчник, �едеше много кра�ива ру�а жена. У�михна ми �е любезно. Беше �ъ� �ако � цв�т на въглен и � б�ла изчи�тена риза. �ай-елегантното и �тилно �ако, което б�х виждала. Изглеждаше безупречно.
+	— Имам �реща � го�подин Грей. �на�тейжа Стийл от името на Катрин Кавана.
+	— Извинете ме за �екунда, го�пожице Стийл — каза т� и повдигна учудено вежда, докато аз �то�х неловко и �мутено пред не�. Почнах да �ъжал�вам, че не б�х взела н�кое от хубавите официални ко�тюмчета на Кейт вме�то моето изно�ено мор�ко�иньо �ако. Б�х положила у�илието да облека един�твената �и пола, да обу� прилични ботуши до коленете и да �ложа �ин пуловер. За мен това беше до�татъчно елегантно. Бързо мушнах зад ухото �и един изнизал �е от опашката кичур и � непринуден вид �е опитах да демон�трирам, че дамата изобщо не ме �мущава.
+	— Да, очакваме го�пожица Кавана. Мол� подпишете тук, го�пожице Стийл. Вземете по�ледни� а�ан�ьор вд��но и нати�нете двай�ети етаж — каза т�. У�михваше ми �е любезно, но б�х убедена, че ми �е при�мива.
+	Подаде ми пропу�к, на който бе �ложен �рък печат „Го�т“. �е можах да прикри� ехидната �и у�мивка. Разбира �е, на в�еки би му �танало ��но, че �ъм �амо _го�т_. Та аз не па�вах изобщо в та� атмо�фера. „�икога нищо не �е промен�.“ Въздъхнах тежко наум. Благодарих й, тръгнах към а�ан�ьорите и минах между двамата охранители �ъ� �къпи черни ко�тюми.
+	��ан�ьорът ме из�трел� до двай�ети� етаж. Вратите �е отвориха плавно и попаднах в друго грамадно лоби. Пак �тъкло, метал и б�л п��ъчник. Пред мен — пак бюро и пак млада ру�а жена, но тази беше облечена в черно и б�ло, е�те�твено без забележка по вида й. Стана да ме по�рещне.
+	— Бихте ли изчакали тук, го�пожице Стийл? — попита и ми по�очи едни бели кожени �толове. Това май беше чакалн�та.
+	Зад т�х имаше огромна зала за �ъвещани� �ъ� �тъклени �тени и, разбира �е, ма�а, отговар�ща на размерите на помещението, изработена от тъмно дърво, и поне двай�ет еднакви �тола около не�, в подход�щи� за ма�ата цв�т. Зад в�ичкото това имаше прозорец от пода до тавана � гледка към цели� град в по�ока към Саунд. Гледката �пираше дъха, направо ме парализира.
+	Седнах и измъкнах въпро�ите от раницата. Зачетох ги и наум проклинах Кейт, че не ми беше дала поне н�какви биографични данни. Та аз не знаех аб�олютно нищо за човека, когото �лед малко тр�бваше да интервюирам. Можеше да е на деветде�ет, можеше да е на трий�ет. �е�игурно�тта винаги ме е дразнела. Сега нервите ми б�ха опънати и ми личеше. �е ме �върташе от безпокой�тво. �икога не �ъм харе�вала разговорите очи в очи. По-добре ми е да �ед� анонимно и незабел�зано в дъното на �та�та в н�ко� ди�ку�ионна група. И за да �ъм че�тна, винаги �е о�лан�м на мо�та �об�твена компани�: да чета британ�ка кла�ика, �вита на н�кой �тол в библиотеката на универ�итета, а не да �ед� и да �е тре�а от нерви в н�каква коло�ална �тъклено-метално-каменна �града.
+	Издразних �е на �ебе �и. „Я �е �тегни, Стийл.“ �ко �е �ъдеше по вида на �градата — прекалено �терилна и модерна — очаквах го�подин Грей да е на около четирий�ет, в добра физиче�ка форма, � тен и �ветла ко�а, за да �и па�ва по цв�т � о�танали� пер�онал.
+	От гол�мата врата вд��но излезе друга безупречно облечена блондинка. Каква беше та� работа � тези перфектни блондинки? Поех дълбоко въздух и �е изправих.
+	— Го�пожица Стийл? — попита новодошлата блондинка.
+	— Да — изграчих и прочи�тих гърлото �и. — Да. — Ето това „да“ звучеше вече по-убедително.
+	— Го�подин Грей ви очаква. Мога ли да взема �акото ви?
+	— О, да, благодар� — казах и � мъка �е изнизах от �акото �и.
+	— Предложиха ли ви вече напитка или нещо да �е подкрепите?
+	— �ми… не. — „О, боже, Блонди-номер-едно май го загази.“
+	Блонди-номер-две �гърчи неодобрително вежди и � укор изгледа младата дама зад бюрото.
+	— Какво ще обичате? Чай, кафе, вода? — попита, като на�очи отново вниманието �и към мен.
+	— Благодар�. Вода — измънках.
+	— Оливи�, ако обичаш, доне�и на го�пожица Стийл вода — каза т� �ъ� �трог и укорителен тон. Оливи� �кочи от �тола и забърза към н�каква врата от другата �трана на фоайето.
+	— Приемете извинени�та ми. Оливи� е нова, �тажантка е. Мол�, �еднете. Го�подин Грей ще ви приеме �лед около пет минутки.
+	Оливи� �е върна � чаша вода � лед.
+	— Запов�дайте, го�пожице.
+	— Благодар�.
+	Блонди-номер-две тръгна � маршова �тъпка към едно огромно бюро, токчетата й кънт�ха и отекваха в тишината, докато вървеше по каменни� под. Седна и двете �и продължиха работата.
+	Може би този го�подин Грей държеше в�ичките му �лужителки да �а ру�и. Докато �е чудех дали това е законно, вратата на офи�а �е отвори и от кабинета излезе ви�ок елегантен кра�ив афроамериканец � ко�а, �плетена на къ�и гъ�ти плитки. В този момент н�маше нищо по-�игурно от това, че �ъм крайно неподход�що облечена.
+	Той �е обърна и подвикна към кабинета:
+	— Голф този уикенд, Грей?
+	�е чух отговора. �фроамериканецът �е извърна към на�, вид� ме, у�михна �е и около очите му �е �ъбраха бръчици. Оливи� вече бе �кочила да повика а�ан�ьора. Това момиче беше много добро в под�качането от �тол. Сигурно беше по-прите�нена и от мен.
+	— При�тен �ледобед, дами! — каза афроамериканецът и изчезна зад плъзгащата �е врата на а�ан�ьора.
+	— Го�подин Грей ви очаква, го�пожице Стийл. Запов�дайте — каза Блонди-номер-две.
+	Изправих �е до�та не�табилно, треперех, нервата ме тре�еше �ко и безрезултатно �е опитвах да �е у�поко�. Взех раницата, зар�зах водата и тръгнах към полуотворената врата.
+	— ��ма нужда да чукате. Влизайте направо — каза т� приветливо.
+	Бутнах вратата, �пънах �е, влет�х вътре � главата напред и �е про�нах по очи.
+	„По д�волите, по д�волите, по д�волите!“ �адигнах �е на четири крака на входа на офи�а на го�подин Грей. И у�етих нечии нежни ръце около �ебе �и и тези ръце �е опитваха да ми помогнат да �тана. Б�х толкова �конфузена от непохватно�тта �и. По д�волите та� мо� не�копо�ано�т! С мъка погледнах нагоре. Го�поди! Беше толкова млад!
+	— Го�пожица Кавана? — каза той веднага щом ме изправи и ми протегна ръка. Имаше дълги пръ�ти. — �з �ъм Кри�чън Грей. Ударихте ли �е? Елате да �еднете.
+	Толкова млад и толкова чаровен! Ви�ок, � хубав �ив ко�тюм, б�ла риза и черна вратовръзка, ко�ата му бе � цв�т на тъмна мед и �тоеше до�та непо�лушно, очите му б�ха �ветло�иви, погледът му — дълбок и топъл. Гледаше ме проницателно и � любопит�тво. Отне ми до�та време, докато локализирам къде �е е затрил гла�ът ми.
+	„В�ъщно�т ако този мъж е над трий�ет, аз �ъм лел� на н�ко� маймуна“ — поми�лих. В н�каква мъгла подадох ръка и �е здрави�ахме. Когато дланите ни �е доко�наха, почув�твах в т�лото ми да �е разлива �транна тръпка на �покой�твие и в �ъщото време на оживление. Р�зко дръпнах ръката �и. Тр�бва да е било от �татичното електриче�тво. Мигах бързо, в такт � ударите на �ърцето �и.
+	— Го�пожица Кавана е болна и изпрати мен. �ад�вам �е, н�мате нищо против, го�подин Грей.
+	— � вие �те? — Гла�ът му бе топъл, веро�тно му беше забавно, но беше трудно да �е прецени от изражението му. Изглеждаше леко заинтригуван, но преди в�ичко беше про�то учтив.
+	— �на�тейжа Стийл. Уча англий�ка литература � Кейт… � Катрин… така де… � го�пожица Кавана в универ�итета във Ванкувър.
+	— Разбирам — каза про�тичко. Май м�рнах нещо като ��нка на у�мивка по лицето му, но не б�х �игурна.
+	— Запов�дайте, �еднете. — По�очи ми канапе от б�ла кожа � ви�ока облегалка.
+	Офи�ът му беше прекалено гол�м за �ам човек. Прозорците б�ха от пода до тавана, а пред т�х имаше �тилно бюро от тъмно дърво, около което можеха �покойно да вечер�т поне ше�т души, без да �и пречат. Бюрото беше в тон � ма�ата за кафе пред канапето. В�ичко о�танало, о�вен �тената до вратата, беше покрито � мозайка от малки ри�унки, трий�ет и ше�т от т�х подредени във формата на квадрат. Б�ха изключителни — поредица про�тички пейзажи и предмети, едновременно познати и н�как забравени, но нари�увани � такава прецизно�т и детайл, че приличаха на �нимки. Б�ха повече от изумителни.
+	— Ме�тен художник. Тротън — каза Грей, �вно про�ледил погледа ми.
+	— Прекра�ни �а. Изви��ване на обикновеното до необикновено — казах тихо, разкъ�ана между него и ри�унките. Той наклони глава на една �трана и ме изгледа н�как �ъ�редоточено.
+	— �апълно �ъм �ъгла�ен, го�пожице Стийл — отвърна меко той и по необ��нима за �амата мен причина �е изчервих.
+	Като изключим мозайките, о�таналото в офи�а беше �тудено и �терилно. Зачудих �е дали това е отражение на лично�тта на този �дони�, който грациозно потъна в б�лата кожа на кре�лото �рещу мен. Тръ�нах глава да �е отърва от нежелателната по�ока, в ко�то б�ха хукнали ми�лите ми. Извадих въпро�ите на Кейт от раницата и �е заех да нагла��м ка�етофона, но пръ�тите ми б�ха омекнали като кашкавал, о�тавен на �лънце, и �ъв�ем логично го изтървах два пъти на ма�ата за кафе. Го�подин Грей не каза нищо, чакаше търпеливо, или поне �е над�вах да е така, докато аз продължавах да �е чув�твам в�е по-объркана, шашарди�ана и �мутена. �акра� �ъбрах �мело�т да го погледна. Гледаше ме. Едната му ръка беше �покойно отпу�ната. С другата бе подпр�л брадичката �и, а показалецът лежеше върху у�тните му. В�е едно �е опитваше да поти�не у�мивката �и.
+	— Съ-�ъжал�вам — запънах �е. — �е �ъм �викнала � тези неща.
+	— �е �е тревожете. Имаме ц�лото време на �вета, го�пожице Стийл.
+	— Имате ли против да запиша отговорите ви?
+	— Питате ме �ега, �лед толкова у�или� да �и нагла�ите ка�етофона?
+	Изчервих �е. Дали беше закачка? �ад�вах �е да е било. Мигах и �е чудех какво да кажа и ми�л� �ъщо, че ме �ъжали, защото каза меко и от�тъпчиво:
+	— �е, н�мам нищо против.
+	— Кейт, тое�т го�пожица Кавана, об��ни ли ви каква е целта на това интервю?
+	— Да. Това интервю ще влезе в бро� на ве�тника, по�ветен на завършващите тази година, понеже аз ще връчвам дипломите на церемони�та.
+	�ха! Ето това вече беше нещо ново за мен. За миг ми�ълта ми пак хукна в друга по�ока. Значи н�кой, не много по-гол�м от мен, да речем � около ше�т години, и да, �ъгла�на �ъм, до�та преу�п�л, но пък какво от това, ще ми връчва дипломата? Колкото и да не ми �е нравеше тази иде�, �е на�илих да �е �ъ�редоточа върху непо�ред�твената задача.
+	— Добре — казах и преглътнах нервно. — Имам н�колко въпро�а към ва�, го�подин Грей. — И мушнах зад ухото �и един изнизал �е кичур ко�а.
+	— Така �и и ми�лех — отвърна той �ъв�ем безуча�тно. Очевидно ми �е подиграваше. Бузите ми пламнаха, когато о�ъзнах, че �ед� нее�те�твено изправена и �е опитвам да изпъна рамене, за да изглеждам по-ви�ока, в�е едно и�ках да го уплаша � размерите �и. Опитах �е да изглеждам профе�ионално, докато нати�кам копчето за запи�.
+	— Вие �те толкова млад, а зад гърба �и имате огромна импери�. �а какво дължите у�пеха �и? — Погледнах го. У�мивката му бе на м��тото �и, но до�та обез�ърчаваща. Бих казала, че изглежда леко разочарован.
+	— В бизне�а в�ичко �е �вежда до хората, го�пожице Стийл, а аз уме� много добре да ги прецен�вам. Знам какво ги кара да работ�т, знам какво им е нужно, за да про�перират, знам и какво ги �пира, какво ги вдъхнов�ва и най-вече знам как да ги на�ърча. Имам изключителен екип и �е отплащам добре за работата му. — Спр� и ме закова � пронизващи� �и �ив поглед. — Дълбоко в�рвам, че човек може да по�тигне в�ичко и да реализира в�еки план, �тига �ам да е работил за �ъздаването му, да го познава добре отвътре и отвън, във в�еки негов детайл. Работ� много, работ� упорито, за да по�тигна това. Вземам решени�, о�новани на логика и факти. Имам д�вол�ки �илен ин�тинкт, който ми помага да оцен� и да разви� в��ка добра иде� или да забележа и на�ърча в�еки добър човек. В крайна �метка в�ичко опира до добрите хора.
+	— Може би про�то имате повечко къ�мет. — Това го н�маше в �пи�ъка на Кейт, но той беше направо арогантен. За �екунда очите му пламнаха изненадано.
+	— ��мам абонамент за къ�мет или шан�, го�пожице Стийл. Изглежда, че колкото повече работ�, толкова повече къ�мет имам. И наи�тина нещата опират до това, да имаш в екипа �и правилните хора и да координираш енерги�та им в определена по�ока. Ми�л�, че Харви Файър�тоун е казал: „�ай-гол�мото предизвикател�тво за един ръководител е изра�тването и развитието на хората“.
+	— Говорите като човек, който е об�ебен от ми�ълта да контролира в�ичко и в�ички. — Думите изл�зоха от у�тата ми, преди да у�пе� да ги �пра.
+	— О, аз упражн�вам контрол във в��ко нещо, � което �е заема — каза той. В у�мивката му не бе о�танала и �леда от хумор. Погледнах го в очите и той �ти�на погледа ми в �во�. Сърцето ми заби б��но. Изчервих �е. Защо, по д�волите, ми дей�тваше така обез�ърчително, защо �тавах такава не�покойна и �лаба? Може би защото беше непоно�имо кра�ив? Или беше от начина, по който очите му �в�ткаха към мен? Или от това как галеше � пръ�т долната �и у�тна? Щеше ми �е да �пре да го прави.
+	— О�вен това вла�т и �ила �е по�тигат, когато �и убеден, че имаш дарба да контролираш нещата — продължи той � мек гла�.
+	— Имате ли у�ещането, че притежавате изключителна вла�т? — „�ма че контрольор!“
+	— За мен работ�т над четирий�ет хил�ди души, го�пожице Стийл. Това ми дава изве�тна доза отговорно�т, или ако ви е по-удобно, може да го наречете вла�т. �апример ако в един момент реша, че ми е пи�нало да �е занимавам � бизне�а �и, и взема, че го продам, най-малко двай�ет хил�ди души ще �е чуд�т как да плат�т ипотеките �и �амо �лед ме�ец, и веро�тно н�ма да у�пе�т.
+	Ченето ми уви�на. Та в този човек н�маше грам �кромно�т.
+	— ��мате ли борд на директорите, пред който да отговар�те? — попитах. Б�х отвратена.
+	— �з �ъм �об�твеник на тази компани�. �е е нужно да отговар�м пред никакъв борд — отвърна той. Разбира �е, щ�х да знам това, ако б�х проверила предварително. �о, бога ми, той беше толкова арогантен. Реших да �мен� по�оката на разговора.
+	— Имате ли интере�и извън работата �и?
+	— Имам много и разнообразни интере�и, го�пожице Стийл. — �ещо като у�мивка �е изпи�а на у�тните му. — �аи�тина разнообразни.
+	Изобщо не можех да �и об��н� защо погледът му ми дей�тваше така д�вол�ки �мущаващо, объркваше ме, �таваше ми горещо. Очите му грееха лукаво и палаво.
+	— �о �лед като работите толкова много, как разпу�кате?
+	— Как разпу�кам? — Той �е у�михна и показа в�ичките �и бели перфектни зъби. �е можех да дишам. �е бива човек да е толкова кра�ив. �е е редно. — Е, не е точно разпу�кане, както го формулирахте. Яхти, �амолети, позвол�вам �и да �е поглез� � физиче�ки предизвикател�тва. — �аме�ти �е в �тола и продължи: — �з �ъм много богат човек, го�пожице Стийл. Моите хобита �а �къпи, но и до�та вълнуващи.
+	Погледнах въпро�ите на Кейт, докато �е мъчех да пребор� импул�а пак да �мен� темата. Зададох �ледващи�:
+	— Инве�тирате в производ�тво. Защо?
+	„Защо — питах �е аз — този мъж ме кара да �е чув�твам така неудобно?“
+	— Обичам да град�. Обичам да �ъм на��но как �тават нещата, какво предизвиква движението, как да надграждам и разграждам. И обичам кораби. Какво повече мога да кажа?
+	— Това прозвуча �ъв�ем �ърдечно, не беше гла�ът на логиката и фактите.
+	Учудване изви у�тните му. Той ме изгледа прецен�ващо.
+	— Веро�тно е така. Макар че много хора биха казали, че н�мам �ърце.
+	— Защо н�кой би казал такова нещо?
+	— Защото ме познават добре.
+	У�тните му �е извиха в �уха горчива у�мивка.
+	— Ми�лите ли, че вашите при�тели биха ви преценили като човек, който можеш ле�но да опознаеш? — �а �екундата �ъжалих, че зададох този въпро�. �е беше в �пи�ъка на Кейт.
+	— �з �ъм до�та затворен човек, го�пожице Стийл. Мога да направ� дори невъзможното, за да запаз� �воето лично про�тран�тво. �е давам интервюта до�та че�то.
+	— Защо �е �ъгла�ихте на това тогава?
+	— Защото �ъм �пон�ор на универ�итета и понеже в крайна �метка не у�п�х да откажа на го�пожица Кавана. Т� изтормози хората ми във Връзки � обще�твено�тта, а аз уважавам такава упорито�т.
+	Знаех много добре как Кейт може да изнудва. Ето заради това й каче�тво �ега �ед�х и �е гърчех под проницателни� му поглед, вме�то да �и �ед� у дома и да �и уча за изпитите.
+	— Инве�тирате и в �ел�ко�топан�ки технологии. Откъде този интере� в тази �фера?
+	— �е можем да �е храним � пари, го�пожице Стийл, а на този �в�т има прекалено много недохранени хора.
+	— Звучи до�та филантроп�ки. Да разбирам ли, че това е нещо като ваш �антиментален ангажимент? Да нахраните бедните?
+	Той �ви рамене н�как неангажирано.
+	— Този бизне� изи�ква гол�ма находчиво�т — каза, но ми�л�, че не беше и�крен. ��маше никаква логика в това да храни бедните. �е виждах финан�овата полза, макар че благород�твото на иде�та бе очевидно. Хвърлих око на �ледващи� въпро�. Б�х напълно объркана от отношението му.
+	— Имате ли ваша �об�твена фило�офи�? �ко е така, каква е т�?
+	— �е мога да кажа, че е точно фило�офи�. По-�коро е нещо като ръководен принцип, думите �а на Карнеги: „�ко един човек у�пее да у�ъвършен�тва изку�твото да контролира и напълно владее �ъзнанието �и, тогава той може да овладее и притежава в�ичко, което �праведливо му �е предлага“. �з дей�твам �амо�то�телно, по �вои вътрешни мотиви. Обичам да контролирам както �ебе �и, така и тези около мен.
+	— Един вид и�кате да притежавате нещата? — „Ти �и наи�тина н�какъв маниак по контрола.“
+	— И�кам да за�лужа правото да притежавам каквото пожела�. �о, да, в крайна �метка — да.
+	— Говорите като краен кон�уматор.
+	— Та аз �ъм точно такъв. — Той �е у�михна, но у�мивката не �тигна до очите му. Това никак не па�ваше на та� работа � нахранването на �вета. �е можех да �е отърва и от натрапчивата ми�ъл, че не говорим за едно и �ъщо, но изобщо не вд�вах за какво говори той. В кабинета беше до�та горещо — или може би �амо аз �е задушавах. И�ках �амо това интервю да приключи. Съ� �игурно�т толкова информаци� щеше да �върши работа на Кейт. Минах на �ледващи� въпро�.
+	— Вие �те о�иновен. До каква �тепен това �е е отразило �поред ва� на оформ�нето ви като лично�т и на у�пеха ви �ега? — Това вече беше до�та личен въпро�. Погледнах го � надежда да не �ъм го за�егнала. Веждите му �е �ъбраха и образуваха дълбока бръчка над но�а.
+	— Това не мога да прецен� �ам по никакъв начин.
+	Стана крайно интере�но.
+	— �а колко години б�хте, когато ви о�иновиха?
+	— Това е обще�твена тайна, го�пожице Стийл — отвърна той �урово. Мамка му! �ко б�х предполагала дори за миг, че ще интервюирам този човек, щ�х да �е поров� за информаци�. Продължих, вече �ъв�ем оглуп�ла и объркана.
+	— �алагало ви �е е да пожертвате �емейните �и задължени� заради работата �и.
+	— Това не е въпро� — от�ече той.
+	— Съжал�вам. — Сгърчих �е отново. Беше ме накарал да �е почув�твам като дете, направило гол�ма бел�. — �алагало ли ви �е е да пренебрегвате �емейните �и задължени� заради работата �и?
+	— Имам �емей�тво. Имам брат и �е�тра и люб�щи родители. �е възнамер�вам да разшир�вам кръга на �емей�твото �и повече от това.
+	— Гей ли �те, го�подин Грей?
+	Той пое р�зко въздух, а аз �е �вих напълно �мазана и унищожена. Мамка му! Защо не б�х прочела въпро�ите предварително? Как можех да му кажа, че про�то чета нещо, напи�ано от н�кой друг? Майната й на Кейт и то� неин но�, дето �и го завира нав��къде от любопит�тво!
+	— �е, �на�тейжа, не �ъм. — Повдигна вежди, погледът му излъчваше хладен бл��ък. �е изглеждаше доволен, меко казано.
+	— Извин�вам �е. Про�то… ммм… така е напи�ано тук. — За първи път ме бе нарекъл на малко име. Сърцето ми пак забърза и по бузите ми изби топлина. �ервно напъхах падналите кичури зад ухото �и.
+	Той наклони глава.
+	— Това не �а ваши въпро�и, така ли?
+	— Ъъъ… не… Кейт… го�пожица Кавана де… т� ги е напи�ала.
+	— Заедно ли работите във ве�тника?
+	„�, без ти�. ��мам нищо общо �ъ� �тудент�ки� ве�тник. Това �а �и нейни дейно�ти, не мои.“
+	Лицето ми пламтеше.
+	— �е, �ъквартирантки �ме.
+	Той тихо и зами�лено прокара ръка по брадичката �и и пак ме изгледа прецен�ващо.
+	— По �вое желание ли дойдохте тук? — Гла�ът му бе �мраз�ващо тих.
+	„Я чакай малко. Кой в�е пак тр�бва да задава въпро�ите?“
+	Очите му — като огън на клада. Тр�бваше да кажа и�тината.
+	— Т� ме помоли да дойда. Болна е. — Говорех ��каш �е оправдавах.
+	— Това вече об��н�ва много.
+	�а вратата �е почука и влезе Блонди-номер-две.
+	— Извинете, че ви прекъ�вам, го�подин Грей, но �ледващата ви �реща е �лед две минути.
+	— �е �ме �вършили, �ндреа. Мол�, отложете �ледващата ми �реща.
+	�ндреа �е поколеба и отвори у�та да каже нещо; изглеждаше в�е едно не й �тига ки�лород. Явно не знаеше какво да направи. Той бавно извърт� глава, погледна � и вдигна вежда в очакване заповедта му да бъде изпълнена. Лицето й придоби почти цикламен цв�т. Слава богу! �е б�х един�твената, ко�то �е изчерв�ваше пред него.
+	— Както разпоредите, го�подин Грей — каза плахо т� и излезе.
+	Той �е обърна към мен:
+	— Та докъде б�хме �тигнали � ва�, го�пожице Стийл?
+	„Е, какво �тана? Пак почнахме � формално�тите.“
+	— Мол� ви, не и�кам да отнемам от времето ви.
+	— И�кам да знам повече за ва�. Ми�л�, че е �праведливо, нали? — Очите му пак бле�наха, този път оживени от любопит�тво. Работата �ъв�ем �е размири�а. �акъде биеше пък �ега? Опр� лакти на облегалките на фотьойла и наме�ти пръ�ти пред у�тата �и. У�тата му беше… Раз�ейваше ме. Преглътнах.
+	— ��ма кой знае какво за разказване.
+	— Какво ми�лите да правите �лед дипломирането?
+	Свих рамене, изненадана от интере�а му. Да �е преме�т� � Кейт в Сиатъл, да �и намер� работа. �аи�тина не б�х ми�лила по-далеч от по�ледните изпити.
+	— �е �ъм планирала нищо. За�ега и�кам �амо да �и взема по�ледните изпити. — „За които между другото �ега тр�бваше да уча, вме�то да �ед� в тво� �къп �терилен палат и да �е чув�твам като нищоже�тво под погледа ти.“
+	— Имаме много добра програма за �тажанти — каза кротко той.
+	„Работа ли ми предлага?“ У�етих как изненадата �е изпи�а на лицето ми.
+	— О, ще го имам предвид — измънках от немай-къде. — �о не �ъм �игурна, че това м��то е за мен.
+	„Д�вол да го вземе, пак взех да плещ� глупо�ти!“
+	— Защо ми�лите така? — попита той и заинтере�овано наклони глава, а по у�тните му заигра лека у�мивка.
+	— Очевидно е. �е е ли? — „�з �ъм непохватна, не �ъм �тилна и не �ъм ру�а.“
+	— �е и за мен. — Погледът му бе о�тър, не бе о�танала и �леда от хумор; �томахът ми �е �ви р�зко и болезнено и болката обърна целите ми вътрешно�ти. С мъка откъ�нах поглед от негови� и �е втренчих в недотам из�щните �и пръ�ти.
+	„Какво �тава тук? Тр�бва да тръгна. Веднага.“ По�егнах да прибера ка�етофона.
+	— И�кате ли да ви разведа и да ви покажа наоколо? — попита той.
+	— Сигурна �ъм, че �те прекалено зает, го�подин Грей, а и имам до�та път � колата.
+	— Ще карате обратно до Ванкувър? — Каза го изненадано и като че и леко загрижено. Погледна през прозореца. Беше започнало да вали.
+	— Карайте внимателно — каза на�тавниче�ки. — Запи�ахте ли в�ичко, което ви тр�бваше?
+	— Да, благодар� — отвърнах и мушнах ка�етофона в раницата. Той при�ви очи, изглеждаше не�игурен.
+	— Благодар� за интервюто, го�подин Грей.
+	— Удовол�твието беше изц�ло мое. — Вежлив, както винаги.
+	Станах. Той ми подаде ръка.
+	— До нови �рещи, го�пожице Стийл. — Прозвуча като предизвикател�тво или по-�коро като заплаха. �е б�х �игурна кое от двете ми харе�а повече. Та какъв беше шан�ът да �е видим н�кога пак? Ръкувахме �е пак и � удивление у�танових, че �татичното електриче�тво в�е още �и е там. Реших, че про�то �ъм изнервена.
+	— Довиждане, го�подин Грей. — Кимнах и закрачих пъргаво и по възможно�т грациозно към вратата. Той ми � отвори.
+	— И�кам да �ъм �игурен, че ще у�пеете да минете през вратата без проблем. — У�михна �е. �апомн�ше ми за моето напълно лишено от граци� нахлуване в офи�а му. Изчервих �е.
+	„�ищо ново.“
+	— Много мило, наи�тина — озъбих �е. „Така �е радвам, че ме намирате за забавна.“ Б�х б��на, но �ъщо и изненадана, когато тръгна �лед мен. �е �амо аз б�х изненаданата. Оливи� и �ндреа гледаха � почуда.
+	— Имате ли палто? — попита Грей.
+	— Сако.
+	Оливи� �кочи от �тола — беше много добра в това под�качане, наи�тина. Грей хвана �акото преди Оливи� да у�пее да ми го връчи. Смутено �е напъхах в него, докато той го държеше. По�ле �ложи за �екунда длани върху раменете ми. Дишах трудно. Този допир ме �ти�на за гърлото. Дори и да бе забел�зал нещо, той не го показа. �ати�на � показалец бутона на а�ан�ьора. Чакахме. �з — в н�какво недоумение и �мущение, а той — хладнокръвно и �покойно. Вратите �е отвориха и аз �е разбързах. Б�гах отча�но. �аи�тина тр�бваше да �е махна оттук!
+	Когато �е обърнах да го погледна, той �е бе облегнал на �тената до а�ан�ьора. Беше нечовешки кра�ив.
+	— Довиждане, �на�тейжа.
+	— Довиждане, Кри�чън.
+	Вратите мило�тиво �е затвориха.
+
+
+	2.
+
+	Сърцето ми блъ�каше. ��ан�ьорът �пр� на първи� етаж. Изхвърчах от него, �пънах �е, но за ща�тие този път не �е размазах на хубави� им �къп каменен под. Хукнах към вратата и в �ледващи� миг б�х на �вобода, загърната в �вежи� влажен въздух на Сиатъл. Погледнах нагоре и о�тавих радо�тните дъждовни капки да �е �тичат по лицето ми. Затворих очи и поех дълбоко дъх. �ад�вах �е, че �вежи�т дъждовен въздух ще ми помогне да �ъбера парчетата от разбитото ми �амообладание и �амочув�твие.
+	�икой никога не ме бе подлагал на такава атака, на каквато ме подложи Грей, а не разбирах защо. Може би бе прекалено кра�ив? Или пък обно�ките му? Богат�твото му? Силата и вла�тта му? ��мах об��нение за нерационалното �и поведение. Гълтах въздуха � облекчение. _Какво, по д�волите, беше в�ичко това?_ Облегнах �е на една от металните колони на �градата и направих �ериозен опит да �е у�поко� и да �и �ъбера акъла. Тръ�нах глава и �е запитах за милионен път какво беше _това_. Сърцето ми бавно �е върна към обичайни� �и ритъм, задишах нормално и реших, че е време да тръгна към колата.
+
+
+	Градът о�таваше зад мен. В главата ми като на запи� вървеше в��ка минута от интервюто, а това ме накара да �е почув�твам още по-глупаво. Съ� �игурно�т драматизирах нещо, �ъще�твуващо �амо във въображението ми.
+	„Добре, хубав е, �амоуверен е, вла�тен, на��но е �ъ� �ебе �и, но от друга �трана е арогантен, де�потичен и въпреки добрите �и маниери е �туден и затворен. Поне външно.“
+	�еволно потръпнах. В�е едно ток мина по гръбнака ми. Може да беше арогантен, но имаше пълното право да е такъв. Та той бе по�тигнал толкова много за годините �и. �е изглеждаше като човек, който пона�� глупаци, но и защо да го прави? Пак й набрах на Кейт, дето не ми бе дала никаква предварителна информаци�.
+	Докато карах към маги�трала номер 5, �е чудех какво може да мотивира един човек за такъв у�пех. ��кои от отговорите му б�ха неразгадаеми, направо като кодирани. И тези тъпи въпро�и дето бе изми�лила Кейт! За о�инов�ването и дали е гей. Как може да �е пита за такива неща! И�ках зем�та да �е отвори и да ме погълне. Знаех, че в�еки миг през о�татъка от живота ми, когато �е �ет� за това, ще изпитвам �ъщото чув�тво на �рам. Катрин Кавана да върви на майната �и!
+	Погледнах �трелката. Карах по-бавно, отколкото бих карала обикновено при такива об�то�тел�тва. И знаех, че е заради забилите �е право в мен �иви очи и �троги� гла�, който ми бе наредил да карам внимателно. О�ъзнах, че Грей е надра�нал в пъти годините �и.
+	„Забрави, �на!“ Б�х �до�ана на �ебе �и. Като ц�ло беше интере�но прежив�ване, но н�маше какво повече да му ми�л�.
+	„Про�то забрави.“
+	�е �е налагаше да го виждам никога повече. Ми�ълта за тази пер�пектива ме ободри. Пу�нах �тереото, увеличих звука мак�имално, облегнах �е и �е за�лушах в пул�иращи� инди рок. Когато изл�зох на маги�тралата, у�танових, че мога да �и карам точно толкова бързо, колкото �и и�кам.
+
+
+	Живеехме в малка �града � апартаменти-близнаци близо до универ�итета. Имах къ�мет, че родителите на Кейт ги б�ха купили за не� и плащах безобразно ни�ък наем. Това беше мо�т дом от четири години. Спр�х колата отпред. Знаех, че Кейт ще и�ка да знае в��ка подробно�т и че н�ма да ми �е разкара от главата, докато не изкопчи в�ичко. Е, какво пък, нали имах запи�. �ад�вах �е да не �е налага да разправ�м много за други неща извън �амото интервю.
+	— �на, �лава богу! — Кейт �едеше във в�екидневната, около не� — купища учебници. В�е още беше по пижама — розова, � малки �ладки зайчета тук-там. Тази пижама й беше за определени �лучаи — когато прежив�ва �къ�ването � н�кое гадже, за определен вид забол�вани� и като ц�ло когато е в депре�и� или лошо на�троение. Скочи и ме прегърна.
+	— Вече започвах да �е тревожа. Ми�лех, че ще �е прибереш по-рано.
+	— �з пък ми�л�, че по�тигнах добро време, като �е има предвид, че интервюто надхвърли малко времето — казах и размахах ка�етофона пред лицето й.
+	— �на, благодар� ти от �ърце. Дължа ти много. Как мина? Разкажи ми за него.
+	„Ето, почна �е. Инквизитор Катрин Кавана в дей�твие.“
+	Трудно ми беше да й отговор�.
+	— Ща�тлива �ъм, че мина и че н�ма да �е наложи да го вид� отново. �а моменти плаши. Излъчва �ила; бих казала, че е до�та краен, има удивителна концентраци� и е млад. Много млад.
+	Кейт ме погледна невинно.
+	— Изобщо не ме гледай така. Защо не ми даде н�каква биографи�? Изглеждах като идиотка пред него! �е знаех аб�олютно нищо за живота и работата му.
+	Кейт зати�на у�тата �и � ръка.
+	— Оле, къде ми е бил акълът! Извин�вай, �на.
+	Изгледах � �ърдито.
+	— Като ц�ло беше вежлив, �ъв�ем в рамките на формалното, малко �кован. Този мъж е о�тар�л без време. �е говори като човек на двай�ет и нещо. �а колко години е в�ъщно�т?
+	— Двай�ет и �едем. Ох, �на, тр�бваше да ти кажа за него. �о б�х така прите�нена… Дай ми ка�етофона и ще почна да прав� �тати�та.
+	— Изглеждаш по-добре. Из�де ли �и �упата? — попитах, �амо и �амо да �мен� темата.
+	— Да. Вку�на, както винаги. Вече �ъм до�та по-добре. — Т� ми �е у�михна � благодарно�т.
+	Погледнах ча�овника и казах:
+	— Б�гам. В�е още не е къ�но да �и направ� �м�ната в „Клейтън“.
+	— Ще �е преумориш!
+	— ��май грижа. Ще �е видим по�ле.
+
+
+	Б�х започнала работа в „Клейтън“ в �амото начало, когато дойдох да уча в универ�итета. Това е най-големи�т магазин за �троителни материали и железар�ки издели� в района на Портланд. За четирите �и години тук б�х у�п�ла да науча по нещичко за �токите, които продавахме. Е�те�твено, винаги �ъм била напълно неграмотна в тези „�аправи �и �ам“ неща, защото винаги б�х имала татко подръка.
+	Толкова б�х ща�тлива, че у�п�х да �тигна за �м�ната �и. Щ�х да имам за какво да ми�л�, и това н�маше да е Кри�чън Грей. Винаги имахме много работа в началото на л�тото. Хората почват ремонтите у дома. Като ме вид�, го�пожа Клейтън �е зарадва.
+	— �на, ми�лех, че н�ма да у�пееш дне�!
+	— Срещата отне по-малко, отколкото очаквах. Мога да направ� н�кой и друг ча�.
+	— Много �е радвам, че дойде!
+	Прати ме в �клада и започнах да подготв�м �токите, за да презаред� рафтовете. Скоро не ми�лех за нищо друго, о�вен за работата �и.
+
+
+	Когато �е прибрах, заварих Катрин �ъ� �лушалките на лаптопа. Работеше. �о�ът й беше в�е още червен, но така бе захапала и�тори�та, че блъ�каше по клавишите като луда. Б�х тотално разбита. От дълги� път, от �мазващото интервю и от многото бачкане в „Клейтън“. Стоварих �е на дивана и �е зами�лих за недовършеното е�е, за в�ичко, което можех да �върша този ден и не б�х �вършила, понеже ме заклещиха �… _него_.
+	— Има много добри попадени�, �на. Страхотно! �е мога да пов�рвам, че не �и �е �ъгла�ила да те разведе из фирмата. Очевидно е и�кал да прекара повече време � теб — каза Кейт и ме погледна питащо.
+	Изчервих �е и това мое �ърце пак взе да �и прави каквото �и и�ка. Определено причината не беше тази. И�кал е да ме разведе, за да ми покаже колко е велик и как контролира в�ичко, което притежава. У�етих �е, че �и хап� у�тната, и �е помолих тайничко Кейт да не е забел�зала. �о т� бе погълната от работата �и.
+	— Сега разбирам какво имаш предвид под формален. Води ли �и н�какви запи�ки?
+	— �ми… не.
+	— ��ма проблем. От този материал мога да направ� хубава �тати�. Жалко, че н�маме �нимки. Кра�авец е, кучи�т му �ин, нали?
+	— Може да �е каже — казах, но ми беше много трудно да го кажа �покойно. Ми�л� обаче, че у�п�х.
+	— Стига, �на, дори ти н�ма как да �и имунизирана �рещу такъв кра�ив мъж — каза Кейт и повдигна перфектно изва�ната �и вежда към мен.
+	Мамицата му! У�етих, че �ъм на път да �е изчерв� пак, така че реших да погъделичкам малко �амочув�твието й.
+	— Сигурна �ъм, че ти щеше да изкопчиш от него много повече.
+	— Силно �е �ъмн�вам, �на. Та той на практика ти предлага работа. И като �е има предвид, че ти хвърлих та� задачка в по�ледната �екунда, �и �е �правила �трахотно. — Изгледа ме многозначително, а аз бързо организирах от�тъплението �и към кухн�та.
+	— Ще ми кажеш ли какво наи�тина ми�лиш за него?
+	„Отвратително любопитно момиче! Изми�ли нещо! Бързо!“
+	— Той е �ко надъхан, мотивиран, контролира в�ичко, арогантен е, чак плаши, но е д�вол�ки чаровен. Плен�ва те н�как и това е напълно разбираемо — из�трел�х откровено � надеждата това да й затвори у�тата.
+	— Ти? Пленена? От мъж? Това вече е нещо ново — за�м� �е т�.
+	Реших да �и направ� �андвич. Така н�маше да вижда лицето ми.
+	— Защо ти тр�бваше да питаш дали е гей? �ко и�каш да знаеш, това беше най-конфузни�т въпро�. Щ�х да умра от �рам там, на �тола, а той определено �е �до�а! — Стана ми гадно, като �е �етих.
+	— �икога не е � жена по разните там �оциални �ъбити�.
+	— Беше неловко, казвам ти. �д�ки неловко. Радвам �е, че никога повече н�ма да го вид�.
+	— �е можеш да ме убедиш, че е било чак толкова зле, �на. От това, което чувам, ми�л�, че �и му направила до�та �илно впечатление.
+	„�аправила впечатление? �елепо. Пон�кога Кейт е направо �мешна.“
+	— И�каш ли �андвич?
+	— Да.
+
+
+	За гол�мо мое облекчение не говорихме повече за Кри�чън Грей. �е и тази вечер. След като �е нахранихме, у�п�х най-по�ле да �една и докато Кейт работеше по �тати�та, �е захванах � е�ето �и върху „Те� от рода Д’Ърбървил“. Тази жена е била на неправилното м��то в грешното време и век. Кейт отдавна �и беше легнала. Тръгнах към �та�та �и крайно изтощена, но доволна, че за един понеделник �ъм �вършила толкова много.
+	Свих �е в белите �и изгладени чаршафи, завих �е � оде�лото на мама, затворих очи и за�пах на �екундата. Тази нощ в �ън� �и б�х на н�какво мрачно голо неприветливо м��то �ъ� �туден под и две �иви очи ме гледаха.
+
+
+	През �едмицата учих и работих в „Клейтън“. Кейт беше �ъщо до�та заета � по�ледни� брой на ве�тника. След това тр�бваше да предаде длъжно�тта на нови� главен редактор, а и отделно �и беше налегнала �ко парцалите за изпитите. В �р�да беше вече здрава и, �лава богу, не ми �е налагаше да търп� гледката на розовата й пижама � повече зайчета, отколкото можех да поне�а. Обадих �е на мама в Джорджи� да � вид� как е и да ми пожелае у�пех � изпитите. Почна да ми разправ� за новото �и бизне� начинание — да прави �вещи. Майка ми винаги има н�какви нови бизне� идеи. Като ц�ло т� е една отегчена до �мърт жена, ко�то вечно тър�и � какво да �и запълни времето, но за жало�т вниманието й може да бъде задържано точно толкова дълго, колкото това на н�ко� декоративна рибка. Следващата �едмица щеше да е нещо ново. �ад�вах �е да не ипотекира къщата, за да финан�ира �вещите. И Боб — нейни�т �равнително нов, но много по-�тар от не� �ъпруг, � държеше под око, откакто аз напу�нах дома. Изглеждаше до�та по-разумен от Съпруг-номер-три.
+	— Как �а нещата при теб? �аред ли е в�ичко? — попита т�.
+	Поколебах �е за миг, � което, разбира �е, веднага заковах вниманието й.
+	— Добре �ъм.
+	— Срещнала �и н�кого. — Как ме надуши �амо! Личеше й, че е д�вол�ки развълнувана.
+	— �е, мамо, нищо н�ма. �ко има нещо такова, ще кажа първо на теб.
+	— �на, тр�бва да излизаш повече. Тревожа �е за теб.
+	— Добре �ъм, в�ичко е наред, мамо. Как е Боб? — Както винаги �м�ната на темата �е оказа най-добрата тактика.
+	По-къ�но �е обадих на Рей, доведени� ми баща, Съпруг-номер-две, мъжа, когото �м�там за �вой и�тин�ки баща и чието име но��. Разговорът беше кратък. Даже не беше и разговор. Беше като н�какво монотонно мрънкане от негова �трана в отговор на моето бърборене. Рей не обича да говори, но в�е още е до�та активен. Обича да гледа футбол по телевизи�та (и да ходи на боулинг, или риболов, или да прави разни неща от дърво, когато не е зает � н�кое от другите �и хобита). Много добър дърводелец е и благодарение на него знам каква е разликата между ма�тар и трион. При него очевидно в�ичко беше наред.
+
+
+	Петък вечерта � Кейт �е чудехме какво да правим, в�е пак беше петък и двете имахме нужда да разпу�нем малко от учене, работа и ве�тници. �а вратата �е позвъни. �а входа � бутилка шампан�ко �тоеше мо�т добър при�тел Хо�е.
+	— Ей, Хо�е, здра�ти! Влизай — казах зарадвано.
+	Хо�е бе първи�т човек, � когото �е запознах, когато при�тигнах в универ�итета. Сигурно �ъм изглеждала точно така, както �е чув�твах: �амотна и изгубена. Б�хме �родни души. И двамата имахме чув�тво за хумор, а о�вен това бащата на Хо�е бе �лужил в един взвод � баща ми. Двамата �ъщо б�ха добри при�тели.
+	Хо�е учеше инженер�тво и беше първи�т в �емей�твото, �тигнал до колеж. Д�вол�ки умен! И�тин�ката му любов обаче беше фотографи�та. Имаше �трахотно око за хубава �нимка.
+	— Имам новини — каза той и тъмните му очи �ветнаха.
+	— �е ми казвай, знам. У�п�л �и да �е задържиш в универ�итета още �едмица — пошегувах �е, а той ми �е нацупи наужким.
+	— Галери�та „Портланд Плей�“ организира мо� изложба други� ме�ец.
+	— Това е �трахотна новина! Че�тито! — Прегърнах го още веднъж. Така �е радвах за него! Кейт �ъщо му �е у�михна.
+	— Браво, Хо�е! Тр�бва да пу�на новината във ве�тника… �ай` мраз� по�ледни промени във ве�тника в петък вечер… — Пре�тори �е на �до�ана.
+	— Хайде да празнуваме! И�кам да дойдете на откриването. — Хо�е ме погледна изпитателно и �е изчервих. — И двете — добави той и погледна нервно към Кейт.
+	С Хо�е б�хме много добри при�тели, но б�х убедена, че дълбоко в �ебе �и той и�ка повече от при�тел�тво. Беше �ладък и забавен, но не беше мъж за мен. За мен той беше братът, който н�мах. Кейт че�то ме закачаше и ме дразнеше на та� тема и в�е казваше, че ми лип�ва н�какъв ген и това водело до нежеланието ми да �и намер� гадже. �о и�тината беше, че не б�х �рещнала човек, който да ме привлече и�тин�ки, макар че ча�т от мен копнеше за онова чув�тво, когато ти омекват краката, изпитваш �лабо�т в коленете, �ърцето ти е в гърлото, �томахът ти �е �вива в очакване…
+	Пон�кога �е чудех дали �ъм �ъв�ем наред. Може би б�х прекарала прекалено много време в компани�та на герои-романтици в книгите. И веро�тно поради това очаквани�та и пред�тавите ми б�ха толкова ви�оки. В реално�тта обаче никой не бе у�п�л да ме накара да �е почув�твам така.
+	„До неотдавна“, нашепна тихичко неканени�т гла� на под�ъзнанието ми. _�Е!_ �а �екундата отхвърлих тази ми�ъл. �е и�ках да �е връщам пак към �помена за онова интервю. „Гей ли �те, го�подин Грей?“ Догади ми �е �амо като �е �етих. Да, признавам, ми�лех за него и го �ънувах в��ка нощ, но �амо за да го изкарам от т�лото и �ъзнанието �и. ��маше какво друго да е.
+	�аблюдавах как Хо�е отвар� шампан�кото. Беше ви�ок, � тени�ка и джин�и, имаше хубаво му�куле�то т�ло, тъмна кожа, тъмна ко�а и бле�т�щи тъмни очи. Беше много, много �ек�апилен, но май вече бе разбрал, че от на� н�ма да излезе друго, о�вен добри при�тели. Шампан�кото гръмна и той ме погледна � у�мивка.
+
+
+	В �ъбота в магазина беше ад. Б�ха ни напънали фенове на почина „направи �и �ам“, в�ички � иде�та �ами да �и о�вежават къщите. Го�подин и го�пожа Клейтън и Джон и Патрик, които �ъщо работеха поча�ово като мен, в�ички б�хме затрупани от клиенти. По об�д на�тана леко затишие и го�подин Клейтън ме помоли да прегледам н�колко поръчки, докато �ед� зад щанда и тайно �м. Тр�бваше да �вер� каталожните номера в поръчките. Ме�тех поглед между монитора и каталога. �е знам как �тана, но у�етих, че тр�бва да погледна нагоре. И �е оказах окована в дръзки� �ив поглед на Кри�чън Грей. Беше пред щанда и ме гледаше.
+	Следва �ърдечен удар.
+	— Го�пожице Стийл? Каква при�тна изненада. — Гледаше ме, без да мигне. В очите му имаше напрежение.
+	Какво, по д�волите, правеше тук? Спортно облечен, рошава немирна ко�а, кремав плетен пуловер, джин�и и �портни обувки. Ми�л�, че у�тата ми е била широко отворена, а и не можех да намер� точната локаци� на гла�а и акъла �и.
+	— Го�подин Грей — прошепнах, понеже за толкова ми �тигна въздухът. По у�тните му заигра у�мивка и очите му грейнаха ве�ело, в�е едно �е �мееше на н�каква �и негова шега.
+	— Минавах оттук — каза почти извинително. — Тр�бват ми н�кои неща. Радвам �е да ви вид� отново, го�пожице Стийл! — Гла�ът му беше дълбок и топъл като черен топ�щ �е шоколад � карамел или… � каквото и да е там.
+	Тръ�нах глава да �и �ъбера ми�лите. Сърцето ми биеше неи�тово. По причини незави�ещи от мен и необ��ними за мен, �е черв�х като ученичка до неузнаваем цв�т на лицето под �покойни� му поглед. Да го вид� изправен пред мен! Това ме хвърли в джаза. Спомените ми не �е оказаха много точни. Той не беше про�то кра�ив. Той беше образец. Събирателно за пон�тието „мъжка кра�ота“, аб�олютна, пораз�ваща кра�ота. И �тоеше пред мен. В железари�та на Клейтън. Много бавно �етивата ми �е �ъбраха и �е �качиха � о�таналата ча�т от т�лото ми.
+	— �на. Казвам �е �на — у�п�х да кажа. — С какво мога да ви помогна, го�подин Грей?
+	Той �е у�михна отново �ъ� �ъщата ми�териозна у�мивка, в�е едно криеше н�каква гол�ма тайна. Толкова беше не�ъобразителен, така да прите�н�ва и �мущава хората! Поех дълбоко въздух и �и �ложих профе�ионално изражение, нещо от �орта на: „Какво знаеш ти? Та аз работ� тук от четири години!“. Това поне знам как �е прави.
+	— Имам нужда от н�колко неща. Първо кабелни връзки. — Беше �ериозен и делови дори, но май му беше и забавно.
+	_Кабели?_
+	— Имаме различни дължини. Да ви покажа ли? — Говорех тихо и гла�ът ми трепереше.
+	„Я �е �тегни, Стийл!“
+	Лека бръчка загрози иначе перфектната му вежда.
+	— След ва�, го�пожице Стийл — каза той. Опитах �е да имитирам безгрижие и равнодушие, докато излизах иззад щанда, но в�ъщно�т б�х �ъ�редоточена �амо върху ми�ълта да не �и преплета краката, които �е гънеха като макарони. Поздравих �е, че �утринта �и б�х обула най-хубавите джин�и.
+	— При електриче�ките �токи �а, о�ми отдел. — Гла�ът ми звучеше малко изку�твено бодър и говорех до�та ви�око. Хвърлих му един бърз поглед и веднага �ъжалих. Мамка му, беше много хубав!
+	— Вие водите — каза той и ми даде път � ръка. Онази ръка, � дългите пръ�ти, � поддържани� маникюр и в�ичко о�танало.
+	Сърцето ми �пираше притока на въздух и ме задушаваше, понеже �ега бе в гърлото и �е опитваше да из�кочи през у�тата. Защо бе дошъл в Портланд? Какво правеше в „Клейтън“? От едно малко забутано кътче на мозъка ми н�къде под продълговати� мозък, където �е вихри под�ъзнанието, из�кочи ми�ълта, че е дошъл да ме види. �евъзможно, е�те�твено. Отървах �е от тази нелепа иде� на мига. За какво му беше на този кра�ив �илен богат мъж да идва да вижда мен? Иде�та беше аб�урдна. Избих �и � от главата.
+	— По работа ли �те в Портланд? — попитах � почти и�теричен гла�, в�е едно в този миг н�кой бе заклещил пръ�та ми на н�ко� врата или нещо подобно. „По д�волите, �на, опитай �е да �е държиш е�те�твено!“
+	— Имах �реща в универ�итета. В �пециално�тта Сел�ко �топан�тво. Финан�ирам едно из�ледване върху ротаци�та на почвите — каза той � тон, � който и�каше да ме убеди, че това е в�ъщно�т причината да е тук. „Вид� ли? �е е хукнал да те тър�и!“ — хилеше ми �е под�ъзнанието ми и при това �е хилеше ви�око, гордо и нагло. Изчервих �е на �об�твената �и глупо�т и наивно�т.
+	— Ча�т от програмата ви да нахраните �вета? — избъзиках го.
+	— �ещо такова — призна той и почти �е у�михна.
+	По�ле започна да разглежда кабелите. „За какъв д�вол �а му притр�бвали кабели?“ Изобщо не можех да �и го пред�тав� като човек, който �ам ще �едне да �и �глоб�ва нещо или да �и ремонтира �ам. Прокарваше пръ�ти по изложените кабели и �е наложи да извърна поглед. �е знам защо. �аведе �е внезапно и взе един пакет кабелни връзки.
+	— Тези ще ми �вършат работа — каза �ъ� заговорниче�ка у�мивка.
+	— �ещо друго?
+	— Ще ми тр�бва и залепваща лента.
+	Залепваща лента?!
+	— Ремонт ли правите? — Думите ми изл�зоха, преди да мога да ги �пра. Съ� �игурно�т наемаше работници за такава работа.
+	— �е, не е ремонт — отвърна бързо и �е у�михна н�как �амодоволно. Имах чув�твото, че ми �е при�мива.
+	„Толкова ли �ъм �мешна? Облечена �ъм �мешно, изглеждам �мешно?“
+	— Елате � мен — казах �мутено. — Лентите �а при декоративните материали.
+	Обърнах �е да �е увер�, че идва � мен.
+	— Отдавна ли работите тук? — Говореше тихо, напрегнато и ме гледаше право в очите. Изчервих �е �ко. Защо, по д�волите, ми дей�тваше така? Чув�твах �е като четиринай�етгодишна �те�нителна девойка.
+	„Гледай къде �тъпваш, Стийл!“
+	— Четири години. — Б�хме �тигнали до �екци�та. За да отвлека вниманието �и от него, �е наведох и взех двата типа ленти, които имахме на разположение.
+	— Ще взема тази — каза меко Грей и по�очи по-широката. Подадох му �.
+	Пръ�тите ни �е доко�наха �ъв�ем леко и онова �татично електриче�тво ме удари като ток от оголена жица. За �екунда дъхът ми �пр� от болка, докато токът минаваше през т�лото ми и �е завихр�ше в н�каква никога недоко�ната бездна дълбоко в �лабините ми. Отча�но �е опитах да не залитна.
+	— Ще има ли друго? — попитах дрезгаво. Говорех задъхано. Очите му �е разшиха, �ъв�ем леко.
+	— Въже. — Гла�ът му бе като мо� — дрезгав.
+	— �а�ам. — �аведох глава напред като патица, за да прикри� червенината �и, и тръгнах към рафтовете � въжета.
+	— Какъв вид въже тър�ите? Имаме �интетично и от е�те�твени влакна… у�укано… обикновено… — Спр�х при вида на изражението му. Очите му б�ха потъмнели.
+	— Пет метра от е�те�твеното, ако обичате.
+	Бързо и � треперещи ръце измерих � рулетката пет метра въже. През ц�лото време у�ещах горещи� му поглед върху �ебе �и. �е �меех да го погледна. Извадих �гъваеми� нож от задни� �и джоб, отр�зах въжето и го навих прилежно. Зачудих �е как изобщо у�п�х да го отрежа, без да �и отрежа н�кой пръ�т.
+	— Да не �те била �каут? — попита той. Из�ечени, чув�твени у�тни.
+	„�е гледай тази у�та!“
+	— Организираните групови меропри�ти� не �а точно мо�та гол�ма �тра�т, го�подин Грей.
+	Изгледа ме заинтригувано.
+	— � каква е вашата �тра�т, �на�тейжа? — попита меко и ми�териозната у�мивка пак �е плъзна по у�тните му.
+	Гледах го и не можех да кажа нещо. В�е едно б�х �тъпила точно в епицентъра на опу�тошително земетре�ение и в�ичко под нозете ми �е движеше. „Опитай �е да �е у�покоиш, �на“ — молеше ме, дори пищеше на колене моето изтерзано под�ъзнание.
+	— Книгите — прошепнах, но гла�чето в мен продължи да мърмори: „Ти �и направо велика“. Ми�лено му забих един шамар, ужа�ена, че душата ми �и има н�какви нейни �и идеи, �ъв�ем не чак толкова велики.
+	— Какви книги? — попита той и килна глава в очакване на отговора ми.
+	„Какво му влиза в работата?“
+	— О, нищо о�обено. Кла�иче�ка литература. Предимно англий�ка.
+	Той прокара пръ�ти по брадичката �и; очевидно обми�л�ше отговора ми или про�то беше отегчен и �е опитваше да го прикрие.
+	— Имате ли нужда от нещо друго? — �алагаше �е да �мен� темата. Тези пръ�ти по това лице…
+	— Знам ли? Ще ми препоръчате ли нещо?
+	„�з да препоръчам? Знам ли те какво ми�лиш да правиш?“
+	— �ещо „направи �и �ам“ ли?
+	Той кимна, очите му б�ха хем у�михнати, хем н�как зловещи. Изчервих �е и огледах прилепналите му джин�и.
+	— Работен комбинезон? — Отказах �е да �и контролирам думите, така или иначе върв�ха преди ми�ълта ми.
+	Стори му �е забавно.
+	— �е и�кате да �и развалите дрехите, нали? — Имах предвид джин�ите, но това беше очевидно.
+	— Винаги мога да ги �вал� — за�м� �е той.
+	Лицето ми беше придобило цвета на комуни�тиче�ки� манифе�т.
+	„Спри да говориш. �езабавно!“
+	— Ще взема и работно облекло. �е дай �и боже да развал� н�ко� дреха — каза той.
+	Опитвах �е да пре�тана да �и го пред�тав�м без джин�и.
+	— Имате ли нужда от нещо друго? — почти изцвилих, докато му подавах �ините работни дрехи.
+	Той не обърна внимание на въпро�а ми, а попита:
+	— Как върви �тати�та?
+	�ай-накра� нормален въпро�, без подтек�т, а на този вече можех да отговор�. Сграбчих въпро�а � две ръце като �па�ителен по�� и казах �ъв�ем откровено:
+	— �е � пиша аз, Катрин � пише. Го�пожица Кавана, �ъквартирантката ми. Т� е пи�ателката. Много е доволна от интервюто. Т� е и главен редактор на ве�тника и беше много разочарована, че не можа да дойде да �е види � ва� и да вземе интервюто лично. — У�ещах, че вече мога да дишам. �ай-накра� нормален разговор! — Само дето й �е и�каше да има �нимки от интервюто.
+	— Какви �нимки й тр�бват?
+	Е, не б�х предвидила това. Откъде да знам какви �нимки й тр�бват.
+	— Ще �ъм тук и утре може би… — добави той.
+	— И ще �е �ъгла�ите да ви направим �нимки? — Пак цвилех. Кейт щеше да е на �едмото небе, ако у�пеех да уред� това. „И ще можеш да го видиш пак утре“ — не �пираше да говори изку�ително гла�ът зад �цената. Веднага отпъдих тази ми�ъл. Глупава, нелепа, �мехотворна ми�ъл…
+	— Кейт ще �е радва, �тига да у�пеем да намерим фотограф. — Ужа�но �е радвах! У�михнах му �е широко и ведро. У�тните му �е разтвориха в�е едно �е канеше да поеме дълбоко въздух и очите му мигнаха. За една милиардна ча�т от �екундата изглеждаше н�как изгубен, като че ли зем�та изме�ти о�та �и и епицентърът на земетре�ението �е преме�ти под неговите крака.
+	Виж ти, Кри�чън Грей почти загубил контрол.
+	— Кажете ми, ако решите за утре. — Бръкна в задни� �и джоб и извади портфейла �и — Ето визитката ми. Мол�, обадете ми �е на мобилни� преди де�ет �утринта.
+	— Добре. — У�михнах �е. Кейт ще е така ща�тлива!
+	— �на!
+	Беше Пол, по�вил �е изневиделица. Пол беше малки�т брат на го�подин Клейтън. Б�х чула, че �е е прибрал от Прин�тън, но не очаквах да го вид� дне�.
+	— Бихте ли ме извинили за �екунда, го�подин Грей? — Той �е понамръщи, докато �е обръщах към Пол.
+	Пол винаги е бил добър при�тел. И в този изключително �транен момент, когато б�х там, �ама � богати�, �илен, вла�тен, безумно и неопи�уемо кра�ив контролиращ в�ичко и в�еки го�подин Грей, беше �трахотно да вид� н�кой нормален. Пол ме прегърна, което до�та ме изненада.
+	— Здравей, �на. Радвам �е да те вид� — забърбори ве�ело.
+	— Здравей, Пол. Как �и? За рождени� ден на брат �и ли дойде?
+	— �ха. Изглеждаш �трахотно, наи�тина. — У�михна �е, пу�на ме и ме огледа от глава до пети. �о едната му ръка о�тана на рамото ми. При�тъп�х от крак на крак до�та �конфузено. Радвах �е да вид� Пол, но не и на чак такава прекалена фамилиарно�т.
+	Кри�чън Грей ни гледаше като ��треб, очите му б�ха потъмнели, погледът му бе неразгадаем, у�тните му б�ха �ти�нати в безчув�твена лини�. Беше �е променил за �екунди. Вече не беше удивително привлекателен клиент, а �туден и ди�танциран непознат.
+	— Пол, имам клиент. Запознайте �е — казах в опит да �топ� враждебно�тта в изражението на Грей. Задърпах Пол към него. Двамата �е гледаха прецен�ващо, а атмо�ферата �е вледени до арктиче�ки температури.
+	— Брат му е �об�твеник на магазина. — �е знам защо, но �е почув�твах длъжна да го кажа. — Познавам Пол, откакто работ� тук, макар че не �е виждаме че�то. Той учи бизне� админи�траци� в Прин�тън. — Разбира �е, говорех глупо�ти. „Спри �е бе!“
+	— При�тно ми е, го�подин Клейтън. — Грей подаде ръка, изражението му беше енигма.
+	— При�тно ми е, го�подин Грей — отвърна на �вой ред Пол и �лед това загр�. — Чакай, чакай! Кри�чън Грей? „Грей Ентърпрайзи�“? — За една нано�екунда Пол мина от �ъ�то�ние на враждебно�т към готовно�т да коленичи в краката му.
+	Грей �е у�михна вежливо, но у�мивката отново не �тигна до очите му.
+	— Какво мога да направ� за ва�?
+	— �на�тейжа вече �е погрижи, го�подин Клейтън. Беше много внимателна и отзивчива. — Погледът му в�е така не издаваше нищо, но думите… в�е едно изричаше нещо �ъв�ем различно. Б�х �ломена.
+	— Добре, ще �е видим по�ле, �на — каза Пол.
+	— Да, Пол. — Той изчезна към �клада. — Мога ли да направ� нещо друго за ва�, го�подин Грей?
+	— Това е в�ичко. — Тонът му беше р�зък, премерен и хладен.
+	„По д�волите, � какво го обидих? — Поех дълбоко дъх и тръгнах към ка�ата. — Какъв му е проблемът?“
+	Опаковах въжето, работните дрехи, лентата и кабелните връзки.
+	— Четирий�ет и три долара. — Погледнах го и пак �ъжалих. Гледаше ме пронизващо, изпитателно.
+	— И�кате ли торбичка? — попитах и взех кредитната му карта.
+	— Да, �на�тейжа. И�кам. — Езикът му галеше името ми. Сърцето ми пак откачи. Едва дишах. Сложих бързо покупките в торбичката.
+	— Ще ми �е обадите, ако и�кате да направим �нимките утре, нали? — попита � неутрален бизне� тон. Кимнах, понеже н�маше никакъв шан� да проговор�. За кой ли път!
+	— Добре. До утре тогава. Евентуално. — И тръгна. По�ле внезапно �пр�, обърна �е и добави: — И… �на�тейжа, радвам �е, че го�пожица Кавана не у�п� да дойде за интервюто. — И закрачи � бодра �тъпка, метнал торбичката през рамо и о�тавил зад �ебе �и трепереща ма�а бушуващи жен�ки хормони. Минаха н�колко минути, през които гледах затворилата �е �лед него врата, и чак тогава у�п�х да �л�за на планетата Зем�.
+	„Харе�вам го.“ Ето, признах �и. �е можех да б�гам повече от �ебе �и. �икога никой не бе у�п�вал да предизвика такова нещо в мен. Той беше толкова, толкова хубав. �о каузата беше обречена. Въздъхнах � горчиво облекчение. �еговото идване тук бе про�то �лучайно�т. �о в�е пак можех да му �е възхищавам и отдалеч. Да, �ъ� �игурно�т можех. Едва ли би навредило н�кому. И ако намерех фотограф, можех и утре пак да му �е възхищавам по-отблизо. Захапах у�тна в очакване. Смеех �е като ученичка в пубертета. Тр�бваше да �е обад� на Кейт и да намер� фотограф.
+
+
+	3.
+
+	Кейт беше в ек�таз.
+	— �ма какво правеше в „Клейтън“? — Любопит�твото й бучеше в �лушалката. �з б�х в �клада и �е опитвах да контролирам гла�а �и и да говор� �покойно.
+	— Имал работа на�ам.
+	— Такова �ъвпадение ми �е �трува нереално. Може би е дошъл да те види, �на. — Сърцето ми трепна при тази ми�ъл, но радо�тта беше кратка. Горчивата реално�т беше, че той про�то е наминал по работа.
+	— �е, ходил е до универ�итета. Финан�ира н�какво из�ледване.
+	— О, да, дал е дарение на �ел�ко�топан�ки� факултет, два милиона и половина.
+	Леле!
+	— Откъде знаеш?
+	— �на, аз �ъм журнали�т, напи�ала �ъм профил за този човек. Това ми е работата — да знам такива неща.
+	— Окей, Карла Бернщайн, у�покой топката. По�ледно: и�каш ли тези �нимки?
+	— Как да не ги и�кам? Въпро�ът е кой ще ги направи и къде?
+	— Къде да го поканим? Той ще е в града.
+	— Можеш да му �е обадиш ли?
+	— Имам мобилни� му.
+	Кейт ахна.
+	— �ай-богати�т кра�ив и загадъчен ерген в щата Вашингтон ти е дал мобилни� �и телефон?
+	— �ещо такова…
+	— �на, този мъж те харе�ва. ��ма никакво �ъмнение в това.
+	— Кейт, той про�то �е опитва да е любезен. — �о �амата аз не �и в�рвах, защото Кри�чън Грей не беше по любезно�тите. Можеше да е вежлив, наи�тина. И онова тъничко гла�че �е обади пак: „Може би Кейт е права“. Мозъкът ми завр� при иде�та, че може би има н�каква малка, �ъв�ем мижава веро�тно�т да ме е харе�ал. Защо иначе би казал, че �е радва, че Кейт не е у�п�ла да вземе интервюто? Иде�та, че може би Кейт е права, че той наи�тина веро�тно ме харе�ва, беше така �ладка… Гла�ът на Кейт ме върна в реално�тта:
+	— �е знам кой да извикаме за �нимките. Леви, наши�т фотограф, н�ма възможно�т. Отиде �и за уикенда в �йдахо Фол�. Ще побе�нее, като разбере, че е изпу�нал възможно�тта да �нима един от най-великите инду�триалци в �мерика.
+	— �… какво ще кажеш за Хо�е?
+	— О, �трахотна иде�! Ти го помоли, той би направил в�ичко за теб. По�ле �е обади на Грей и го попитай къде и�ка да �е видим. — Кейт винаги ме дразнеше � тези намеци за Хо�е. Много тактично, н�ма що!
+	— Ми�л�, че ти тр�бва да му �е обадиш.
+	— �а Хо�е ли?
+	— �е, на Грей.
+	— Ти �и та�, ко�то има връзка � него, �на.
+	— Връзка? — развиках �е. Гла�ът ми беше пи�клив и недоум�вах как взех ц�ла октава нагоре. — Та аз почти не го познавам!
+	— �о поне �и �е запознала � него, нали? — каза т� малко злобничко. — И по в�ичко личи, че той и�ка да те опознае. Про�то му �е обади! — И затвори. „Пон�кога е такъв диктатор тази Кейт!“ Погледнах телефона и й �е изплезих.
+	Точно о�тав�х �ъобщение на Хо�е, когато Пол влезе в �клада да тър�и шкурка.
+	— Има до�та работа навън, �на — каза �тудено.
+	— Съжал�вам — измънках и тръгнах към вратата.
+	— И как така �е запозна � Кри�чън Грей?
+	— Тр�бваше да взема интервю от него за �тудент�ки� ве�тник. Кейт беше болна и не у�п� да иде. — Свих рамене уж безразлично, но никак не ми �е получи.
+	— Кри�чън Грей в „Клейтън“! �е е за в�рване… — Даже тръ�на глава на н�колко пъти в�е едно да �е увери, че не �ънува. — Както и да е. Хайде да пийнем по нещо тази вечер. Какво ти �е прави?
+	Винаги когато ме канеше да излезем аз отказвах. Беше �и �танало като ритуал. �икога не ми �е бе нравила иде�та да излизам на �реща � брата на шефа �и. О�вен това Пол като ц�ло бе нещо като типични� американ�ки хубавец от квартала, комши�та �ъ� �ладко дупе и лице, но в него, колкото и да напъваш и да мъчиш въображението �и, н�маше шан� да намериш нещичко от н�кой литературен герой. „�ми Грей какъв е?“ — попита ме онова гла�че; даже �и го пред�тавих как излиза от у�тата на н�ко� фръцла � въпро�ително повдигната вежда и ми�лено й пле�нах един шамар.
+	— �е �те ли организирали �емейна вечер�?
+	— Това е утре.
+	— Може би н�кой друг път, Пол. Довечера тр�бва да уча. Другата �едмица �а ми по�ледните изпити.
+	— Един ден ще кажеш „да“, �на, �коро ще кажеш „да“ — у�михна �е той, а аз изб�гах от �клада.
+
+
+	— �на, аз �нимам ме�та, не хора — �умтеше Хо�е.
+	— Мол� те, Хо�е!
+	Крачех из в�екидневната, �ти�ках мобилни� и гледах през прозореца. Падаше здрач.
+	— Дай ми телефона! — Кейт изтръгна телефона от ръката ми и отметна вбе�ено червеникавору�ата �и ко�а през рамото �и.
+	— Слушай �ега, Хо�е! �ко и�каш ве�тникът ни да отрази откриването на изложбата ти, ще направиш тези �нимки утре, ��но? — Кейт можеше да е ужа�но �урова пон�кога. — Разбрахме �е. �на ще ти �е обади за м��тото. Ще �е видим утре. — И �дно затвори. — Готово. О�тава �амо да решим къде и кога. Обади му �е! — И ми подаде телефона. Стомахът ми �е обърна. — Обади �е на Грей. Веднага!
+	Изгледах �, бръкнах в задни� �и джоб и извадих визитката. Поех дълбоко дъх, опитах �е да �табилизирам дишането �и и � треперещи пръ�ти започнах да нати�кам копчетата. Той отговори на второто позвън�ване. Стегнато, �покойно и �тудено.
+	— Грей �луша…
+	— Ъъъ… го�подин Грей? �з �ъм �на�тейжа Стийл. — �е можех да позна� гла�а �и. Б�х толкова прите�нена… Той не отвърна веднага. �а�тана пауза, през ко�то аз агонизирах.
+	— Го�пожице Стийл! Толкова е при�тно да ви чу�. — Гла�ът му �е бе променил за �екунди. Изненадан, топъл, чув�твен гла�. Задъхах �е и, разбира �е, �е изчервих. Изведнъж �е �етих, че Катрин Кавана е до мен и ме гледа � отворена у�та, и �е втурнах към кухн�та да �кри� лицето �и от не� и от изпиващи� й поглед.
+	— Решихме да направим �нимката за �тати�та. — „Дишай, �на, дишай.“ Дробовете ми за�мукваха въздуха на кратки бързи глътки. — Утре, ако е възможно. Къде ще ви е удобно да �е видим?
+	Почти можех да чу� през телефона как �е у�михва. Като Сфинк�а.
+	— От�еднал �ъм в „Хийтман“ в Портланд. Да кажем девет и трий�ет утре �утринта?
+	— Добре, ще �е видим направо там. — Едва дишах и �е борех за в��ка глътка въздух. Като дете, не като гол�ма жена, ко�то има право да гла�ува и да пие алкохол �ъв�ем легално в щата Вашингтон.
+	— Ще ви очаквам � нетърпение, го�пожице Стийл. — Пред�тавих �и �атанин�ки� му изгар�щ поглед.
+	„Как е възможно � толкова малко думи да даде толкова много надежда?“
+	Затворих. Кейт ме гледаше � крайна загрижено�т и много, много задълбочено.
+	— �на�тейжа Роуз Стийл, ти �и �и паднала по него. �икога не �ъм те виждала, нито чувала така �ма�на… така… объркана от никого. Ц�лата �и червена.
+	— О, Кейт, знаеш, че при мен изчерв�ването е профе�ионален ри�к. Винаги �е изчерв�вам. �е бъди �мешна, мол� те — �опнах й �е. Т� ме изгледа изненадано. Много р�дко избухвам и почти никога не �ъ�кам и винаги ми минава бързо или от�тъпвам. — Про�то го намирам за до�та… Обърква ме и ме прите�н�ва. Това е.
+	— В „Хийтман“ — �мени темата т�. — Ще �е обад� на управител� да ни запази м��то за �нимките.
+	— Ще направ� вечер�. По�ле тр�бва вече да �една да уча. — �е можах да прикри� раздразнението �и. Как �амо у�п� да ме �до�а!
+	Захванах �е � вечер�та.
+	�е �е у�покоих ц�ла нощ. Върт�х �е в леглото, �ънувах или ми �е привиждаха �иви очи през димна заве�а, дълги пръ�ти и тъмни непроходими ме�та, където никой никога не бе �тъпвал. �а два пъти �качах от леглото � ужа�но �ърцебиене. „Утре ще изглеждам като вампир � толкова малко �ън.“ Забих юмрук във възглавницата и �е опитах да за�п�.
+
+
+	Хотел „Хийтман“ е точно в центъра на Портланд. Внушителната каф�ва каменна �града е била завършена точно преди големи� �рив на фондовата бор�а в кра� на двай�етте години на минали� век. Хо�е, Трави� и аз б�хме в мо� фолк�ваген, а Кейт �ама в нейни� CLK. ��маше как да �е �ъберем в�ички в една кола. Трави� беше при�тел на Хо�е и общо взето момче за в�ичко. Беше дошъл да помогне за о�ветлението. Кейт бе уредила да ползваме безплатно една от �таите в хотела. В зам�на щеше да му направи реклама. Когато об��них на рецепци�та, че �ме дошли да �нимаме Кри�чън Грей, веднага �мениха �та�та � апартамент. Обикновен апартамент, не от най-големите. Очевидно най-големи�т вече бе зает от Грей. Придружаваше ни един енту�иазиран �лужител от отдел маркетинг, много млад и ужа�но прите�нен. Предполагам, че Кейт � нейната пораз�ваща външно�т и начина, по който �амо т� знаеше да командва, го обезкуражаваше. Мачкаше го като глина в ръцете �и. �партаментът беше елегантен, разкошно обзаведен и �поред мен в пъти по-лук�озен, отколкото говореха хората.
+	Беше девет. Имахме половин ча� да нагла�им в�ичко.
+	— Хо�е, ми�л�, че тр�бва да �нимаме пред онази �тена, а? Какво ще кажеш? — И изобщо не изчака отговора му. — Трави�, разкарай тези �толове. �на, поръчай н�какви напитки и нещо за хапване. И кажи на Грей, че �ме тук.
+	„Слушам, го�пожо. Толкова е вла�тна и така командва.“ �о въпреки негодуването �и направих каквото ми беше наредено.
+	Половин ча� по-къ�но Кри�чън Грей влезе в апартамента.
+	„И�кам да умра на м��то!“
+	С б�ла риза � разкопчана �ка и �иви меки широки панталони � ни�ка тали�. У�тата ми пре�ъхна. Ко�ата му — рошава и в�е още мокра от душа. Около него в�ичко �е нажежаваше. Побърках �е. След него влезе мъж на трий�ет и нещо, под�триган много къ�о, � двудневна брада, � черен ко�тюм � вратовръзка. За�тана тихо в ъгъла. Бадемовите му очи ни �лед�ха напълно безизразно.
+	— Го�пожице Стийл, ето че �е виждаме отново — каза Грей и ми подаде ръка, докато аз мигах на парцали. „Майчице! Той е… наи�тина…“ Когато доко�нах ръката му, у�етих отново онова �ладко гъделичкащо електриче�тво, което мина през мен, запали ме, изчерви ме и �ъм �игурна, че в�ички у�п�ха да чу�т неравномерното ми дишане.
+	— Го�подин Грей, това е Катрин Кавана — казах почти нечленоразделно и по�очих Кейт, ко�то го приближаваше, гледайки го право в очите.
+	— Упоритата го�пожица Кавана. При�тно ми е да �е запознаем. — Изглеждаше разве�елен. — �ад�вам �е, че вече �те по-добре. �на�тейжа каза, че �те били болна миналата �едмица.
+	— Добре �ъм, благодар� — отвърна т�, без да й мигне окото. �апомних �и, че е била в най-добрите ча�тни училища във Вашингтон. Семей�твото й е богато, отгледана е � ��ното чув�тво ко� е и къде е м��тото й в то� живот. Това е и причината за �амоуверено�тта й. �е й минават никакви про�тотии. Възхищавах й �е.
+	— Благодар� ви, че ни отделихте време — каза т� � любезна профе�ионална у�мивка.
+	— За мен е удовол�твие — отвърна й той, но �е обърна към мен и ме изгледа продължително. „По д�волите!“
+	— Това е Хо�е Родриге�, наши�т фотограф — казах и �е у�михнах към Хо�е. Той ме погледна � обич и �ъщо ми �е у�михна, но очите му р�зко охладн�ха, когато погледна Грей.
+	— При�тно ми е, го�подин Грей.
+	— И на мен, го�подин Родриге�. — Изражението на Грей �ъщо �е �мени до�та бързо, �лед като огледа Хо�е.
+	— Къде да за�тана? — попита той и в гла�а му �е у�ети едва доловима заплашителна и раздразнена нотка. �о Катрин н�маше никакви намерени� да о�тави Хо�е да води нейното шоу.
+	— Го�подин Грей, бихте ли �еднали тук? Внимавайте � кабелите по пода. След това ще ви �нимаме прав. — И го на�очи към �тола пред �тената.
+	Трави� включи о�ветлението, �ветлината за�лепи Грей и Трави� �е извини. �з за�танах до Трави� и наблюдавах как Хо�е прави кадрите. Снимаше го обърнат на�ам, обърнат натам, � ръка тука, по�ле там, по�ле � отпу�нати ръце. Грей �едеше, изпълн�ваше и търпеливо и �ъв�ем е�те�твено позира цели двай�ет минути. Мечтата ми �е бе �бъднала — можех да �то� и да му �е възхищавам от�трани. �а два пъти погледите ни �е вкопчиха. Беше ужа�но трудно да �е откъ�на от облачните му очи.
+	— До�татъчно — наме�и �е безцеремонно Катрин. — Може ли да ви �нимаме прав, го�подин Грей?
+	Той �е изправи и Трави� хукна да прибере �тола. �паратът на Хо�е защрака пак.
+	— Ми�л�, че това е до�татъчно — за�ви Хо�е �лед пет минути.
+	— Страхотно — енту�иазира �е Кейт. — И�крено ви благодар�, го�подин Грей! — Здрави�а �е � него, �ъщото направи и Хо�е.
+	— С нетърпение очаквам �тати�та, го�пожице Кавана — каза Грей и на вратата �е обърна към мен. — Ще ми отделите ли минутка, го�пожице Стийл?
+	— Разбира �е. — Пак ме б�ха метнали в джаза. Погледнах питащо Кейт. Т� повдигна учудено рамене. Забел�зах, че Хо�е гледа �до�ано.
+	— При�тен ден на в�ички — каза Грей и �е дръпна леко в�трани от вратата, за да ми направи път.
+	„Мили боже, какво �тава? Каква е та� работа? Какво и�ка �ега?“ Изчаках в коридора, нервна и прите�нена, докато Грей и го�подин Ко�тюм � вратовръзка изл�зат.
+	— Ще ти �е обад� по�ле, Тейлър — каза Грей на го�подин Ко�тюм. Тейлър тръгна по коридора, а Грей обърна нажежени� �и поглед към мен.
+	Какво б�х направила пък �ега? �ещо лошо ли?
+	— Чудех �е дали бихте приели покана за кафе тази �утрин.
+	Сърцето ми �кочи в у�тата и почти изби предните ми зъби.
+	Среща? Кри�чън Грей ме кани на �реща? Пита дали и�ка да пи� кафе � него? „Може да �и му �е �торила �ънена и недо�пала! Ха-ха!“ — обади �е пак онова тъничко гла�че… и как ми �е �мееше! �аправих опит да �е контролирам, а по�ле и да вербализирам.
+	— Май �е налага да закарам обратно в�ички — извиних �е.
+	— Тейлър — викна р�зко той. Тейлър, който вече бе �тигнал до кра� на коридора, �е обърна към на�.
+	— В�ички ли отиват към универ�итета? — попита ме Грей.
+	Кимнах, без този път да у�пе� да вербализирам.
+	— Тейлър ще ги закара. Той е шофьорът ми. Имаме гол�м джип 4×4, така че ще може да закара и апаратурата.
+	— Да, го�подин Грей? — попита Тейлър без грам емоци� в гла�а.
+	— Би ли закарал фотографа, помощника му и го�пожица Кавана?
+	— Разбира �е, �ър.
+	— Така. Сега вече можете ли да ми направите компани� за кафе? — Грей �е у�михваше, в�е едно бе приключил у�пешна �делка.
+	— �ми… го�подин Грей… това наи�тина… вижте… �е е нужно Тейлър да ги кара у дома. — Хвърлих бърз поглед към Тейлър, който �тоеше безуча�тен като дърво. — Ще �и �меним колите � Кейт. Дайте ми �амо минутка.
+	Грей �е у�михна — о�лепителна, открита, е�те�твена, пленителна у�мивка — и отвори вратата на апартамента. Мушнах �е покрай него, вл�зох и вид�х Кейт да об��н�ва нещо на Хо�е.
+	— �на, ми�л�, че той наи�тина те харе�ва — почна т� без никакви преди�лови�. Хо�е ме гледаше неодобрително. — �о му н�мам доверие — добави т�. Вдигнах ръка да � �пра. И като по чудо т� млъкна.
+	— Кейт, може ли да �и �меним колите?
+	— Защо?
+	— Кри�чън Грей ме покани на кафе.
+	У�тата й зейна. Кейт без думи! �е можех да не �е на�лад� на момента. Т� ме грабна за ръка и ме завлече в �палн�та, възможно по-далече от в�екидневната.
+	— �на, в него има нещо, което не ми харе�ва. — Тонът й бе на�тавниче�ки, алармиращ. — Той е �трахотен, да, но ми�л�, че е опа�ен. О�обено за момиче като теб.
+	— Какво и�каш да кажеш � това „момиче като мен“ — �опнах �е аз.
+	— Ти �и така невинна и наивна, �на. Знаеш какво имам предвид — каза т� раздразнено.
+	Изчервих �е.
+	— Кейт, това е �амо кафе. Следващата �едмица започва �е�и�та. Тр�бва да уча. ��ма да �е бав�. — Т� �ви у�тни като че ли обми�л� думите ми. �ай-�етне извади ключовете за колата от джоба �и и ми ги даде. �з й подадох моите.
+	— Ще �е видим по�ле. �е �е бави, иначе ще прат� �па�ителен отр�д.
+	— Благодар� — казах и � прегърнах.
+	Изл�зох от апартамента и го вид�х облегнат на �тената. Изглеждаше като модел, заел поза за �нимка за н�кое лъ�каво тузар�ко �пи�ание.
+	— Е, къде ще пием кафе? — попитах. Лицето ми бе � цв�т на червено цвекло.
+	Той �е у�михна, оттла�на �е от �тената и каза:
+	— След ва�, го�пожице Стийл.
+	Тръгнах по коридора � разтреперани крака. Стомахът ми бе �вит на топка, �ърцето ми — качено в гърлото.
+	„Ще пи� кафе � Кри�чън Грей… а аз дори не пи� кафе.“
+	Тръгнахме заедно по широки� коридор към а�ан�ьора.
+	„Дали е редно да му кажа нещо?“
+	Изпаднах в паника, �ъзнанието ми беше напълно парализирано. За какво щ�хме да �и говорим? Какви общи теми имахме изобщо? И какво общо имахме по принцип? Топли�т му мек гла� ме �епна:
+	— От колко време познавате Катрин Кавана?
+	„Слава тебе, боже! Ле�ен въпро� като за начало.“
+	— От първата година в универ�итета. Т� е добра при�телка.
+	— Хм — бе неговата реакци�. Зачудих �е накъде бие.
+	�ати�на копчето на а�ан�ьора и звънчето дрънна почти веднага. Вратите �е отвориха. Вътре младо момиче и момче �е прегръщаха �тра�тно. Изненадани, те �е пу�наха, в�еки взе да гледа в различна по�ока, не и към на�, е�те�твено, и да �е прави, че нищо не �е е �лучило. С Грей вл�зохме.
+	Опитах �е да изглеждам равнодушна. �америх за удачно да заби� поглед в зем�та � порозовели бузи. През мигли метнах � крайчеца на окото �и един поглед към Грей — по у�тните му танцуваше ��нка от у�мивка, но ми бе трудно да разбера какво �тава в главата му. �икой не обели дума и четиримата пътувахме в пълно мълчание и ужа�ен конфуз чак до първи� етаж. В а�ан�ьора н�маше музика. ��ан�ьорните мелодии �а отвратителни, но поне раз�ейват напрежението.
+	Вратите �е отвориха и за огромна мо� изненада Грей хвана ръката ми � дългите �и хладни из�щни пръ�ти. У�етих как електриче�твото мина през ц�лото ми т�ло и как �ърцето ми, което така или иначе вече беше извън в��какъв контрол, заблъ�ка нечовешки. �а излизане от а�ан�ьора чухме �подавени� кикот на двойката зад на�. Грей �е у�михна широко.
+	— Какво толкова намират хората в тези а�ан�ьори?
+	Минахме през про�торното пълно � хора лоби и �е отправихме към изхода, но Грей отб�гна върт�щата �е врата. Зачудих �е дали го направи, защото там �е налагаше да пу�не ръката ми.
+	Беше недел�, мека и топла май�ка недел�. Слънцето напичаше и почти н�маше трафик. Грей зави нал�во и изчакахме �ветофара да �ветне зелено. Той не пу�на ръката ми.
+	„Ето ме, на улицата � Кри�чън Грей, и той ме държи за ръка.“
+	�икой преди него не ме бе държал за ръка. У�етих прилив на радо�т и гордо�т и � мъка поти�нах у�мивката �и, ко�то заплашваше да разцепи лицето ми на две, ако � пу�на.
+	„За�м�на като зелка. Бъди разумна, �на, дръж �е на ниво“, молеше ме онова гла�че. Зеленото човече �ветна и тръгнахме.
+	Върв�хме четири пре�ечки, докато �тигнем до кафенето, и той пу�на ръката ми, за да ми отвори вратата.
+	— И�каш ли да избереш ма�а, докато аз взема напитките? Какво и�каш? — попита той, любезен както винаги.
+	— �ми… за мен един англий�ки чай, торбичката отделно.
+	Това го учуди.
+	— �е и�каш кафе, така ли?
+	— �е �ъм много по кафето.
+	— Добре, чай, торбичката отделно. Захарче?
+	За �екунда �и глътнах езика, но за ща�тие гла�чето ме ритна в зъбите, преди да отвор� у�та: „�е бе, тъпо момиче, не ти �и захарче, пита те дали и�каш захар � ча�“.
+	— �е, благодар�. — Пак заз�пах грозните �и пръ�ти.
+	— И�каш ли да хапнеш нещо?
+	— �е, благодар�.
+	Той кимна и отиде да вземе напитките.
+	�аблюдавах го тайничко, докато чакаше на опашката. Можех да го гледам ц�л ден… ви�ок, � широки рамене, елегантно �лаб и тези панталони как падаха от ханша по краката му… Един-два пъти прокара дългите �и пръ�ти през вече �ухата �и ко�а, но т� �и о�таваше в�е така рошава и немирна. Как ми �е и�каше да �ъм на м��тото на тези пръ�ти. Ми�лите �вободно нахлуваха в �ъзнанието ми и лицето ми пламна. Захапах у�тната �и и пак загледах ръцете �и.
+	— За какво ми�лиш? — Грей �е бе върнал. Погледът му ме из�ждаше.
+	Придобих пурпурен цв�т. „Тъкмо �и ми�лех как ми �е и�ка да прокарам пръ�ти по ко�ата ти и �е питах дали е мека.“ Отър�их �е. Той по�тави таблата върху елегантната кръгла дървена ма�ичка. Подаде ми чашката, чинийката, малкото чайниче и една малка чинийка, в ко�то б�ха �ложили �амо пакетчето чай — „Туининг� Брекфа�т“, любими�т ми чай. За �ебе �и бе взел кафе, върху каймака на кафето б�ха �ложили мл�ко и �метана, в които плуваше оформено от кафето ли�то. Как ли ги прав�т тези формички? Преме�ти таблата в�трани, �една �рещу мен и кръ�то�а дългите �и крака. Чув�тваше �е така удобно в �об�твеното �и т�ло. Завиждах му. Ето ме — �мачкана, без никаква координаци�, напълно не�по�обна да измина раз�то�нието от точка � до точка Б, без да падна и да �и разби� мутрата.
+	— Та за какво �и ми�леше? — напомни ми въпро�а �и той.
+	— Това е любими�т ми чай — казах тихо и задъхано. В�е още не можех да пов�рвам, че �ед� �рещу Кри�чън Грей в кафене в Портланд. Той �мръщи вежди. Знаеше, че не му казвам и�тината. Пу�нах ча� в чайника и почти веднага го извадих � лъжичката. Докато �лагах използваното пакетче в чинийката, той наведе глава на една �трана и ме изгледа изпитателно и дълго.
+	— Обичам ча�т да е черен и не много �илен — заоб��н�вах �е аз.
+	— Да, това го разбрах. Той гадже ли ти е?
+	„Опа… мол�?“
+	— Кой?
+	— Фотографът — Хо�е Родриге�.
+	За�м�х �е малко нервно, но ми �тана любопитно. Откъде �и го изми�ли пък това?
+	— О, не. Хо�е ми е добър при�тел и нищо повече. Как така �и поми�ли, че ми е гадже?
+	— �ачинът, по който му �е у�михваш, начинът, по който той ти �е у�михва. — Очите му ме приклещиха, и�ках да отме�т� поглед. Изключено!
+	— Той ми е като брат — почти прошепнах.
+	Грей кимна, очевидно доволен от отговора ми, и �е захвана � кифличката. Започна да � вади от хартиената опаковка, а това да наблюдаваш как пръ�тите му �ъбличат една кифла бе неверо�тно у�ещане.
+	— И�каш ли? — попита ме и онази потайна, неразгадаема у�мивка пак заигра по у�тните му.
+	— �е, благодар�. — И пак �е захванах да изучавам ръцете �и.
+	— � момчето, � което ме запозна в магазина вчера?
+	— �е, Пол е �амо при�тел. Казах ти вчера. — Ставаше много тъпо. — Защо питаш?
+	— Изглеждаш до�та нервна, когато около теб има мъже.
+	„Майната ти! Това �е е лично мо� работа! И �ъм нервна �амо около теб, Грей.“
+	— Ми�л�, че ти ми дей�тваш така. Объркващо. — Пак запламт�х като май�ка роза, но ми�лено �е потупах по рамото за �мело�тта и откровено�тта �и. Чух как той �и пое дъх — р�зко и дълбоко.
+	— Веро�тно е така и в това н�ма нищо лошо — каза тихо. — Ти �и много че�тна и пр�ма. Мол� те, не гледай надолу, и�кам да виждам лицето ти.
+	Мъка! Погледнах го и той ми �е у�михна окуражително, но пак н�как загадъчно.
+	— Ми�л�, че започвам да �е до�ещам какво ми�лиш. — Пак чух дъха му. — Вие �те ми�тери�, го�пожице Стийл.
+	Ми�тери�? �з?
+	— ��ма нищо ми�териозно около мен.
+	— Ти �и така уверена.
+	„Тъй ли? Как го по�тигам това, че не ми е ��но? Удивително! �з и уверено�т? ��ма начин.“
+	— О�вен когато �е изчерв�ваш, а то е до�та че�то. Много ми �е ще да узна� защо? — Лапна парченце кифличка и започна бавно да дъвче, без да �вал� очи от мен, и, разбира �е, аз �е изчервих като по поръчка. „Мама му �тара!“
+	— Винаги ли правиш такива задълбочени наблюдени� върху хората?
+	— �е знаех, че прав� това. Обидих ли те � нещо? — Беше изненадан.
+	— �е — отвърнах �ъв�ем откровено.
+	— Това е добре.
+	— �о �и много вла�тен и �военравен.
+	�ко не �е лъжа, той леко �е изчерви.
+	— Свикнал �ъм да прав� нещата по �во� �и начин и така, както намирам за добре, �на�тейжа. Във в�ичко, което прав�.
+	— Изобщо не �е �ъмн�вам. Защо още не �и ми предложил да �е обръщам към теб на малко име? — Удивена б�х от пр�мотата �и. Защо този разговор �тана толкова �ериозен? �е вървеше така, както предполагах. �е можех да пов�рвам, че ме кара да изпитвам такъв антагонизъм към него. В�е едно и�каше да ме предупреди за нещо, да ме накара да �е откажа.
+	— Един�твените хора, които �е обръщат към мен на малко име, �а �емей�твото ми и малкото ми добри при�тели. Така предпочитам.
+	О, не и�каше да каже: „�аричай ме Кри�чън“. Без �ъмнение _обичаше_ да контролира в�ичко. ��маше друго об��нение и една ча�т от мен започна да �ъжал�ва, че Кейт не бе отишла за интервюто. Двама побъркани да контролират в�ичко и в�еки на едно м��то би било забавна гледка. О�вен това т� беше почти блондинка, като в�ички жени в офи�а му. „И е кра�ива!“ — напомни ми онова гла�че. �икак не ми �е понрави ми�ълта за Кри�чън и Кейт заедно. Отпих от ча�. Той продължи � кифлата.
+	— Имаш ли брат� или �е�три? — попита ме.
+	�йде пак �м�на на по�оката!
+	— �е.
+	— Разкажи ми за родителите �и.
+	„Тъпак! За какво му е да знае в�ичкото това?“
+	— Майка ми живее в Джорджи� � нови� �и мъж, Боб. Втори�т ми баща живее в Монте�ино.
+	— � баща ти?
+	— Баща ми е починал, когато �ъм била бебе.
+	— Съжал�вам, наи�тина — каза извинително той и ме погледна загрижено.
+	— �е го помн�.
+	— И майка ти �е е омъжила пак?
+	— Може да �е каже.
+	— �е обичаш да говориш за �ебе �и, нали? — каза �ухо той и потърка брадичката �и зами�лено.
+	— Ти �ъщо.
+	— Веднъж дадох интервю и помн� н�кои до�та интере�ни въпро�и. — Той �е у�михна широко.
+	�ми да, разбира �е, че помни он� въпро�: „Вие гей ли �те?“. Отново �е почув�твах точно толкова ужа�но като тогава. Щ�ха да ми тр�бват години п�ихотерапи�, за да �пра да �е чув�твам гадно при �помена за този въпро�. Почнах да дрънкам глупо�ти за майка ми, �амо и �амо да блокирам �помена за гей�ки� въпро�.
+	— Майка ми е прекра�ен човек. И е непоправима романтичка. Боб й е четвърти �ъпруг.
+	Това определено го изненада.
+	— Лип�ва ми — продължих аз. — �о �ега �и има Боб. �ад�вам �е да � държи под око и да е до не�, за да �ъбира парчетата разбити илюзии, когато поредни�т й напълно нерационален план, дейно�т или начинание тръгнат към провал. — У�михнах �е � любов при ми�ълта за мама. �е � б�х виждала толкова отдавна. Кри�чън ме гледаше напрегнато, отпиваше кафе от време на време, а аз задължително тр�бваше да �пра да гледам та� негова у�та. Така ме раз�ейваше…
+	— Разбираш ли �е � втори� й �ъпруг?
+	— Е�те�твено, та аз отра�нах � него. Той е един�твени�т ми и�тин�ки баща.
+	— Кажи ми нещо за него.
+	— За Рей ли? �ми той е… до�та �държан и необщителен.
+	— И �амо толкова? — Грей изглеждаше изненадан.
+	Свих рамене. Какво очакваше този човек? И�тори�та на живота ми ли?
+	— Точно като теб — кон�татира Грей. — �еобщителна и �държана.
+	Едва �е �държах да не отвърна грубо.
+	— Обича футбол, европей�ки, не американ�ки. И боулинг. И риболов. И да прави мебели. Той е дърводелец. Служил е в арми�та. — Въздъхнах.
+	— Ти � него ли жив�?
+	— Да. Когато мама �рещна Съпруг-номер-три, б�х на петнай�ет и о�танах � Рей.
+	Грей �мръщи вежди неразбиращо.
+	— �е и�каше ли да живееш � майка �и?
+	„Това изобщо не е тво� работа!“
+	— Съпруг-номер-три живееше в Тек�а�, домът ми бе в Монте�ино. И нали �е �ещаш, мама беше младоженка. — Спр�х. Мама никога не говореше за Съпруг-номер-три. �акъде биеше Грей � тези въпро�и? �е му влизаше в работата. Та� игра на въпро�и и отговори �е играе от двама.
+	— Кажи ми за твоите родители — продължих в на�тъпление.
+	Той �ви рамене.
+	— Баща ми е адвокат, майка ми е педиатър. Живе�т в Сиатъл.
+	О, той е имал прекра�но дет�тво! Зачудих �е за тази двойка у�пели и богати хора, о�иновили три деца, едното от които изра�тва кра�ив мъж, който �лага �вета на бизне�а в нозете �и и го държи в подчинение � едната �и ръка. Какво го е направило такъв? Родителите му веро�тно б�ха много горди � него.
+	— С какво �е занимават брат ти и �е�тра ти?
+	— Елиът е в �троителни� бизне�, а малката ми �е�тра е в Париж и учи кулинари� при н�какъв ужа�но изве�тен френ�ки готвач. — Очите му б�ха потъмнели от раздразнение. �е му �е нравеше да разказва за �емей�твото �и, нито пък за �ебе �и.
+	— Чувала �ъм, че Париж е прекра�ен — казах тихо. Защо не и�каше да говори за �емей�твото �и? Дали защото беше о�иновен?
+	— Париж е много кра�ив. Била ли �и там? — попита той вече до�та по-ведро, раздразнението бе изчезнало.
+	— �икога не �ъм излизала от �мерика.
+	Б�хме �е върнали към банално�тите. Какво криеше?
+	— И�каш ли да отидеш?
+	— В Париж ли? — Почти изпищ�х. — Разбира �е, че и�кам. �о в�ъщно�т �нгли� е �траната, в ко�то мечта� да ида.
+	Той пак наведе глава на�трани и прокара пръ�т по долната �и у�тна… Оле майко!
+	— Защото?
+	„Мигам на парцали като виновна. Я �е �тегни, Стийл!“
+	— Това е родината на Шек�пир и на Джейн О�тин, и на �е�трите Бронте, и на Тома� Харди. И�кам да вид� ме�тата, които �а вдъхновили тези хора да напишат такива велики книги.
+	Сетих �е, че тр�бва да уча. Погледнах �и ча�овника.
+	— Време е да тръгвам. Имам да уча.
+	— За изпитите ли?
+	— Да. Първи�т е във вторник.
+	— Къде е колата на го�пожица Кавана?
+	— В паркинга на хотела.
+	— Ще те изпрат� дотам.
+	— Благодар� за ча�, го�подин Грей.
+	У�михна �е � онази �транна ми�териозна у�мивка, зад ко�то бе зало�тил н�каква добре пазена тайна.
+	— Беше ми много при�тно, �на�тейжа. Хайде, да вървим — каза на�тавниче�ки и ми подаде ръка. Хванах � �ли�ано и го по�ледвах.
+	Тръгнахме обратно към хотела в при�тно удобно мълчание. Той беше отново �покоен, поне външно. �з обаче отча�но �е опитвах да прецен� как бе минала тази �реща. Имах чув�твото, че �е връщам от интервю за работа, �амо дето не знаех каква е позици�та.
+	— Винаги ли но�иш джин�и? — попита той изненадващо.
+	— Почти винаги.
+	Той кимна. Б�хме пак на кръ�товището пред хотела. Ми�лите ми �е м�таха безпомощно. Що за въпро�?… О�вен това о�ъзнавах, че времето ни �вършва. Това е, това беше и аз б�х пропил�ла възможно�тта. Сигурна б�х. Може би пък той �и има н�ко�.
+	— Имаш ли при�телка?
+	Го�поди! Това на гла� ли го казах?
+	Той �е у�михна и ме погледна �транно.
+	— �е, �на�тейжа, аз н�мам при�телки. �е �е занимавам � такива неща — каза меко.
+	„Какво значи това? Та той не е гей! Или може би е!“ За �екунда �и поми�лих, че ще ми об��ни или ще ми под�каже по н�какъв начин как �ледва да �е разбере това кодирано по�лание. �о той така и не каза нищо. Тр�бваше веднага да �е махна. Да ида н�къде, да �е �кри� и да �и �ъбера акъла. Да �е махна от него. Тръгнах напред р�зко, �пънах �е и полет�х към шо�ето.
+	— �на! — изкрещ� той и ме дръпна р�зко назад точно в мига, в който профуча мотор и �е размина � мен на милиметри. Улицата бе еднопо�очна и мотори�тът н�маше право да кара така.
+	Стана много бързо — в един момент падах на платното, а в �ледващи� б�х в ръцете му, прити�ната към гърдите му. У�етих аромата му — миришеше на �вежо и чи�то. У�етих ухание на �къп шампоан. Вдишах го.
+	— Добре ли �и? — прошепна той. С едната �и ръка ме прити�каше �илно към �ебе �и, а пръ�тите на другата минаваха по лицето ми, о�тав�ха меки топли �леди, изучаваха извивките, палецът му мина по у�тната ми. Дъхът му бе забързан и на�ечен. Гледаше ме в очите. Опитах �е да задържа този изпълнен � очакване изгар�щ поглед поне за минутка, ако може завинаги, но по�ле погледнах у�тните му. Те за�мукаха ц�лата ми ми�ъл и за първи път през в�ичките �и двай�ет и една години пожелах да бъда целуната, да у�ет� допира на нечии у�тни върху моите.
+
+
+	4.
+
+	„Целуни ме, мол� те!“ �е можех да мръдна. ��каква нова, �транна, унищожителна жажда бе парализирала ц�лото ми �ъще�тво. Гледах у�тата му. Той �е взираше право в зениците ми, обгръщаше лицето ми � поглед, очите му потъмн�ха, в т�х �е �пу�на мъгла. Б�х напълно изгубена в тази у�та и в тези очи. Дишаше уче�тено, а аз изобщо не дишах. „Тук �ъм, в ръцете ти, целуни ме, по д�волите!“ Той затвори очи, пое дълбоко дъх, поклати леко глава, � което �е опитваше да ми отговори. Когато ги отвори отново, погледът му беше друг — там имаше решително�т и готовно�т.
+	— �на�тейжа, тр�бва да �е пазиш от мен. Стой далеч. �з не �ъм мъжът, когото за�лужаваш.
+	„Мол�? Това пък какво е? Само аз мога да прецен� това.“ Отказвах да приема факта, че �ъм отхвърлена.
+	— Поеми �и дъх, �на�тейжа. Сега ще те пу�на — каза тихо той… и внимателно ме пу�на.
+	�дреналинът блъ�каше във в��ка клетка на т�лото ми — от близо�тта на мотоциклети�та, от близо�тта на Кри�чън. Почти не у�ещах окованото �и от немощ т�ло. „�е!“ — крещеше и молеше душата ми, когато той �е отдръпна от мен. Ръцете му б�ха на раменете ми. Б�х вече на ц�ла ръка раз�то�ние от него. Той внимателно наблюдаваше реакциите ми. � аз ми�лех �амо за едно: и�ках да ме целуне, показах го, а той отказа да го направи. „Той не ме желае. �аи�тина не ме желае.“ Б�х прецакала в�ичко.
+	— Разбрах — казах изнемощ�ло и �и поех дъх. — Благодар�.
+	Чув�твах един�твено унижение. Как така б�х разбрала ц�лата �итуаци� между на� по възможно най-грешни� начин? �аи�тина тр�бваше да �е махна незабавно.
+	— За какво ми благодариш? — попита той, без да �вал� ръце от раменете ми.
+	— За това, че ме �па�и — прошепнах.
+	— То� кретен караше в забранена улица. Добре, че б�х � теб. �е и�кам и да �и пред�тав�м какво можеше да ти �е �лучи, ако не б�х � теб. И�каш ли да дойдеш до хотела и да по�еднеш малко, да �е у�покоиш? — И ме пу�на, а аз �то�х пред него като глупачка. Поклатих глава. И�ках да �и тръгна. В�ичките ми дребни, мънички и така неразумни надежди б�ха �ринати. „Какво �и ми�леше? Какво може да и�ка Кри�чън Грей от теб? Какво може да има � теб?“ — подиграваше ми �е онова гла�че. Б�х вбе�ена на �ебе �и. Обгърнах т�лото �и � ръце и �е обърнах. Светеше зелено. Тръгнах бързо през кръ�товището � ��ното �ъзнание, че той ме �ледва. Пред хотела �е обърнах към него, но не у�п�х да го погледна в очите.
+	— Благодар� за ча� и за �нимките.
+	— �на�тейжа, аз… — Той �пр�, в гла�а му имаше толкова много болка. Погледнах нагоре � надежда. Сиви�т му поглед бе �брал бур� от колебание, �ро�т, емоциите му �е оголваха и цели�т му добре трениран �амоконтрол бе заминал по д�волите.
+	— Да, Кри�чън? — казах �дно и за�дливо, �лед като той каза едно… гол�мо нищо. Да, тр�бваше да �и ида. Тр�бваше да �и взема наранената душа, да �ъбера отломките от чув�твата �и и да намер� н�как начин да ги излекувам.
+	— У�пех � изпитите — каза тихо той.
+	„Хм! Ето затова винаги изглежда �амотен и изо�тавен от в�ички. Така �е изпраща или разкарва н�кой. С пожелание за у�пех на изпитите!“
+	— О, да, благодар�! — �е можех да �кри� �арказма в гла�а �и. — Довиждане, го�подин Грей. — Завърт�х �е, дори �е зарадвах, че не паднах този път, и без да �е обръщам, изчезнах в подземни� гараж.
+	В тъмни� �туден бетонен паркинг отпу�нах т�лото �и на н�каква �тена и зарових глава в ръцете �и. Какво �и б�х въобразила? От очите ми потекоха обилни нежелани �ълзи. „Защо плача?“ Седнах и обвих коленете �и � ръце. И�ках да �ъм малка, много малка, като точица. Може би ако у�пеех да �е �мал�, щ�х да у�пе� да �мал� и нечовешката болка. Сълзите мокреха коленете ми.
+	Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не б�х имала. �елепо, нали? Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шан� да живее — моите празни и горчиви мечти и надежди.
+	�икога не �е б�х озовавала на м��тото на този, когото отблъ�кват. Е, да, винаги б�х по�ледни�т избор на треньорите при �ъ�тезани�та по волейбол и ба�кетбол, но това можех да разбера — да б�гам и да прав� нещо друго в �ъщото време, като хвърл�не на топка например, изобщо не ми �е удаваше. �з б�х куци�т кон в �ъ�тезанието.
+	В емоционално отношение обаче никога не �е б�х озовавала на м��тото на тези, на които им �е отказва. Един ц�л живот, пълен � не�игурно�т — аз �ъм твърде бледа, твърде кльощава, неугледна, непохватна… �пи�ъкът � недо�татъците ми беше безкраен. Затова винаги б�х отблъ�квала в�ички потенциални гаджета. Онова момче в групата ми по хими�. То ме харе�ваше. �о никой, аб�олютно никой до�ега не бе у�п�л да запали в мен какъвто и да е интере� — о�вен Кри�чън Грей. Може би тр�бваше да �ъм по-мила � Пол Клейтън, � Хо�е Родриге�, макар че �е �ъмн�вам н�кой от т�х да е ревал в н�какъв тъмен гараж по мен. Може пък про�то да ми �е и�каше да �и поплача.
+	„Спри! �езабавно! — Под�ъзнанието ми буквално крещеше в и�тери�, �ъ� �кръ�тени ръце, �до�ано потропваше � крак по пода. — Качвай �е в колата, прибирай �е, учи. Забрави го. Веднага! И �тига � тези �ополиви мелодрами и това шибано �амо�ъжаление.“
+	Поех дълбоко дъх, опитах �е да у�поко� дишането �и и �танах. „Стегни �е, Стийл!“ Тръгнах към колата на Кейт, като бършех �ълзите �и. „�икога н�ма да поми�л� за него. Тр�бва про�то да зачеркна тази �лучка и да �е �ъ�редоточа върху изпитите.“
+
+
+	Кейт �едеше на ма�ата в хола и работеше на лаптопа �и. Щом ме вид�, у�мивката й помръкна.
+	— �на! Какво е �танало?
+	„О, не, не и инквизици�та в дей�твие. В никакъв �лучай.“ Можех �ъв�ем �покойно да �пра да � виждам и чувам.
+	— Плакала �и. — Имаше уникални� талант да кон�татира очевадни за в�еки неща. — Какво ти направи това копеле? — Лицето й направо ме плашеше.
+	— �ищо, Кейт.
+	„В�ъщно�т това ти е проблемът, Стийл.“ Ми�ълта, че не �е бе �лучило нищо, изкриви у�тата ми в ки�ела у�мивка.
+	— Защо �и плакала тогава? Та ти никога не плачеш!
+	Гла�ът й бе омекнал. Т� �е изправи, зелените й очи б�ха помръкнали и загрижени. Прегърна ме. Тр�бваше да кажа нещо, �амо и �амо да � накарам да ме пу�не.
+	— Един мотор едва не ме прегази. — Толкова у�п�х да изми�л�, по поне за�ега това � накара да забрави за него.
+	— Го�поди, �на! Удари ли те? — Т� �е дръпна крачка назад и ме огледа.
+	— �е, Кри�чън ме �па�и — прошепнах. — �о много �е изплаших.
+	— Че как н�ма да �е изплашиш! Как мина кафето? Ти не пиеш кафе.
+	— Пих чай. В�ичко мина добре, нищо о�обено за казване, наи�тина. Така и не разбрах защо ме покани.
+	— Той те харе�ва, �на — каза Кейт и ме пу�на.
+	— Вече не. ��ма да �е виждам повече � него. — Да, у�п�х да го кажа �ъв�ем �покойно.
+	— Така ли?
+	Мамицата й! Пак й �тана интере�но. Тръгнах към кухн�та, за да не вижда лицето ми.
+	— Да… той не е… не е за мен, Кейт — казах �ухо, като �е опитах да вкарам в думите �и нула количе�тво емоци�.
+	— �е те разбирам.
+	— Хайде �тига, Кейт. Очевидно е. — Обърнах �е и � погледнах в очите. Беше за�танала на вратата на кухн�та.
+	— �е на мен ти� — каза т�. — Окей, има повече пари от теб, но той има повече пари от почти в�ички.
+	— Той е про�то… — Свих рамене.
+	— За бога, �на! Колко пъти тр�бва да ти казвам, че �и едно гол�мо бебе! — прекъ�на ме т�. �йде, пак почна тирадите �и.
+	— Кейт, �тига! Тр�бва да ��дам да уча — отр�зах �. Стана й непри�тно.
+	— И�каш ли да видиш �тати�та? Готова е. Хо�е е направил �трашни �нимки.
+	Дали ми беше нужно още едно визуално напомн�не за кра�иви� Кри�чън Грей?
+	— Разбира �е. — Тр�бваше ми маги�, за да изработ� една у�мивка, и у�п�х. Тръгнах към лаптопа — и да… той беше там, гледаше ме от черно-б�лата �нимка и ми казваше � очи, че не �тавам.
+	Пре�торих �е, че чета �тати�та, но в�ъщно�т гледах �покойните му �иви очи и попивах в�еки детайл от �нимката, който би могъл да ме на�очи към н�каква иде� защо той бе решил, че не е мъжът за мен. И изведнъж и�тината ме тре�на. Беше очевидно. Той бе прекалено перфектен, бл��кав, ние б�хме на �ветлинни години един от друг, живеехме в различни �ветове. Вид�х �ебе �и — един Икар, лет�щ прекалено близо до �лънцето, изгар�щ под топлината му. Думите му б�ха �ъв�ем логични. Той не бе за мен. Това беше имал предвид и �амо така щ�х да у�пе� да �е примир� � отказа му по-ле�но. Можех да го преживе�. Това вече можех да разбера. У�п�х да кажа �амо:
+	— Много добре, Кейт. С�дам да уча.
+	„��ма да говор� повече за него, никога повече… поне за�ега.“ Заклех �е да �паз� решението �и, отворих тетрадките и бележките �и и започнах да уча.
+	Чак когато �и легнах, позволих на ми�лите �и да �е върнат към �утринта. По�то�нно ми�лех за думите му — че н�ма при�телки и не �е занимава � такива неща. Ядо�ах �е на �ебе �и, че не б�х изкопчила тази информаци� по-рано, много преди да �коча в ръцете му и да го мол� � в��ка клетка на т�лото �и да ме целуне. Той �и го каза направо. �е ме и�каше, не и за при�телка. Обърнах �е на�трани. За миг ми мина през ума, че може да �е е обрекъл на безбрачие или че �е пази за н�ко�. „�е и за теб!“ — полуза�палото ми под�ъзнание ми изпл��ка по�леден шамар, преди да ми разреши да за�п�.
+	Сънувах �иви очи, ли�тенца от кафе върху �метаната и как б�гам из н�какъв тъмен тунел �ъ� зловещо о�ветление, без да знам дали б�гам към или от нещо. Това така и не �тана ��но.
+
+
+	О�тавих химикалката. Край. Свърши �е. По�ледни�т ми изпит �върши. Д�волита, доволна, широка у�мивка плъзна по лицето ми. За първи път тази �едмица �е у�михнах. Беше петък и щ�хме да празнуваме, ама и�тин�ки да празнуваме. Ми�лех дори да �е напи�. �икога не �е б�х напивала. Погледнах Кейт. Седеше в други� край на залата и в�е още пишеше � б��на �коро�т. О�таваха пет минути до кра� на определеното време. Това е то. Кра�т на моите �тудент�ки години. �икога повече н�маше да ми �е наложи да �една в н�ко� зала �ред прите�нени, мълчаливи, напълно изолирани един от друг �туденти. Вътрешно ликувах и � граци� и лекота правех ве�ели акробатични номера, прехвърл�х �е презглава � пълното �ъзнание, че тези грациозни акробатики �а възможни един�твено и �амо там — във въображението ми. Кейт �пр� да пише и о�тави химикалката. Вид�х доволната й у�мивка.
+	Тръгнахме към апартамента � нейни� мерцеде�. �е коментирахме изпита. Кейт �е прите�н�ваше повече какво ще облече вечерта за бара. �з тре�каво тър�ех ключовете из чантата �и.
+	— �на, има пратка за теб! — Кейт бе за�танала на �тълбите пред вратата и държеше пакет, увит в каф�ва харти�. Странно. �е б�х поръчвала нищо от �мазон напо�ледък. Кейт ми подаде пакета и взе ключовете да отвори вратата. Беше адре�ирано до го�пожица �на�тейжа Стийл. ��маше нито име, нито адре� на изпращача.
+	Предположих, че е от Рей или мама.
+	— От нашите е �игурно.
+	— Отвори го! — каза развълнувано Кейт и хукна към кухн�та да вземе шампан�кото � марка: „Край на изпитите!“.
+	Отворих колета и в него намерих долната ча�т на кожена кути�, в ко�то б�ха �ложени три привидно еднакви книги, обвити �ъ� �транни �тари парчета плат. Имаше една чи�то б�ла картичка, изпи�ана от едната �трана � черно ма�тило � кра�ив отработен почерк:
+
+	„Защо не ме предупреди за опа�но�тта? Защо не ми каза? Дамите зна�т от какво да �е паз�т, защото четат романи, които ги учат на този трик.“
+
+	Цитатът беше от Те�. Удивително �ъвпадение. �е можех да пов�рвам, че допреди малко цели три ча�а б�х пи�ала по�ледното �и е�е за по�ледни� �и изпит върху романите на Тома� Харди. Може би не беше �ъвпадение… може би беше �ъв�ем нарочно. Разгледах внимателно книгите: трите тома на „Те� от рода Д’Ърбървил“. Отгърнах корицата на първата. В карето в �таринен �тил бе напечатано:
+
+	„Лондон, издател�тво Джак Р. Флауд, Макфлоин и �ъдружие, 1891.“
+
+	Го�поди! Първото издание! Струваха ц�ло �ъ�то�ние!
+	И тогава разбрах кой ги е пратил. Кейт надничаше над рамото ми. Взе картичката.
+	— Това е първото издание — прошепнах.
+	— �е е възможно! — Очите на Кейт щ�ха да из�кочат от изненада. — Грей?
+	Кимнах.
+	— �е �е �ещам за друг.
+	— Какво означава тази картичка?
+	— ��мам пред�тава. Ми�л�, че е предупреждение. Ми�л�, че той упорито �е мъчи да ме отблъ�не, да ме предупреди, да ме предпази. �е че ще блъ�кам н�кога по вратата му.
+	— Зна�, че не и�каш да говориш за него. �о той е здраво хлътнал по теб. Съ� или без предупреждени�.
+	�е �и б�х позволила да ми�л� за Кри�чън през изминалата �едмица. Добре, признавам, �ивите му очи ме гледаха в �ън� ми и знаех, че ще мине ц�ла вечно�т, докато из�кубна от �ебе �и �помена за у�ещането на ръцете му по т�лото ми. И още толкова, за да �пра да у�ещам � в��ко �етиво и клетка на мозъка �и онзи негов �ладък аромат. Защо ми е изпратил това? Та нали ми каза, че не �ъм за него.
+	— �америх първо издание на „Те�“ в �ю Йорк. Продава �е за четиринай�ет хил�ди долара. �о твоето е в много добро �ъ�то�ние. Сигурно е много по-�къпо — бърбореше Кейт, докато �е кон�ултираше � чичко Гугъл.
+	— Тези думи �а на Те�. Тук т� �е обръща към майка �и, �лед като �лек Д’Ърбървил по�тъпва така гадно � не�.
+	— Знам — каза зами�лено Кейт. — Какво �е опитва да ти каже?
+	— �е знам и не ми дреме. �е мога да приема книгите. �е и от него. Ще ги изпрат� � подобаващо кодиран и неразбираем цитат от н�ко� друга ча�т на книгата.
+	— Там, където Ейнджъл Клер казва: „Що не �и го начукаш“? — попита Кейт без �мущение.
+	— Да, точно тази ча�т. — Изкикотих �е. Милата Кейт — мо�та предана и така окуражителна Кейт. Опаковах книгите и ги о�тавих на ма�ата. Т� ми подаде чаша шампан�ко.
+	— Да пием за кра� на изпитите и за нови� ни живот в Сиатъл!
+	— Да, за кра� на изпитите, за нови� живот и за добрите резултати.
+	Чукнахме �е и пихме до дъно.
+
+
+	В бара беше много шумно, тре�каво, пълно � превъзбудени завършващи �туденти, които чакаха да ги изритат в живота. Хо�е бе дошъл � на�. Той имаше още една година до завършването, но винаги бе душата на компани�та. Вкара ни бързо в на�троението на бара и ни подбутна към новооткриващата �е пред на� �вобода � по една грамадна маргарита. След като обърнах петата, вече знаех, че не е добра иде�, о�обено �лед шампан�кото.
+	— И �ега какво, �на? — крещеше Хо�е. Едва разбирах какво говори �ред цели� шум.
+	— С Кейт �е ме�тим в Сиатъл. Родителите й �а й купили апартамент там.
+	— Дио� мио! Виж �амо как �и живе�т хората. �о нали ще дойдеш за изложбата ми?
+	— Разбира �е, Хо�е, как бих могла да пропу�на такова нещо! — У�михнах �е и той обви тали�та ми � ръка и ме прити�на към �ебе �и.
+	— �ко дойдеш, това ще означава много за мен, �на — каза в ухото ми и ми предложи още една маргарита.
+	— Хо�е Родриге�, какво правиш? Опитваш �е да ме напиеш? Защото ако е така, планът ти работи. — За�м�х �е. — Ми�л� да мина на бира. Ще ида да взема бира за в�ички.
+	— За пиене ли отиваш, �на? — извика през шума Кейт.
+	Беше нечовешки издръжлива на умора и алкохол. Ръцете й б�ха грациозно увити около Леви, колега от нашата група. Той беше и нейни�т фотограф за �тудент�ки� ве�тник. Беше �е отказал да прави �нимки — в�ички б�ха пи�ни. Имаше очи �амо за Кейт. Т� бе � те�ен къ� потник, впити джин�и и ви�оки обувки, ко�ата й бе вдигната ви�око, а н�колко нежни кичура елегантно �е �пу�каха около лицето й. Както обикновено — преле�тна. �з р�дко �лагах нещо различно от тени�ка и джин�и, но �ега б�х обула най-хубавите �и. Измъкнах �е от ръцете на Хо�е и �танах.
+	Майко мила! Как ми �е виеше �в�т!
+	�аложи �е да �е опра на �тола. Кон�татирах, че коктейлите � текила не �а добра иде�.
+	Започнах да �и проправ�м път към бара и реших, че докато �ъм в�е още на крака, не би било зле да ида до тоалетната. „Браво, �на, правилно ми�лиш.“ Тръгнах през тълпата клатушкайки �е и омотавайки крака. Имаше опашка, но поне беше тихо и по-хладно. „Чакай да �е �ет� на кого �е обадих по�ледно. �а Хо�е май. Дали беше Хо�е?“ Преди номера на Хо�е вид�х непознат номер. О, да — Грей. Май това беше номерът му. За�м�х �е. ��мах никаква пред�тава колко е ча�ът. Можеше да е за�пал. Можеше пък и да ми каже защо е изпратил книгите и онова кодирано по�лание. �ко наи�тина и�ка да �то� на�трани от него, защо не ме о�тави на мира? Поти�нах пи�н�ки� �и �м�х и р�зко нати�нах зеленото копче. Той отговори на второто позвън�ване.
+	— �на�тейжа? — Беше много изненадан. �е че аз не б�х изненадана от �ебе �и, че �ъм �ъбрала �мело�т да му �е обад�. По�ле замътеното ми �ъзнание отбел�за факта, че той н�как е познал номера ми.
+	— Защо изпрати книгите? — Завал�х думите.
+	— �на�тейжа, добре ли �и? Говориш н�как �транно. — Гла�ът му беше загрижен, дори твърде загрижен.
+	— �е аз �ъм �транната, ти �и �транен. — Ето, казах му го най-�етне. �лкохолът ми бе нал�л гол�ма доза кураж.
+	— �на�тейжа, пила ли �и?
+	— К’во те бърка?
+	— Питам �амо… Къде �и?
+	— В един бар.
+	— Кой бар? — Той май �е �до�а.
+	— Един бар. В Портланд.
+	— Как ще �е прибереш у дома?
+	— В�е н�как. — То� разговор изобщо не вървеше в очакваната по�ока.
+	— В кой бар?
+	— Защо ми изпрати книгите, Кри�чън?
+	— �на�тейжа, къде �и? Кажи ми. Веднага! — Беше толкова вла�тен, както винаги — да контролира в�ичко. Пред�тавих �и го като режи�ьор на �нимачната площадка, когато �а �нимали �тарите филми — � бричове за езда, � камшик в едната ръка и мегафон в другата, от онези, най-�тарите. Започнах да �е �ме� � ц�ло гърло.
+	— Ти �и толкова… де�потичен — кикотех �е.
+	— �на, къде �и, мама му �тара!
+	Кри�чън Грей и груб език! Пак �е раз�м�х.
+	— В Портланд. Далечко е от Сиатъл.
+	— Къде в Портланд?
+	— Лека нощ, Кри�чън.
+	— �на…
+	Затворих. Ха! Той в�е пак не ми каза за книгите. �аму�их �е. Ми�и�та не бе изпълнена. Б�х �ериозно фиркана. Главата ми �е люшкаше или в�ичко �е люшкаше около мен, докато чаках реда �и на опашката. Е, това беше целта, нали? Да �е напоркам. И б�х у�п�ла. Веро�тно н�маше да �е повтори. Дойде ми редът. Загледах �е в плаката от вътрешната �трана на вратата, който предупреждаваше за опа�но�тите от �лучаен �ек� и за предим�твата на презерватива. �аи�тина ли �е б�х обадила на Кри�чън Грей? По д�волите! Телефонът ми звънна. Под�кочих. Почти викнах от изненада.
+	— Здравей — измучах за�рамено на телефона. �е б�х предвидила това.
+	— Идвам да те взема — каза �амо той и затвори. Само Кри�чън Грей можеше да звучи така �покойно и в �ъщото време заплашително.
+	И какво �ега?
+	Вдигнах �и джин�ите. Сърцето ми щеше да �е пръ�не.
+	„Идвал да ме вземе? О, неее. Ще повърна. �е, добре �ъм. Ще ми мине. Я чакай! Той �амо �и играе � мен. �али не му казах къде �ъм. �е е възможно да ме открие тук.“ О�вен това щеше да му отнеме н�колко ча�а да �тигне от Сиатъл дотук. Измих �и ръцете и �е погледнах в огледалото. Б�х малко позачервена и ми �е губеше фоку�ът. „Хм… текила.“
+	Чаках за бирите н�колко века и �е върнах на ма�ата.
+	— Къде �е загуби? — �кара ми �е Кейт. — Къде ходиш?
+	— Имаше опашка за тоалетната.
+	Хо�е и Леви �пореха нещо за ме�тни� ни бейзболен отбор. Хо�е �пр� тирадата, за да раздаде бирите. Отпих дълго и жадно.
+	— Кейт, ще изл�за да взема малко въздух.
+	— �на, хич не можеш да но�иш на пиене.
+	— Излизам �амо за пет минутки.
+	Замушках �е пак в тълпата. Започна да ми �е гади. Олюл�вах �е. Краката ми �е огъваха и омотаваха един в друг повече от обикновено.
+	Хладни�т въздух на нощта ме накара да о�ъзна� колко пи�на �ъм в�ъщно�т. �е можех да виждам, в�ичко бе двойно и тройно. У�ещах, че ще �е издрайфам. Как �и б�х позволила да �е на�в�ткам така?
+	— �на! — Беше Хо�е. — Добре ли �и?
+	— Про�то пих повече. — У�михнах �е немощно.
+	— Май и аз — каза той. Тъмните му очи ме гледаха напрегнато. — Имаш ли нужда от помощ? — попита той, направи крачка към мен и плъзна ръка около кръ�та ми.
+	— Добре �ъм, Хо�е, наи�тина. Ще �е оправ�.
+	Опитах �е да го избутам от �ебе �и, но н�мах �ила.
+	— Мол� те, �на — шепнеше той и ме �ти�каше в ръцете �и, прити�каше ме към �ебе �и.
+	— Какво правиш, Хо�е?
+	— Знаеш колко те харе�вам, �на. Мол� те.
+	Едната му ръка беше на кръ�та ми и � не� ме �ти�каше �илно, а другата бе под брадичката ми, повдигаше главата ми нагоре и назад. „Д�вол да го вземе! То� ще ме целува.“
+	— Спри, Хо�е. �е! — Бутнах го, но в�е едно да буташ �тена, а той беше една гол�ма му�куле�та �тена. Ръката му беше вече в ко�ата ми и здраво държеше главата ми да не мърдам.
+	— Мол� те, �на, мила мо� — шепт�ха у�тните му �рещу моите. Дъхът му беше мек и �ладък, миришеше на бира и маргарита. Той нежно допираше у�тни до брадичката ми и проправ�ше път� �и към у�тните ми. Б�х в паника, пи�на и извън в��какъв контрол. У�ещах, че �е задушавам.
+	— �е, Хо�е — молех �е. �е и�ках. Той ми беше при�тел, а о�вен това в�еки момент щ�х да повърна.
+	— Ми�л�, че дамата каза „не“.
+	Гла�ът дойде н�къде от тъмното. Го�поди, това беше Кри�чън Грей! Как бе дошъл толкова бързо?
+	Хо�е ме пу�на и каза тро�нато:
+	— Грей?
+	Погледнах тревожно към Кри�чън. Гневни�т му поглед буквално можеше да унищожи Хо�е. Беше побе�н�л. Стомахът ми �е �ви в �пазъм. �е можех да държа повече алкохола в мен и церемониално повърнах на зем�та.
+	— �? Дио� мио, �на! — Хо�е от�кочи � погну�а. Грей прибра ко�ата ми от лицето и внимателно ме поведе към една леха � цвет� към кра� на паркинга. За мое огромно облекчение там беше �равнително тъмно.
+	— �ко ще повръщаш пак, нека да е тук. Ще те придържам.
+	Едната му ръка бе около раменете ми, а � другата държеше ко�ата ми прибрана на гърба в шепата му и далеч от у�тата ми. Опитах �е да го бутна, но точно тогава повърнах пак, и пак. „Божичко, колко време ще продължи това?“ Дори и �лед като изпразних в�ичко от �томаха �и, той не �пираше да �е �вива в ужа�ии �пазми, които раздираха и тре��ха ц�лото ми т�ло. Тихичко �е заклех, че никога, ама никога н�ма да �и позвол� да �е напи� отново. Толкова беше отвратително, че едва ли �а изми�лени думи, � които да �е опише. �акра� в�ичко �пр�.
+	Подпр�х �е � ръце на тухлената ограда около лехата. Му�кулите ми б�ха много �лаби, едва ме държаха. Такова повръщане може да из�муче ц�лата ти �ила. Грей ме пу�на и извади но�на кърпичка. Само Грей може да извади такава кърпичка — изпрана, изгладена, ленена, ухаеща и гравирана � инициалите му — „К. Т. Г.“. �е знаех дори, че в�е още ги прав�т. Бършех у�тата �и, а една омаломощена ча�т от �ъзнанието ми �е зачуди какво е това „Т.“ по �редата. �е можех да �ъбера кураж да го погледна. Срам ме беше, че �ъм жива, отвратена б�х от �ебе �и. И�ках азалиите под мен да �е отвор�т и да ме погълнат, да �ъм където и да е другаде, �амо не тук, пред него.
+
+
+	Хо�е в�е още бе пред вратата на бара и ни гледаше. Из�тенах и �крих лицето �и � ръце. Това беше най-ужа�ни�т миг в цели� ми живот. Виеше ми �е �в�т и ми �тана пак зле, докато �е мъчех да �и �помн� за по-кофти момент в къ�и� �и живот, но един�твеното, което мина през акъла ми, бе, когато Кри�чън ме отблъ�на. � това �ега бе в пъти по-тъмно, ако унижението може да бъде опи�ано в нюан� на н�кой цв�т. Ри�кувах и го погледнах. Лицето му беше �покойно, не издаваше никаква емоци�. Гледаше ме. Хвърлих едно око и на Хо�е, до�та за�рамен от по�тъпката �и и �ъщо като мен �тре�нат от при�ъ�твието на Грей. Идваха ми н�колко думи наум за мо� така наречен при�тел, но нито една от т�х не можех да кажа на гла� пред Грей. „Кого �и ми�лиш, че заблуждаваш, �на? Човекът току-що те вид� как драйфаш нав��къде по ме�тната флора. ��ма никакъв начин да прикриеш пълната �и лип�а на каквото и да е възпитание, до�тойно за една дама.“
+	— Ще �е видим вътре — промърмори Хо�е, но нито аз, нито Грей му обърнахме н�какво внимание. Той �е мушна гузно в бара. О�танахме �ами. Стана ад�ки неловко. Какво можех да кажа? Да �е извин� за обаждането?
+	— Съжал�вам — казах и втренчих очи в кърпичката, ко�то б��но мачках � пръ�ти.
+	„Толкова е мека!“
+	— За какво �ъжал�ваш, �на�тейжа?
+	По д�волите, той �и и�каше �воето, и то по най-безмило�тен начин.
+	— Предимно за обаждането. И за това, че повърнах. О, да, дълъг �пи�ък ще �тане. — „Мол� те, мол� те, мога ли вече �покойно да умра?“
+	— В�ички �ме минали през такива неща, може би не чак толкова ек�тремно като теб — каза �ухо той. — Човек тр�бва да �и знае м�рката, �на�тейжа. Винаги �ъм бил против ограничени�та, но това вече надхвърл� дори широките граници на допу�тимото. �авик ли ти е?
+	Главата ми бучеше от алкохола, а �ега вече и от раздразнение. „Това какво го бърка?“ �е го б�х канила тук. Говореше като н�кой чичко, който �е кара на дете, направило гол�ма бел�. Една ча�т от мен и�каше да му каже, че ако и�кам да �е напивам така в��ка вечер, това �и е мое решение и н�ма нищо общо � него. �о не б�х толкова �мела. �е и �ега, �лед като б�х повръщала пред него. И защо �тоеше в�е още тук?
+	— �е — казах гузно. — �икога до�ега не �е б�х напивала. И ми�л�, че никога н�ма да повтор�.
+	�е разбирах какво прави тук. Започна да ми призл�ва пак. Чув�твах �е отмал�ла. Той забел�за, че �ъм на ръба да �е �тропол�, и ме хвана точно преди да тупна, повдигна ме и ме �гуши до гърдите �и като малко дете.
+	— Хайде, ще те заведа у дома.
+	— Тр�бва да кажа на Кейт. — Б�х отново в ръцете му!
+	— Брат ми ще й каже.
+	— Мол�?
+	— Брат ми Елиът говори � го�пожица Кавана.
+	— О, така ли? — �ищо не разбирах.
+	— Беше � мен, когато ти �е обади.
+	— В Сиатъл ли? — Б�х �ъв�ем объркана.
+	— �е, в „Хийтман“.
+	„Още? Защо?“
+	— Как ме намери?
+	— Про�ледих обаждането ти, �на�тейжа.
+	„Как така го е про�ледил! Как е възможно такова нещо? Такова про�лед�ване законно ли е изобщо? Маниак ли е то�?“ Под�ъзнанието ми бълваше каквото �и и�ка, макар и позагубено в облака от текила. �о н�как �и не ми �тана непри�тно. Про�то защото беше той.
+	— Имаш ли �ке или чанта?
+	— �ми… да. Дойдох и � �ке, и � чанта. Кри�чън, мол� те, нека кажа на Кейт. Ще �е тревожи за мен.
+	У�тните му �е �тегнаха в твърда черта и той въздъхна тежко.
+	— Щом тр�бва, значи тр�бва.
+	И ме поведе към бара. Б�х изтощена, в�е още много пи�на, �мазана, гузна, уплашена, �илите ми б�ха напълно на изчерпване и на в�ичкото отгоре, �ъв�ем извън реда на нещата, б�х ужа�но развълнувана. Той �ти�каше ръката ми. Такава каша от емоции. Щеше да ми е нужна поне �едмица, за да ги анализирам.
+	Вътре беше задушно, наблъ�кано � народ, музиката бе започнала и дан�ингът бе пълен.
+	Кейт не беше на ма�ата, Хо�е �ъщо бе изчезнал. Леви изглеждаше изгубен и изо�тавен.
+	— Къде е Кейт? — надвиках шума. Главата ми пул�ираше от болка при в�еки удар на ба�ите в колоните.
+	— Танцува — извика Леви и разбрах, че е много �до�ан. Огледа Кри�чън до�та подозрително. С мъка навл�кох �кето и преметнах през врата �и малката �и чантичка. Б�х готова да тръгна. И�ках обаче да намер� Кейт.
+	Хванах ръката на Кри�чън и викнах в ухото му, че Кейт е на дан�инга. �о�ът ми доко�на ко�ата му. Вдъхнах аромата му — миришеше на �вежо и чи�то. В�ички онези забранени, непознати у�ещани�, които така �е б�х мъчила да изтла�кам, �е върнаха и минаха като лудо�т, като тропиче�ка боле�т, като амок през из�традалото ми т�ло. Изчервих �е. Дълбоко в мен у�етих р�зък �пазъм, �ладка болка от �виването на му�кулите на ц�лата ми жен�твено�т.
+	Очевидно фактът, че Кейт танцуваше, го подразни. Той пак хвана ръката ми и ме поведе към бара. Об�лужиха го �веткавично. ��маше чакане за го�подин Грей. Дали получаваше в�ичко така ле�но? �е чух какво поръча. Даде ми огромна чаша ледено�тудена вода.
+	— Пий — изкомандва почти � вик.
+	Светлините �е върт�ха б��но в ритъма на музиката, �мен�ха �е и в един миг той бе зелен, по�ле �ин, по�ле б�л, по�ле демонично червен. Отпих на�ила една глътка.
+	— Ц�лата — викна пак той.
+	�епо�илно тираничен. Прокара ръце през ко�ата �и. Вид�х, че е �до�ан, бе�ен дори. �е разбирах какъв е проблемът. О�вен дето една глупачка му �е обажда по�ред нощ, пи�на като талпа; той решава, че т� е в беда, и т� наи�тина е в беда, нуждае �е от �па�ение от прехвалени� �и и прекалено любвеобилен при�тел; �лед това т� започва да повръща безкрайно и обилно в краката му. „�на, дали ще дойде ден да преживееш то� �рам?“ Олюл�х �е и той веднага по�тави ръка на рамото ми, за да ме хване, ако тръгна да падам. �аправих както ми бе казано — изпих ц�лата вода. Той взе чашата и � о�тави на бара. Едва �ега забел�зах как е облечен: �вободно пу�ната б�ла ленена риза, те�ни джин�и, черни маратонки, тъмно �ке на много �итни райета. Яката на ризата му бе разкопчана и у�п�х да вид� н�колко деликатни ко�ъмчета във вдлъбнатината между ключиците му. Дори �ега, в изтощеното ми замъглено �ъзнание, изглеждаше много �ъблазнителен.
+	По�ле той ме хвана за ръка. „Го�поди, какво прави!? Води ме към дан�инга! Шибана работа! �з не танцувам.“ Той у�ети нежеланието ми и под цветните върт�щи �е над на� �ветлини вид�х как �е у�михва — �ардонично. Иде�та определено го забавл�ваше. Р�зко дръпна ръката ми и б�х отново в прегръдката му. Танцуваше и ме но�еше �ъ� �ебе �и. Танцуваше прекра�но.
+	�е можех да пов�рвам, че � лекота �ледвам в��ка негова �тъпка. Веро�тно не можех да �ледвам никакъв ритъм, понеже в�е още б�х много зле. Той ме прити�каше �илно към �ебе �и, твърдото му т�ло бе долепено до моето… �ко не ме държеше така здраво, �ъ� �игурно�т щ�х да �е про�на в нозете му. ��къде из дълбините на под�ъзнанието ми из�кочи гла�ът на майка ми: „�икога не �е довер�вай на мъж, който танцува добре“.
+	Той мина � мен през тълпата танцуващи чак до други� край на дан�инга и �е озовахме до Кейт и Елиът, брата на Кри�чън. Музиката гърмеше извън и вътре в главата ми. Кейт �е бе разкършила й минала в на�тъпление! Танцуваше в�е едно животът й зави�и от това, а т� правеше то� номер �амо когато харе�ва н�кого. Когато го харе�ва и�тин�ки. Това значеше �амо едно — за заку�ка щ�хме да �ме трима.
+	„Кейт!“ — опитах �е да � викна наум.
+	Кри�чън �е наведе към брат �и и извика нещо в ухото му. �е чух нищо. Елиът беше ви�ок, � широки рамене, ру�а къдрава ко�а и големи, малко зловещо у�михнати очи. �е можех да вид� цвета им под върт�щите �е като обезумели �ветлини. У�михна �е и прити�на �илно Кейт към �ебе �и. Т� изглеждаше ща�тлива. Много ща�тлива. _Кейт!_ Да, б�х омазала в�ичко, кашата беше �трахотна, но Кейт ме �ма�. Та т� го бе �рещнала преди минути, а �ега кимаше на в��ка негова дума, у�михваше �е и ми махаше. Кри�чън ни измъкна от дан�инга за нула време.
+	Така и не у�п�х да говор� � не�. Дали беше окей? Виждах накъде върв�т нещата за него и не�. „Тр�бва да й изчета та� лекци� за безопа�ни� �ек�!“ ��къде пак там, дълбоко в под�ъзнанието �и, �е над�вах Кейт да е вид�ла по�терите от вътрешната �трана на вратата на тоалетната. Ми�лите ми �е блъ�каха в мозъка, бореха �е отча�но � алкохола. Беше ад�ки горещо, шумно, цветно, прекалено �рко. Р�зко ми �е зави �в�т и �лед миг лицето ми бе на пода или подът �е изправи до лицето ми, не �ъм �игурна точно как �тана. По�ледното, което чух, преди да загуб� �ъзнание, беше дрезгави�т вик на Кри�чън Грей:
+	— Мамицата му!
+
+
+	5.
+
+	Беше много тихо, �ветлината — �лаба, а леглото — много топло и удобно. Отворих очи и за �екунда в мен нахлу �покой�твие и н�какъв вътрешен мир, докато � удивление изучавах непознатата об�тановка. ��мах пред�тава къде �е намирам. Таблата на леглото пред�тавл�ваше огромно �лънце. Странно, но ми изглеждаше познато. Ста�та беше про�торна, разкошно обзаведена в меки тонове — каф�во, жълто и бежово. Б�х виждала тази �та�, но изобщо не можех да �е �ет� къде. Размътени�т ми мозък започна � мъка да �и пробива път през по�ледното, което помнех. По д�волите! Б�х в „Хийтман“, в апартамент в хотела, б�хме идвали � Кейт в подобна �та�, но тази тук изглеждаше по-гол�ма. Ужа�! Б�х в апартамента на Кри�чън Грей! „Как �ъм попаднала тук?“
+	В �ъзнанието ми бавно пролазиха накъ�ани �помени от предната нощ. Пиенето — „О, не може да �ъм �е напила така!!!“, телефонни�т разговор — „О, мамка му, телефонни�т разговор!“, повръщането — „О, не, не и�кам да �е �ещам за повръщането! Хо�е и по�ле Кри�чън. �д!“
+	Сгърчих �е. �е помнех как �ъм �тигнала тук. Лежах по тени�ка, �утиен и бикини. Без чорапи, без джин�и. Еба ти!
+	Погледнах към нощното шкафче. �а него имаше чаша портокалов �ок и две таблетки. И това ако не е мани� за контрол! Е�те�твено, бе поми�лил за в�ичко. Седнах и изпих хаповете.
+	В�ъщно�т не �е чув�твах никак зле. Дори �е чув�твах много по-добре, отколкото за�лужавах. Портокалови�т �ок имаше боже�твен вку� — о�вежаващ и га��щ пожара в т�лото ми.
+	�а вратата �е почука. Сърцето ми пак �кочи в гърлото. Гла�ът ми изчезна. Той отвори вратата и влезе.
+	Гледай ти! Беше тренирал. �о�еше �иво долнище на анцуг, което ви�еше на ханша му по онзи начин… и �ива тени�ка без ръкави, потъмн�ла от потта му. Ко�ата му �ъщо беше потна. Въпреки об�то�тел�твата гледката на изпотеното т�ло на Кри�чън Грей ми подей�тва до�та �транно. Поех дълбоко въздух и затворих очи. Б�х като дете, което в�рва, че ако затвори очи, дей�твително�тта ще изчезне или то ще изчезне от не�.
+	— Добро утро, �на�тейжа. Как �и?
+	— По-добре, отколкото за�лужавам — казах �конфузено.
+	Погледнах го �кришом. Той о�тави гол�ма торба � покупки на един от �толовете, хвана краищата на хавли�та, ко�то бе увил около врата �и, и го разтърка. Погледна ме — �иви, потъмнели, заключени очи. Както винаги не можех да �е докопам до нито една негова ми�ъл или емоци�.
+	— Как дойдох тук? — попитах тихо.
+	Той �една на ръба на леглото. Беше толкова близо. Можех да го доко�на, да у�ет� мири�а му. Мири�ът на изпотеното т�ло на Кри�чън! �еопи�уемо! Това вече беше коктейл. Много по-добър от маргарита. Да, много по-добър.
+	— След като припадна, не и�ках да ри�кувам да те карам чак до ва�, така че те докарах тук — об��ни той почти флегматично.
+	— Ти ли ме �ложи да легна?
+	— Да — каза безизразно той.
+	— Повръщах ли пак? — попитах още по-тихо.
+	— �е.
+	— Ти ли ме �ъблече? — Гла�ът ми бе �ъв�ем повехнал.
+	— Да.
+	Изчервих �е до комуни�тиче�ко червено.
+	— �али… не �ме правили… — �е у�п�х да довърша. У�тата ми пре�ъхна от ужа� и паника. Загледах пръ�тите �и.
+	— �на�тейжа, ти беше в без�ъзнание, а некрофили�та не ми е по вку�а — отвърна той �ухо.
+	Толкова �ъжал�вах. Ъгълчетата на у�тата му �е извиха в крива у�мивка.
+	— Като ц�ло беше забавна вечер. Едва ли ще � забрав� �коро.
+	�з �ъщо! Подиграваше ми �е, копелето гадно. �е го б�х молила да идва и да ме прибира. Бе у�п�л да ме накара да �е чув�твам като пре�тъпничка.
+	— �е беше нужно да ме �ледиш � разни джаджи ала Джейм� Бонд, � каквито �е занимавате във фирмата ти — �опнах му �е. Той ме погледна изненадано. Думите ми май б�ха у�пели да го наран�т.
+	— Първо, програмата за про�лед�ване на мобилни телефони може да �е �вали от интернет. Второ, компани�та ми не �е занимава � разработване на н�какви у�трой�тва за �ледене. И трето, ако не б�х дошъл да те прибера, щеше да �и в кревата на он� фотограф, а ако не ме лъже паметта, ти никак не летеше от енту�иазъм от на�то�телното му ухажване — каза той ки�ело.
+	„Ухажване!?“ Погледнах го — очите му гор�ха � наранено до�тойн�тво и огорчение. Опитах �е да захап� у�тната �и, но не у�п�х — тр�бваше да прикри� �меха �и.
+	— От кой �редновековен летопи� �и из�кочил? Говориш като придворен рицар.
+	�а�троението му видимо �е промени. Очите му омекнаха, а леката у�мивка пак заигра на у�тните му.
+	— �е, �на�тейжа, не ми�л�. Черен рицар… може би. — У�мивката му вече бе �звителна. По�ле попита: — Яде ли нещо �нощи? — У�етих обвинение в гла�а му. Поклатих отрицателно глава. Го�поди! Какво направих �ега? Какво углавно пре�тъпление б�х извършила пък �ега? Беше �ти�нал челю�тите �и, почти чувах как пукат, но лицето му о�тана безизразно.
+	— Тр�бва да �деш. Затова ти беше толкова зле �нощи. Говор� ти �ериозно. Правило номер едно при пиенето!
+	Прокара пръ�ти през ко�ата �и и вече знаех какво значи това — беше много �до�ан.
+	— Ще ми �е караш ли още?
+	— Това ли прав�?
+	— Така ми �е �трува.
+	— Имаш къ�мет, че �амо ти �е карам.
+	— Какво и�каш да кажеш?
+	— �ко беше мо�, н�маше да можеш да �и �еднеш на дупето поне една �едмица �лед �ензационното ти пред�тавление �нощи. Пила �и, без да �деш. И не �амо �и пила, ами �и �е и напила. Знаеш ли на какъв ри�к �и �е изложила? — Затвори очи, за миг по лицето му мина ��нка от �трах и паника и т�лото му потръпна. Отвори ги, погледна ме и каза: — �е и�кам дори да �и поми�л�м какво можеше да ти �е �лучи.
+	Погледнах го нацупено. Какъв му беше проблемът? Какво му �таваше? �ко �ъм била негова. Е, да, ама не б�х. � една немалка ча�т от мен и�каше и �амата ми�ъл, че бих могла да �ъм негова, раз�е� раздразнението от думите му. Изчервих �е, напълно отне�ена от произвола, който �и позвол�ваше това мое проклето друго аз — ето �, накипрена в �ркочервена хавай�ка пола и танцува ве�ело, в�е едно вече е неговото момиче.
+	— Щ�х да �е оправ� н�как. Кейт беше � мен.
+	— � фотографът? — озъби �е той.
+	„Хм… млади�т Хо�е. Ще �е наложи да �и поговор� � него.“
+	— Ми�л�, че Хо�е про�то не беше на �ебе �и.
+	— Е, �ледващи� път, когато не е на �ебе �и, ще тр�бва н�кой да го научи на малко обно�ки.
+	— Обичаш да контролираш ди�циплината — подметнах аз.
+	— О, �на�тейжа, дори н�маш пред�тава колко �и права!
+	При�ви очи в д�волита у�мивка. ��маше �ми�ъл! Можеше да ме обезоръжи за �екунди. Преди малко му б�х �до�ана, а �ега го гледах обез�ърчена от о�лепителната му у�мивка. Може би защото не �е у�михваше че�то. �о така или иначе �ъв�ем забравих за какво идеше реч в разговора ни.
+	— Ще �и взема душ, о�вен ако не и�каш да влезеш първа.
+	В�е още �е у�михваше. Сърцето ми забърза. Мозъкът ми �вно бе забравил да изпрати �игнал към дробовете ми да поемат въздух. Той �е у�михна още по-широко, протегна ръка и прокара палец по брадичката ми и по�ле по долната ми у�тна.
+	— �на�тейжа, дишай — каза много тихо и �тана. — Заку�ката ще е тук �лед петнай�ет минути. Предполагам, че �и много гладна. — Обърна �е, влезе в бан�та и затвори вратата.
+	�ай-�етне издишах въздуха, който б�х държала толкова дълго. „Как е възможно да излъчва толкова много �ек�апил?“ И�каше ми �е да ида при него в бан�та. �икога не б�х изпитвала такова нечовешко влечение към никого. Хормоните ми блъ�каха из вътрешно�тите ми. У�тната ми трепереше там където бе прокарал пръ�та �и. У�етих как �е �гърчвам от болезнена, непоно�има, в�епоглъщаща потребно�т. Желание, това беше желание.
+	Отпу�нах глава върху пухената възглавница. „�ко беше мо�…“ Какво ли не бих направила да �ъм негова. Той бе един�твени�т мъж, който можеше да накара кръвта ми да �е движи из т�лото �ъ� �коро�тта на болид. И въпреки в�ичко � него беше трудно, �ами�т той беше труден за разбиране, вли�еше на хората объркващо и �мущаващо. В един миг ме отблъ�ква, в �ледващи� ми праща книга, за ко�то е платил четиринай�ет хил�ди, по�ле ме �леди като н�кой маниак, намира ме. И в резултат на в�ичко това аз б�х в апартамента му, жива, здрава, на �игурно м��то, защитена. Очевидно го беше грижа. Защо иначе да идва да ме �па��ва от н�каква потенциална или изобщо не�ъще�твуваща опа�но�т?
+	�е, не беше черен рицар. Той беше б�л рицар в бле�т�щи о�лепителни до�пехи, един и�тин�ки романтичен рицар като �ър Гауейн или �ър Лан�елот.
+	Скочих от леглото и хукнах из �та�та да тър�� джин�ите �и и точно тогава той излезе от бан�та. Беше увил �амо една кърпа около кръ�та �и и по т�лото му �е гонеха блещукащи капки вода. �е �е бе обръ�нал. � аз търчах да тър�� в какво да �кри� голите �и крака. Изненада �е, че �ъм �танала.
+	— �ко �и тър�иш джин�ите, дадох да ги изперат. — Очите му пак потъмн�ха. — Беше ги оповръщала.
+	— О! — Почервен�х от �рам. Защо винаги губех �амоконтрол покрай него?
+	— Пратих Тейлър да купи нови, и обувки �ъщо. В плика на �тола �а.
+	Чи�ти дрехи! Какъв неочакван бону�!
+	— Ще… ще вл�за да �е изкъп� — промърморих. — Благодар�!
+	Какво друго можех да кажа? Грабнах плика � дрехите и поб�гнах към бан�та, далеч от близо�тта на голото т�ло на Кри�чън, преди да припадна. „Давид на Микеланджело не �трува нищо!“
+	В бан�та беше горещо, парата не �е бе уталожила. Бързо �е намърдах под душа. Т�лото ми жадуваше за допира на чи�тата и у�покоителна вода. Обърнах лице към б��но шурт�щите �труи. Желаех Кри�чън Грей. Т�лото ми го желаеше. �епо�илно, болезнено желание. Факт. За първи път в живота �и и�ках да легна � мъж. И�ках ръцете му, у�тата му.
+	Той бе казал, че обича жената до него да е разумна и чув�твителна. Така че �вно не бе давал обет за безбрачие. �о не бе направил нито една крачка към мен, за разлика от Хо�е или Пол. �е разбирах. И�каше ли ме? �е бе пожелал да ме целуне миналата �едмица. Да не би да го отвращавах � нещо? �о от друга �трана, ме бе довел тук. �е разбирах какви ги прави и какви ги ми�ли. Та ние б�хме �пали тук, �ами ц�ла нощ, и той не ме бе доко�нал. „�аправи �и �метката �ама“ — обади �е под�ъзнанието ми и закима � грозната �и глава. �е му обърнах внимание.
+	Водата ме у�покои. Можех да о�тана под този душ завинаги. Взех шампоана. Миришеше на него — вку�но. Втрих го в ц�лото �и т�ло, пред�тав�х �и, че той втрива този пенлив аромат в кожата ми, по гърдите, по корема, между краката ми, дългите му пръ�ти между бедрата. Сърцето ми пак у�кори ритъм. Беше толкова хубаво…
+	�а вратата �е почука и чух:
+	— Заку�ката.
+	Стре�нах �е.
+	— Д-добре — заекнах. Как же�токо ме откъ�наха от еротични� ми бл�н!
+	Изл�зох изпод душа и взех две кърпи. Увих ко�ата �и в едната като Кармен Миранда, � другата набързо под�уших т�лото �и и �е по�тарах да не обръщам внимание на изключително при�тни� допир на меката хавли� до �връхчув�твителната ми в този момент кожа.
+	Отворих плика. Тейлър бе купил не �амо джин�и и маратонки, но и �ветло�ин� риза, чорапи и бельо. Чи�т �утиен и бикини. В�ъщно�т не е редно да ги опиша така. Б�ха �ъвършена фина европей�ка изработка, шедьовър от �ветло�ин� дантела. Гледах бельото �ъ� �трахопочитание. Беше точно мой размер. Как н�маше да е! Пред�тавих �и как го�подин Шофьора �е мота из н�кой магазин за жен�ко бельо и купува това за мен. Стана ми неудобно, но неволно �е зачудих какво още влиза в длъжно�тната му характери�тика.
+	Обл�кох �е бързо. В�ичко ми бе по м�рка. Обрах �коро�тно водата от ко�ата �и и �е опитах да � �ложа в ред. Както обикновено, не �е получи. Отново един�твени�т вариант беше да � прибера � нещо, но н�мах � какво. „Тр�бва да �и но�� ла�тичета в чантата… в�ъщно�т т� къде е?“
+	Поех дълбоко дъх. Време беше да �е �рещна � го�подин Прите�нение.
+	С облекчение у�танових, че е изл�зъл от �палн�та. Бързо �е огледах за чантата �и. ��маше �. Поех отново дъх и вл�зох във в�екидневната. Беше огромна. Имаше канапета, фотьойли, какво ли не, безброй възглавнички нав��къде, гол�ма и много кра�ива ма�ичка за кафе, върху ко�то б�ха �купчени н�колко лъ�кави книги, бюро, върху него по�леден модел �ймак и на �тената огромен плазмен телевизор.
+	Кри�чън �едеше на ма�ата за хранене в други� край на помещението и четеше ве�тник. Ма�ата имаше размери на тени�корт или нещо от �орта. �е че игра� тени� де, но б�х гледала Кейт да играе! „По д�волите! Кейт! Как забравих!“
+	— Кейт! — изграчих и�терично.
+	Кри�чън ме погледна иззад ве�тника.
+	— Знае, че �и тук и че �и в�е още жива. Пратих �ъобщение на Елиът. — Демон�трираше нещо като чув�тво за хумор.
+	�е ми беше до �м�х. Спомних �и как Кейт отдадено и пламенно �е чупеше на дан�инга. Беше пу�нала в�ичките �и патентовани номера в дей�твие, �амо и �амо да �вали брата на Кри�чън. Чудех �е какво щеше да каже за моето о�таване при Грей. �икога не б�х �пала на друго м��то, о�вен у на�. Т� веро�тно беше в�е още � Елиът. То� номер го бе правила �амо два пъти преди и двата пъти �е наложи �лед разделите да пона��м �ъ� �едмици гледката на кошмарната й розова пижама. „Ще �и поми�ли, че и аз �ъм ударила един бърз �ек� на крак, за една нощ. Това ще �и поми�ли.“
+	Кри�чън ме изгледа до�та на�то�телно. Беше � б�ла ленена риза � разкопчана �ка и маншети.
+	— Седни — нареди ми и по�очи м��то на ма�ата.
+	Минах през �та�та и �еднах �рещу него — точно където ми бе показал. �а ма�ата имаше храна за поне н�колко ме�еца.
+	— �е знаех какво ще и�каш за заку�ка, така че поръчах ц�лото меню на хотела — каза той � извинителна, но н�как перверзна у�мивка.
+	— Много щедро от тво� �трана, наи�тина — у�п�х да кажа, объркана от огромни� избор. Обаче наи�тина б�х гладна.
+	— Да, така е — призна той малко виновно.
+	Захванах �е � палачинките � кленов �ироп, бърканите �йца и бекона. Кри�чън �е опита да �крие у�мивката �и и �е върна към омлета �и. Храната беше превъзходна.
+	— Чай? — попита той.
+	— Да, благодар�.
+	Той ми подаде малко чайниче � гореща вода, малка лъжичка, а в чинийката имаше пакетче „Туининг� Брекфа�т“. Беше запомнил как пи� ча� �и!
+	— Ко�ата ти е много мокра — �мъмри ме пак.
+	— �е у�п�х да намер� �ешоара — �мотолевих. �е че б�х тър�ила изобщо. У�тата му пак �е втвърди в онази права лини�, но не каза нищо. — Благодар� за дрехите.
+	— ��ма защо. Този цв�т ти отива, �на�тейжа.
+	Изчервих �е и пак �е втренчих в пръ�тите �и.
+	— Знаеш ли, тр�бва да �е научиш да приемаш комплименти. — Тонът му пак бе порицаващ.
+	— Тр�бва да ти дам пари за дрехите. — Той ме изгледа в�е едно �ъм му нане�ла же�тока рана, така че продължих бързо: — Та ти вече ми даде книгите, които не мога да приема, разбира �е. �о тези дрехи… И�кам да ги плат�. — И �е у�михнах нерешително.
+	— �на�тейжа, пов�рвай ми, мога да �и го позвол�.
+	— �е е там работата. Защо тр�бва да ми купуваш дрехи?
+	— Защото мога. — И очите му пак �ветнаха зловещо.
+	— Това, че можеш, �ъв�ем не означава, че тр�бва.
+	Говорех тихо. Той ме погледна учудено. Очите му пламт�ха. Разбрах, че говорим за различни неща, но пък не знаех за какви точно. Което ми напомни…
+	— Защо ми изпрати книгите, Кри�чън? — попитах тихо и нежно.
+	Той о�тави вилицата и ножа в чини�та и впи в мен напрегнати� �и поглед. Очите му гор�ха в пламъка на н�каква необ��нима, неизмерима емоци�. У�тата ми пре�ъхна.
+	— Добре. Когато онзи мотори�т едва не те �гази и аз те прегърнах и ти ме гледаше в очите и ц�лото ти т�ло молеше: „Целуни ме, целуни ме, Кри�чън!“… — Спр�, по�ле продължи: — Е, беше мой дълг да ти об��н� и да те предупред�.
+	Пак прокара пръ�ти през ко�ата �и.
+	— �на�тейжа, аз не �ъм мъж, от който можеш да очакваш цвет�, �ърца и романтика. Моите вку�ове �а �ъв�ем различни. Тр�бва да �е пазиш и да б�гаш от мен. — Затвори очи, изправен ��каш пред ужа�но поражение. — �о в теб има нещо… �е мога да о�тана далеч от теб. �о веро�тно вече �и �е до�етила.
+	�петитът ми изчезна. _�е можеше да о�тане далеч от мен!?_
+	— Тогава недей — прошепнах.
+	Той �е задъха, очите му б�ха широко отворени.
+	— ��маш пред�тава за какво говориш и за какво �тава дума.
+	— Про�вети ме тогава.
+	Гледахме �е и никой не доко�ваше храната �и.
+	— Значи не �и �е обрекъл на живот без �ек� и брак?
+	Това му �е �тори забавно и в очите му �ветна ве�ела и�крица.
+	— �е, �на�тейжа, не �ъм. — Изчака да поема информаци�та и да �е изчерв� на глупо�тта �и. Явно филтърът мозък — у�та пак �е бе повредил: не можех да пов�рвам, че току-що �ъм казала това на гла�.
+	— Какво ще правиш през �ледващите н�колко дни? — попита в�е така тихо той.
+	— Дне� �ъм на работа от об�д. Колко е ча�ът? — Внезапно ме обзе паника.
+	— Де�ет и малко. Имаш много време. � утре? — Беше опр�л лакти на ма�ата и брадичката �и върху дългите �и пръ�ти.
+	— С Кейт тр�бва да �и опаковаме багажа. Другата �едмица �е ме�тим в Сиатъл. Ще работ� в „Клейтън“ ц�лата тази �едмица.
+	— Имаш ли вече апартамент в Сиатъл?
+	— Да.
+	— Къде?
+	— �е помн� адре�а. ��къде в района на Пайк Маркет.
+	— �е е далеч от мен. — Той �е у�михна. — И какво ми�лиш да работиш в Сиатъл?
+	Какво целеше � тези въпро�и? �еговите разпити б�ха почти толкова вбе��ващи, колкото тези на Катрин Кавана.
+	— Кандидат�твах по н�колко програми за �тажанти. Чакам да ми отговор�т отн�къде.
+	— Кандидат�тва ли за мо�та компани�, както те по�ъветвах?
+	Изчервих �е. „Как ли пък не!“
+	— �ми… не.
+	— И какво й е на мо�та компани�?
+	— Тво�та компани� е тво�та компани� — за�м�х �е аз.
+	— Смеете ли ми �е, го�пожице Стийл? — Изглеждаше разве�елен, но наи�тина бе трудно да �е каже дали. �е можех да го гледам в очите, когато говореше � този тон. Изчервих �е за милионен път и погледнах към заку�ката.
+	— И�кам да захап� тази у�тна — прошепна той.
+	��мам пред�тава какъв звук �ъм издала и колко ми е уви�нало ченето. Даже не �и б�х дала �метка, че �и хап� долната у�тна. Това беше най-възбуждащото, което ми бе казвал н�кой. Сърцето ми щеше да изкърти гръдни� ми кош. Треперех от желание, б�х една копнееща развалина. Свих �е в �тола �и и впих очи в притъмнели� му поглед.
+	— Защо не го направиш? — предизвиках го тихо.
+	— ��ма да те доко�на, �на�тейжа. �е и преди да имам пи�меното ти �ъгла�ие за това. — Той почти �е у�михна.
+	�? Я пак!
+	— Какво значи това?
+	— Значи точно това, което казах — въздъхна той. Беше му забавно, но изглеждаше и н�как измъчен. — Тр�бва да ти покажа, �на�тейжа. В колко �вършваш работа довечера?
+	— В о�ем.
+	— Е, можем да отидем до Сиатъл тази вечер или �ледващата �ъбота да �е видим у дома за вечер� и ще те запозна� � фактите. Изборът е твой.
+	— Защо не можеш да ми кажеш �ега?
+	— Защото �е на�лаждавам на заку�ката и на _тво�та компани�_. След като научиш в�ичко, има гол�ма веро�тно�т да не и�каш да ме видиш никога повече.
+	„Това пък какво значи? Да не би да търгува � деца и да ги праща като роби в н�кое забравено от Бога м��то? Да не би да е в н�кой криминален �индикат? Това би об��нило как е натрупал �ъ�то�нието �и.“ Изчервих �е отново, докато ми�лех за веро�тно�тите. Той никак не ми помагаше. Щеше ми �е да разгада� ми�тери�та Кри�чън Грей. По-добре рано, отколкото прекалено къ�но. �ко тайната, ко�то пазеше, беше толкова �трашна и щеше да ме отврати от него, това би било облекчение за мен.
+	„�е �е �амозалъгвай — крещеше под�ъзнанието ми. — Сигурно е нещо наи�тина ужа�но и тр�бва да �и плюеш на петите!“
+	— Тази вечер.
+	— �етърпелива като Ева да из�де плода на познанието — за�м� �е той.
+	— Подигравате ли ми �е, го�подин Грей? — попитах � най-�ладки� �и гла�. „�адут задник!“
+	Той при�ви очи и взе телефона �и. �абра.
+	— Тейлър, ще ми тр�бва Чарли Танго.
+	„Какъв е пък то� Чарли Танго?“
+	— От Портланд в… да кажем, де�ет и половина… �е, за Е�кала… Ц�лата нощ.
+	„Ц�лата нощ?“
+	— Да. �а повикване до утре �утринта. Ще пилотирам от Портланд до Сиатъл.
+	„Ще пилотирам?“
+	— Пилот на изчакване от де�ет и половина.
+	Затвори. ��маше „мол�“, н�маше „благодар�“.
+	— Винаги ли хората изпълн�ват това, което им наредиш?
+	— Обикновено да, ако и�кат да �и запаз�т работата — каза той безуча�тно.
+	— � ако не работ�т за теб?
+	— О, аз мога да �ъм много убедителен, �на�тейжа. Сега �и довърши заку�ката. По�ле ще те о�тав� у ва�. Ще те взема от „Клейтън“, когато �вършиш. Ще летим до Сиатъл.
+	— Ще летим?
+	— Да, имам хеликоптер.
+	Облещих �е от изненада. Втора �реща � Кри�чън Грей Ми�териозни�. От кафе на разходка � хеликоптер.
+	— Ще ходим � хеликоптер до Сиатъл?
+	— Да.
+	— Защо?
+	За�м� �е пак � онази д�волита у�мивка.
+	— Защото мога. Довърши �и заку�ката!
+	Как можех да �м? Щ�х да ход� � Кри�чън Грей в Сиатъл � хеликоптер. И той и�каше да �м! И той и�каше да захапе у�тната ми… У�михнах �е.
+	— Яж — каза той по-р�зко. — �на�тейжа, имам проблем � пилеенето на храна. Яж.
+	— �е мога да из�м в�ичко това. — Гледах отрупаната ма�а отча�но.
+	— Из�ж това, което е в чини�та ти. �ко вчера беше �ла, преди да пиеш, �ега н�маше да �и тук и аз н�маше да �вал�м картите толкова рано. — У�тните му �е �тегнаха в �трога черта. Изглеждаше �до�ан.
+	��мах никакво желание да доко�вам храната — а и вече бе из�тинала. „Твърде �ъм развълнувана, Кри�чън. �е разбираш ли?“ — говореше моето друго аз, но б�х прекалено уплашена, за да го кажа на гла�. �е и когато изглеждаше така �ърдит. Като малко момче. Стана ми забавно.
+	— Какво ти е толкова �мешно? — попита той. �е �меех да му кажа и продължих да гледам храната на ма�ата. Лапнах по�ледното парче палачинка и го погледнах.
+	— Добро момиче — каза той. — Ще тръгнем към ва�, �лед като �и из�ушиш ко�ата. �е и�кам да �е разболееш.
+	В думите му имаше неизказано обещание. Какво и�каше да ми каже? Станах от ма�ата и �е зачудих дали да пои�кам разрешение да изл�за. Стори ми �е ри�ковано да �лагам началото на такъв прецедент. Тръгнах към �палн�та, но една ми�ъл ме �пр�.
+	— Къде �па �нощи? — Обърнах �е и го погледнах в очите. В�е още �едеше на �тола �и. ��маше чаршафи, нито оде�ла. Мина ми през ума, че може да �а подредили �та�та �утринта.
+	— В моето легло — отвърна той. Погледът му пак бе безизразен.
+	— О!
+	— И за мен беше изненада. И ново�т. — У�михна �е.
+	— Кое? Да не правиш �ек�? — Ето, казах � тази дума. Изчервих �е. Е�те�твено!
+	— �е. — Поклати отрицателно глава и лицето му �е �мръщи, в�е едно �и припомн�ше нещо непри�тно. — Да �п� � н�кого.
+	По�ле взе ве�тника и продължи да чете.
+	Какво, по д�волите, значеше това? �икога не е �пал � никого? Дев�твен ли беше? Силно �е �ъмн�вах. Сто�х права и го гледах напълно объркана. Той беше най-загадъчни�т човек, когото б�х �рещала. По�ле ме удари като гръм. Б�х �пала в едно легло � Кри�чън Грей. Щ�х да �е пукна от �д. Какво не бих дала да преживе� това, но в пълно �ъзнание — и да го гледам как �пи. Да го вид� у�звим. Стори ми �е неверо�тно да �е �лучи отново. Е, нали бе обещал в�ичко да �тане ��но вечерта.
+	Вл�зох в �палн�та и започнах да ров� из чекмеджетата. �америх �ешоара и �и из�уших ко�ата. По�ле вл�зох в бан�та да �и изми� зъбите. Вид�х неговата четка за зъби. Изпитах �илно желание да го у�ет� в у�тата �и. Погледнах виновно към вратата и прокарах пръ�ти по четката. Беше мокра. Сграбчих па�тата, бързо из�ти�ках върху четката и � б��на �коро�т �и измих зъбите. В�е едно правех н�каква дет�ка лудори�. Беше много при�тна тръпка.
+	Събрах набързо дрехите �и от предната нощ, набутах ги в плика, в който Тейлър бе доне�ъл новите дрехи, и тръгнах да �и тър�� �кето и чантата. Какво облекчение — в чантата ми имаше ла�тик за ко�а. Кри�чън ме гледаше, докато прибирах ко�ата �и. Изражението му — закодирано, както винаги. Очите му ме про�ледиха, докато върв�х към �тола. Седнах и зачаках да �върши да говори по телефона.
+	— И и�кат два?… Колко ще �трува?… И какви мерки за безопа�но�т имаме там?… И ще минат през Суецки� канал?… Колко безопа�ен е Бен Судан?… И кога тр�бва да �а в Дарфур?… Добре, правим го. Дръж ме в течение.
+	Затвори.
+	— Готови ли �ме?
+	Кимнах. Какъв ли бе този разговор? Той �и облече мор�ко�иньо �ке на райета, взе ключовете от колата и тръгна към вратата.
+	— След ва�, го�пожице Стийл. — Изглеждаше ненатрапчиво елегантен.
+	Задържах н�колко мига, преди да изл�за, за да мога да го изпи� � поглед. И като �и поми�лех, че б�х �пала в едно легло � него �лед текилата, повръщането — и въпреки това той бе в�е още до мен. �а в�ичкото отгоре и�каше да ме води в Сиатъл. Защо мен? �е разбирах. По�ле �е �етих за думите му „Има нещо в теб…“ Изл�зох през вратата. „Е, го�подин Грей, мога да кажа �ъщото за ва� поне по този въпро� и имам най-�ериозното намерение да разбера каква е тази гол�ма тайна.“
+	Върв�хме по коридора, без да говорим. Докато чакахме а�ан�ьора, го погледнах тайничко и го улових, че и той прави �ъщото — гледаше ме тайничко. У�михнах �е, а у�тните ми потрепериха.
+	Вл�зохме в а�ан�ьора. Б�хме �ами. Може би заради близо�тта на телата ни в това затворено малко про�тран�тво или по н�каква друга причина в�ичко изведнъж �е промени. Въздухът �е нажежи от електриче�тво, изтичащо от оголена жица. Сърцето ми биеше в тре�каво очакване, дишах уче�тено. Той обърна глава към мен. Очите му б�ха потъмнели до черно. Забих зъби в у�тната �и.
+	— О, майната им на документите — из�тена той и ме бутна до �тената на а�ан�ьора. Преди да �е у�ет�, бе �ти�нал здраво двете ми ръце � л�вата �и ръка и ги бе приковал над главата ми. Прити�каше ме към �тената �ъ� �лабините �и. Другата му ръка ме �грабчи за ко�ата и дръпна р�зко. У�тните му б�ха върху моите. У�етих �ладка болка. Про�тенах. Стонът ми �е �топи в у�тата му. Разтвар�х у�тни за езика му. Той го плъзна бързо. Въртеше го б��но в у�тата ми. �икой не ме беше целувал така. Езикът ми загали нежно негови� в бавен, еротичен, подлуд�ващ танц на доко�ващи �е у�ещани�. Той хвана брадичката ми и закова лицето ми на едно м��то. Ръцете ми — здраво �ти�нати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата му хватка, т�лото ми прити�нато �илно към �тената от мощното му т�ло. У�етих ерекци�та му. Прити�каше корема ми. Той ме желаеше. Го�поди, Кри�чън Грей ме желаеше! И�ках го веднага, тук, в а�ан�ьора, и�ках го толкова �илно, безпомощно, отча�но.
+	— Толкова… �и… �ладка. — Думите му излизаха задъхани, �тенещи, изнемощели от желание.
+	��ан�ьорът �пр�, вратите �е отвориха и той �е отдръпна от мен за ча�ти от �екундата. �е знам на какво �ъм приличала, но трима мъже в бизне� ко�тюми ни изгледаха, под�михнаха �е и �е качиха. Сърцето ми щеше да из�кочи през тавана на а�ан�ьора.
+	В�е едно б�х б�гала �принт по нанагорнище. И�ках да �е �ви� на кълбо… но щеше да е прекалено очевидно.
+	Вдигнах поглед към него. Изглеждаше �ъв�ем �покоен, в�е едно допреди миг е решавал кръ�то�ловицата в „Сиатъл Тайм�“. Колко не�праведливо! �има моето при�ъ�твие не бе означавало нищо за него? Хвърли ми ко� поглед и издиша дълго и продължително. �е, не б�х права. Моето при�ъ�твие го бе поразтър�ило. И моето друго аз затанцува ве�ела �амба. Тримата �л�зоха на втори� етаж. Имахме още �амо един етаж.
+	— Измила �и �и зъбите — каза той, забил поглед в мен.
+	— С тво�та четка.
+	Той �е у�михна и каза:
+	— О, �на�тейжа Стийл, как ще �е оправ�м � теб!
+	Вратите �е отвориха на първи� етаж, той ме хвана за ръка и ме изведе от а�ан�ьора.
+	— Какво толкова има в тези а�ан�ьори? — Говореше повече на �ебе �и, отколкото на мен, докато ме водеше към изхода. Едва върв�х, защото акълът ми бе о�танал разпил�н в а�ан�ьор-номер-три на хотел „Хийтман“.
+
+
+	6.
+
+	Кри�чън отвори вратата на черното �и ауди SUV и аз �е пъхнах вътре. Страхотна кола. �е бе �поменал нищо за �лучилото �е в а�ан�ьора. Дали аз тр�бваше да кажа нещо? Тр�бваше ли изобщо да говорим за това, или беше по-добре да �е пре�труваме, че не �е е �лучило нищо? Мо�та първа целувка — закована на �тената, без прегръдка. Колкото повече �екундите ни отдалечаваха от хотела, толкова повече �лучилото �е ми �е �труваше мит. Митът за крал �ртур или за �тлантида. Веро�тно никога не �а �ъще�твували, никога не е било като мо�та целувка. Веро�тно в�ичко беше във въображението ми. �е, не беше така. Доко�нах у�тните �и. Още б�ха подути. Съ� �игурно�т не �и въобраз�вах. Б�х �ъв�ем различна жена. Желаех този мъж. Яро�тен, безнадежден копнеж. И знаех, че той изпитва �ъщото. Погледнах го. Беше както винаги любезен и леко ди�танциран.
+	Пак не разбирах.
+	Той запали колата, обърна на паркинга и пу�на уредбата. Салонът �е изпълни � маги�. �ай-прекра�ната музика, ко�то б�х чувала. Пееха две жени. Сетивата ми — в пълен хао�, разглобени, на парчета… а музиката навлезе в т�лото ми като �ладка тръпка и �е плъзна по гръбнака ми. Кри�чън зави към Парк авеню. Караше бавно и � уверено�т.
+	— Какво �лушаме?
+	— Делиб, операта „Лакме“. Харе�ва ли ти?
+	— Кри�чън, удивително е!
+	— �али? — У�михна �е и ме погледна. И за �екунда го вид�х такъв, какъвто тр�бваше да е — кра�ив мъж на двай�ет и �едем, безгрижен и у�михнат. Дали музиката бе ключът към него? Облегнах �е и �е за�лушах в ангел�ките гла�ове — примамливи, �ъблазнителни.
+	— Можеш ли да � пу�неш пак?
+	— Разбира �е. — Кри�чън нати�на н�какво копче и музиката ме обви гальовно. Беше като нежна, бавна, �ладка атака върху �етивата ми.
+	— Обичаш ли кла�иче�ка музика? — попитах � надеждата да изкопча нещо за… предпочитани�та му.
+	— Вку�овете ми �а до�та разнообразни, �на�тейжа. В�ичко от Тома� Тали� до Кинг� ъф Лиън. Зави�и от на�троението ми. � ти?
+	— И аз така. Само дето не знам кой е Тома� Тали�.
+	Той за �екунда отдели очи от път� и ги обърна към мен.
+	— Ще ти го пу�на н�кой път. Британ�ки композитор от ше�тнай�ети век. Дина�ти�та на Тюдорите. Църковни хорали. Звучи до�та езотерично, но е прекра�ен, увер�вам те.
+	�ати�на друго копче. Кинг� ъф Лиън — „Горещ �ек�“. Колко удачно! Телефонът му звънна и Кри�чън нати�на н�какъв бутон върху волана.
+	— Грей — каза раздразнено. Беше толкова безцеремонен!
+	— Го�подин Грей. Уелч �е обажда. Имам информаци�та, ко�то ви тр�бваше. — Гла�ът бе изнервен.
+	— Прати ми � по мейла. �ещо друго?
+	— �е, �ър.
+	Той нати�на бутона и музиката �е върна. ��маше „Дочуване!“, н�маше „Благодар�!“. Зарадвах �е, че не приех да работ� за него. Потръпнах. Толкова е �туден � хората �и и как �амо ги контролира! Музиката пак �пр� — телефонът звънеше.
+	— Грей.
+	— Го�подин Грей, �поразумението за конфиденциално�т ви е изпратено на електронната поща. — Жен�ки гла�.
+	— Добре, �ндреа.
+	— При�тен ден, �ър.
+	Музиката пак �пр�. По д�волите! Това ли беше животът му? �епре�танни телефонни обаждани�?
+	— Грей. — Беше �до�ан.
+	— Здра�ти, Кри�чън, изчукаха ли те?
+	— Здравей, Елиът. �а хенд�фри �ъм. И не �ъм �ам в колата — отвърна Кри�чън.
+	— С кого �и?
+	— С �на�тейжа Стийл — каза раздразнено той.
+	— Здравей, �на!
+	„�на?“
+	— Здравей, Елиът.
+	— Много неща чух за теб. — Гла�ът му бе прелъ�тителен. Кри�чън �е намръщи.
+	— �е в�рвай на нищо, което ти е казала Кейт.
+	Елиът �е за�м�.
+	— Карам �на�тейжа към т�х — каза Кри�чън, като натърти върху името ми. — И�каш ли да те изчакам и да те взема?
+	— Да.
+	— Ще �е видим �лед малко. — Затвори и музиката �е поднови.
+	— Защо е толкова важно за теб да ми казваш �на�тейжа?
+	— Защото това е името ти.
+	— Предпочитам �на.
+	— Сериозно?
+	Б�хме почти пред апартамента ми.
+	— �на�тейжа — каза той зами�лено. Погледнах го �дно заради това „�на�тейжа“, но той не ми обърна никакво внимание и продължи: — Това, което �е �лучи в а�ан�ьора, н�ма да �е повтори, не и преди да �ме обми�лили нещата.
+	Спр� пред �градата. Сепнах �е. �е му б�х давала адре�а �и, но той знаеше къде живе�! �ма да бе, как да не знае! �али беше пратил книгите! Разбира �е, че знаеше! В�еки кадърен маниак, �об�твеник на хеликоптер и на програма за про�лед�ване на телефони, ле�но можеше да научи адре�а ми.
+	Защо не и�каше да ме целуне пак? Ми�ълта за лип�ата на такава пер�пектива бе до�та непри�тна. �е разбирах нищо. Той беше прикрит и загадъчен, напълно неразгадаем. Излезе и елегантно заобиколи колата, за да ми отвори. И�тин�ки джентълмен, както винаги, � изключение на н�кои много редки и така безценни моменти. Когато пътува в а�ан�ьор например. Изчервих �е при �помена за у�тните му върху моите. Как и�ках да прокарам пръ�ти през палавата му рошава ко�а — но не ми бе позволено. �е можех да мръдна, когато �ти�каше ръцете ми над главата. Изпитах разочарование при �помена.
+	— Това, което �е �лучи, бе много хубаво — казах тихо и �л�зох от колата. �е б�х �игурна дали наи�тина чух как пое р�зко въздух, но реших да не обръщам внимание и тръгнах към вратата.
+	Кейт и Елиът �ед�ха на ма�ата. Книгите, които �труваха ц�ло �ъ�то�ние, б�ха изчезнали. Слава богу! Имах планове за т�х. Т� �е у�михваше доволно. �е, задоволено. И изобщо не изглеждаше изр�дна и �претната. Излъчваше един�твено и �амо �ек�. Кри�чън ме по�ледва във в�екидневната и въпреки глуповатата у�мивка, � ко�то демон�трираше каква �трахотна нощ е прекарала, Кейт го изгледа подозрително.
+	— �на! — Скочи и ме прегърна, отдръпна �е и ме огледа. Това, което вид�, не й �е понрави и т� изгледа Кри�чън и каза малко враждебно: — Добро утро, Кри�чън.
+	— Добро утро, го�пожице Кавана — отвърна възпитано той.
+	— Кейт, Кри�чън, Кейт! — наме�и �е Елиът.
+	— Добро утро, Кейт — кимна учтиво Кри�чън и погледна Елиът, който бе �кочил да ме прегърне.
+	— Здравей, �на. — У�михна ми �е, очите му бле�т�ха ве�ело. Харе�ах го. Беше �ъв�ем различен от Кри�чън, но пък нали б�ха о�иновени и не б�ха кръвни брат�.
+	— Здравей, Елиът. — У�михнах �е и без да и�кам, захапах у�тната �и.
+	— Елиът, не е зле да тръгваме — каза Кри�чън.
+	— Ей �ега. — Елиът �е обърна към Кейт, прегърна � и � целуна �ладко и дълго.
+	Мамицата им и на двамата! Погледнах �конфузено в краката �и. По�ле погледнах Кри�чън. Гледаше ме напрегнато. При�вих очи.
+	„Защо не можеш да ме целунеш Т�К�?“
+	Елиът продължаваше да целува Кейт, по�ле � наведе назад арти�тично — ко�ата й доко�ваше пода — и � целуна пак.
+	— По�ле, бебо! — у�михна �е той.
+	Кейт �е бе разтопила. �икога не � б�х виждала такава. Миловидна, от�тъпчива? Кейт и от�тъпчиво�т! То� Елиът тр�бва да е много добър в кревата. Кри�чън ме погледна � напълно неразгадаемо изражение, макар че ц�лата работа май му �е �труваше забавна. По�ле хвана нежно едно немирно кичурче, изпаднало от опашката ми, и го прибра внимателно зад ухото ми. В�еки контакт � него ме караше да дишам като а�тматичка. �аведох глава към най-интере�ната гледка на �вета — пръ�тите ми. Погледът му омекна и у�етих палеца му по долната �и у�тна. Кръвта из�ъхна във вените ми от пламнали� в т�лото ми пожар. �о �лед �екунди допирът бе изчезнал.
+	— По�ле, бебчо! — каза той и аз �е раз�м�х. Така не му отиваше! И макар че знаех защо го казва, нежно�тта в думите му раздра �лабините ми.
+	— Ще те взема в о�ем — каза той и тръгна към вратата. Елиът тръгна �лед него, обърна �е и прати на Кейт въздушна целувка. У�етих непри�тна агонизираща болка. От зави�т.
+	— Е, какво? Спа ли � него? — попита Кейт, щом изл�зоха. Гла�ът й трепереше от любопит�тво.
+	— �е! — отвърнах раздразнено и � надеждата това да �пре въпро�ите й. — �о ти, както личи по в�ичко, не �и прекарала нощта в ди�ку�ии. — �е можех да прикри� зави�тта �и. Кейт винаги у�п�ваше да ги омагьо�а. �еу�тоима, кра�ива, �ек�и, забавна, пр�ма… в�ичко, което аз не б�х. �о у�мивката й бе заразителна.
+	— И ще го вид� пак тази вечер. — Пл��каше � ръце и под�качаше като дете. �е можеше да прикрие ща�тието �и, а аз не можех да не �е зарадвам за не�. Една ща�тлива Кейт… хм… това вече беше до�та интере�но.
+	— Кри�чън ще ме води в Сиатъл тази вечер.
+	— В Сиатъл?
+	— Да.
+	— Може би тази нощ ще �пиш � него.
+	— О, �илно �е над�вам.
+	— Значи го харе�ваш? До�татъчно, за да…?
+	— Да.
+	Т� ме погледна много учудено.
+	— �е е за в�рване! �на Стийл най-накра� �и харе�а мъж. И то не кой да е, а Кри�чън Грей — кра�ив, �ек�и и милиардер.
+	— О, да, заради парите му е, нали знаеш! — отвърнах и двете избухнахме в луд �м�х.
+	— Това нова блуза ли е? — попита т� и вече н�мах избор, тр�бваше да й разкажа в�ички подробно�ти от мо�та нощ.
+	— Целуна ли те вече? — попита т�, докато правеше кафе.
+	Изчервих �е.
+	— Веднъж.
+	— Веднъж? — Т� з�пна.
+	Кимнах до�та за�рамено.
+	— Той е… до�та резервиран.
+	Т� �мръщи вежди.
+	— Много �транно.
+	Беше… повече от �транно.
+	— Така, нека да те направим мак�имално �ъблазнителна за тази вечер — каза т� решително. Прозвуча като заплаха, като нещо, което ще отнеме ча�ове и ще боли.
+	— След ча� �ъм на работа.
+	— Ча� ще ми �тигне. Давай!
+	Улови ме за ръката и ме завлече в �палн�та.
+
+
+	Ден�т буквално �е точеше. Времето не минаваше, макар че имахме много работа. Летни�т �езон бе започнал и �е налагаше да о�тавам по два ча�а, за да презареждам щандовете, �лед като затворим. Работата не изи�кваше никаква ми�ловна дейно�т, така че имах твърде много време да ми�л�.
+	Под енту�иазираните ин�трукции на неуморната Кейт мишниците и краката ми б�ха обръ�нати така, че н�маше и ко�ъм, веждите — о�кубани, ц�лата б�х напудрена, намазана и лъщ�х като �таниол. Кошмарно прежив�ване. �о т� ме увери, че мъжете очакват точно това от една жена. Какво ли друго да очакват?
+	Тр�бваше да убеждавам Кейт, че Кри�чън е мой избор, но т� н�как не му в�рваше. Може би защото беше прекалено хладен и формален. Казваше, че можела да �е закълне, че в него има нещо нередно. Обещах да й пу�на �ъобщение, когато при�тигнем в Сиатъл.
+	�а в�ичкото отгоре проблемът � Хо�е �е задълбочаваше. Имах три �ъобщени� и едно пропу�нато повикване, а и беше звън�л два пъти у дома да ме тър�и. Кейт каза, че му била отговорила уклончиво, но понеже � познавах, н�маше как да е било уклончиво. Веро�тно ме бе прикрила така, че той да �е у�ети, че ме прикрива. Б�х решила да не му �е обаждам за�ега. В�е още му б�х много �до�ана.
+	Кри�чън бе �поменал н�какви документи и �е чудех дали не �е бе пошегувал. Тр�бваше ли наи�тина да подпи�вам нещо? Ужа�но е да гадаеш. И като добавим мъчителното очакване, едва �държах вълнението и възбудата �и. �ервите ми б�ха на ръба. Тази нощ! След толкова години вече б�х готова. Моето друго аз ме гледаше и потропваше нетърпеливо � крак. Та т� бе готова от години и бе готова на в�ичко заради Кри�чън Грей, но в�е още не разбирах какво различно вижда той в мен… неугледната, обикновена като мишка �на Стийл. Про�то не �е връзваше.
+	Той, разбира �е, дойде точно навреме. Слезе от задната �едалка на аудито, отвори ми вратата и ми �е у�михна топло.
+	— Добър вечер, го�пожице Стийл.
+	— Добър вечер, го�подин Грей — отвърнах вежливо и �е качих. Зад волана беше Тейлър.
+	— Здравей, Тейлър! — поздравих го аз.
+	— Добър вечер, го�пожице Стийл — отвърна той � профе�ионална учтиво�т.
+	Кри�чън �една до мен, хвана ръката ми, �ти�на � леко. Малки�т му же�т отекна като ехо през т�лото ми.
+	— Как беше на работа? — попита той.
+	— Много дълъг ден — отговорих. Гла�ът ми беше пре�ипнал, тих и много възбуден.
+	— И за мен бе дълъг.
+	— Какво прави? — у�п�х да попитам.
+	— Ходих на лов � Елиът. — Палецът му галеше показалеца ми. Дишането ми �е уче�ти и �ърцето ми започна да пропу�ка по н�кой и друг удар.
+	„Как го прави това � мен? Доко�ва �амо една много малка ча�т от т�лото ми, а хормоните ми �е но��т на километри из околно�тта.“
+	Стигнахме до�та бързо. Чудех �е къде е ба�но�ловни�т хеликоптер. Б�хме в града, обаче имаше �гради наоколо, а дори _аз_ знаех, че на хеликоптера му тр�бва м��то, за да излети. Тейлър паркира, �лезе, отвори ми вратата, Кри�чън ме заобиколи и ми подаде ръка.
+	— Готова ли �и?
+	Кимнах. „Готова �ъм, за в�ичко �ъм готова.“ �о не по�м�х да кажа по�ледното. �е можех да говор� от нерви и възбудено очакване.
+	— Довиждане, Тейлър — каза той и тръгнахме към �градата, направо към а�ан�ьорите. ��ан�ьор! Споменът за �утринта ме връхлет� като ураган за кой ли път. Ц�л ден б�х прекарала в бл�нове, уне�ена във в�еки детайл на тази целувка. �а два пъти го�подин Клейтън ми викна. По никакъв начин не можеше да �е каже, че б�х про�то раз�е�на. По-�коро б�х отне�ена от торнадо. Кри�чън ме погледна. Ха! И той ми�леше за �ъщото.
+	— Само три етажа �а — каза ми. В очите му играеше лукаво пламъче.
+	Опитвах �е да запаз� неутрално изражение, докато влизахме. Вратите �е затвориха и електриче�кото напрежение между на� започна да пука, почти можех да го чу�, а токът течеше през т�лото ми. Сти�нах здраво очи, за да преодоле� �ладката болка и да �е опитам да не обръщам внимание. Той �ти�каше здраво ръката ми. След пет �екунди вратата �е отвори на покрива на �градата. И той беше там — б�л, �ъ� �ин надпи� GREY ENTERPRISES HOLDINGS, INC. Това определено беше използване на фирмената �об�твено�т не по предназначение. Грей ме поведе към малък офи�, където зад малко бюро �едеше възра�тен мъж.
+	— Ето плана ви, го�подин Грей. �аправени �а в�ички външни проверки. Готов е и ви чака, �ър. Може да тръгвате.
+	— Благодар�, Джо. — Кри�чън му �е у�михна топло.
+	�ай-по�ле един човек, за�лужил мило отношение. Може пък да не беше негов �лужител. Погледнах възра�тни� мъж �ъ� �трахопочитание.
+	— Да вървим — каза Кри�чън и тръгнахме към хеликоптера.
+	Отблизо изглеждаше огромен. Очаквах да е двуме�тен, но имаше поне �едем �едалки. Кри�чън отвори вратата и ме упъти към м��тото най-отпред.
+	— Седни и не пипай нищо! — каза и �е качи �лед мен.
+	Затвори вратата � тр��ък. Добре че площадката бе о�ветена, иначе н�маше да мога да виждам нищо в кабината. Седнах, а той �е обърна към мен и ме закопча.
+	Затегна двата колана така, че едва дишах. Той беше тъй близо, изц�ло �ъ�редоточен върху това, което правеше. Поми�лих, че ако наведа глава напред, но�ът ми ще доко�не ко�ата му. Миришеше на чи�то, на �вежо, миришеше боже�твено. Той ме погледна и �е у�михна. В�е едно �е �мееше на н�каква �во� �и шега. Беше така мъчително близо до мен. По�ле дръпна р�зко едини� от коланите да го провери. Окончателно �пр�х да дишам.
+	— Вече �и вързана, н�ма къде да б�гаш — прошепна ми. — Дишай, �на�тейжа.
+	Протегна дългите �и пръ�ти и ги прокара по бузата ми, �ти�на брадичката ми между палеца и показалеца �и, наведе �е, целуна ме бързо и невинно и �е отдръпна, като ме о�тави да �е гърча в агони�та на желанието. �еочакваната му целувка предизвика �илни �пазми в �лабините ми.
+	— Тези колани ми харе�ват — прошепна той.
+	Какво?
+	Кри�чън �е наме�ти в �едалката �и и започна дългата процедура по вътрешната проверка. Провер�ваше датчици, �трелки, бутони, копчета, �ветлини. �ай-накра� ц�лото табло грейна.
+	— Сложи �и �лушалките! — каза той. Сложих ги и перките �е завърт�ха. Шумът бе оглушителен. Той �ложи �воите и продължи да пу�ка разни �ветлини и да нати�ка копчета.
+	— Тр�бва да провер� в�ичко, преди да излетим — чух гла�а му в �лушалките. Погледнах го и му �е у�михнах.
+	— Знаеш ли какво правиш? — попитах шеговито.
+	— От четири години �ъм квалифициран пилот, �на�тейжа. С мен �и в пълна безопа�но�т… — И �е у�михна… като вълк. — Поне докато летим… — добави и ми намигна.
+	_Кри�чън и намигване?_
+	— Готова ли �и?
+	Кимнах.
+	— Контролна кула Международно летище Портланд, тук е Танго Голф-Голф-Еко Хотел. Готови �ме за излитане. Чакам потвърждение. Край.
+	— Чарли Танго, тук Контролна кула Международно летище Портланд. Имате разрешение за излитане. Координати едно-четири хил�ди, по�ока едно-нула-едно. Край.
+	— Разбрано. Чарли Танго излита.
+	— Готови �ме — добави той и ме погледна. Хеликоптерът бавно и гладко �е издигна и набра ви�очина.
+	Портланд изчезна под на�, макар че т�лото ми о�тана н�къде в Орегон. Ярките �ветлинки долу �таваха в�е по-малки и �е �виваха в блещукащи точици. У�ещането беше в�е едно �и в малка �тъклена купа и гледаш про�тора навън. Когато �е издигнахме по-ви�око, вече не �е виждаше нищо. Беше много тъмно, черно, н�маше дори луна да хвърли малко �ветлина. �е знаех как изобщо вижда къде летим.
+	— Зловещо, нали? — чух гла�а му в ушите �и.
+	— Сигурен ли �и, че летим в правилната по�ока?
+	— Погледни тук. — По�очи една от �трелките. Беше електронен компа�. — Това е ЕС 135 Юрокоптер. Един от най-безопа�ните хеликоптери. Пригоден е за нощно летене. — Погледна ме и �е у�михна. — �а покрива на �градата, в ко�то живе�, има площадка за кацане. Отиваме точно там.
+	„Че как н�ма да има площадка за кацане! Какво прав� изобщо тук при този човек? Та аз �ъм �ъв�ем обикновена!“
+	Лицето му беше леко о�ветено от контролното табло. Беше �ъ�редоточен изц�ло върху полета и уредите пред �ебе �и. Тайничко изпивах лицето му � поглед. Кра�ив профил. Прав но�, широка челю�т, не �е е бръ�нал… И�ках да у�ет� бодливата му брадичка под пръ�тите �и, по езика �и, по кожата на лицето �и.
+	— Когато летиш през нощта, �и �л�п. Тр�бва да �е довериш на техниката — каза той и прекъ�на еротични� ми бл�н.
+	— Колко дълго ще пътуваме? — попитах задъхано. Ха! �е, изобщо не ми�лех за �ек�! Хм. О�таваше и да �и пов�рвам.
+	— По-малко от ча�. В�търът е � на�.
+	По-малко от ча�… никак не беше зле.
+	О�таваше по-малко от ча�. Стомахът ми �е �ви от прите�нение. ��мах пред�тава какво ме чака и от това положението �таваше още по-критично.
+	— Добре ли �и, �на�тейжа?
+	— Да. — �ервите ми трудно можеха да допу�нат по-дълъг отговор.
+	Ми�л�, че �е у�михна, но в тъмното не можех да �ъм �игурна. �ати�на н�какво копче и каза:
+	— Контролна кула Международно летище Портланд, тук Чарли Танго. Сега �ме на хил�да и четири�тотин. Край.
+	Информаци�та, ко�то подаваше към кулата, звучеше до�та профе�ионално. Реших, че вече минаваме към трафик контрола на Сиатъл.
+	— Разбрано, Сий Так на изчакване. Край. — По�ле �е обърна към мен. — Виждаш ли онази малка точица �ветлина? Това е Сиатъл.
+	— Винаги ли впечатл�ваш жените по този начин? С „Ела да те повоз� на хеликоптера �и“?
+	— �икога не �ъм качвал момиче тук, �на�тейжа. Още нещо, което прав� за първи път — каза той тихо и �ъв�ем �ериозно.
+	�е очаквах такъв отговор. Още нещо? О, да, нали не беше �пал в едно легло � друг.
+	— Да разбирам ли, че �и впечатлена?
+	— О, да, Кри�чън. �еверо�тно е!
+	Той �е у�михна.
+	— �еверо�тно? — И за �екунда бе пак онова момче на двай�ет и �едем.
+	— Ти �и про�то много… умееш толкова много неща.
+	— Благодар�, го�пожице Стийл — каза той любезно и ми�л�, че беше пола�кан. �о как можех да �ъм �игурна?
+	Продължихме в мълчание. Точицата �ветлина �таваше в�е по-гол�ма и по-гол�ма.
+	— Сий Так контролна кула до Чарли Танго. Продължете по плана към Е�кала. О�танете на изчакване. Край.
+	— Тук Чарли Танго. Разбрано. �а изчакване. Край.
+	— Това наи�тина ти харе�ва — казах тихо.
+	— Кое? — попита той и ме погледна; лицето му бе наполовина о�ветено от таблото.
+	— Летенето.
+	— Изи�ква контрол и �ъ�редоточаване. Как да не обичам да лет�?! Макар че най-много обичам безмоторното летене.
+	— Безмоторно летене?
+	— Да.
+	— О!
+	Скъпо хоби. Спомних �и, че ми го беше казал на интервюто. �з пък обичам да чета и да ход� на кино. Про�тичко, нали?
+	— Чарли Танго, потвърдете, че ме чувате. Край.
+	От�ечени�т гла� на ди�печера прекъ�на ми�лите ми. Кри�чън му отговори уверено, в гла�а му имаше �амо едно — �амообладание и контрол.
+	Приближавахме Сиатъл. Изглеждаше неопи�уемо кра�ив. Сиатъл през нощта, погледнат отгоре…
+	— Хубава гледка, нали? — каза Кри�чън.
+	Кимнах енту�иазирано. Градът беше неземно кра�ив, нереален, чув�твах �е като във филм. Може би като в „Блейд Рънър“, любими� филм на Хо�е. Спомних �и опита му да ме целуне. Стана ми гузно, че дори не му �е б�х обадила. Же�токо от мо� �трана. �о можеше да почака до утре.
+	— При�тигаме �лед н�колко минути — каза Кри�чън и кръвта ми започна да блъ�ка във вените, в ушите ми, пул�ът ми �е уче�ти и цели�т ми организъм бе зал�т от мощна вълна адреналин. Той още говореше � кулата, но вече не �лушах. Ми�лех, че ще загуб� �ъзнание. Този мъж държеше �ъдбата ми в ръцете �и.
+	Минавахме над �градите. Пред на� вид�х ви�ок небо�търгач � площадка за кацане. �а �градата имаше гол�ма табела „Е�кала“. Сградата �е приближаваше, �таваше в�е по-гол�ма и по-гол�ма, както и тревогата ми. Го�поди, дано не го разочаровам. Сигурна б�х, че ще види до�татъчно недо�татъци в мен. Съжалих, че не б�х по�лушала Кейт. Тр�бваше да взема една от нейните хубави рокли. �о от друга �трана харе�вах черните �и джин�и и зелената �и тени�ка � цв�т на мента. Б�х взела черното �ако на Кейт. Това за мен бе до�татъчно елегантно. Сти�ках � в�е �ила �едалката и �и повтар�х: „Мога да го направ�, мога да го направ�“. Като мантра. �ебо�търгачът беше под на�, окъпан в �ветлина.
+	Хеликоптерът намали �коро�т, �нижи �е, и Кри�чън го приземи на покрива на �градата. Сърцето ми отново �е беше качило в гърлото. Дали от изнерв�щото очакване, дали от облекчение, че кацнахме живи, или от �трах, че ще �е провал�?
+	Перките �пр�ха да �е върт�т и вече чувах �амо пре�екнатото �и дишане. Кри�чън �вали �лушалките �и, пре�егна �е и �вали и моите.
+	— Стигнахме — каза тихо.
+	Изглеждаше напрегнат, половината му лице тъмно, половината о�ветено от �ветлините на площадката за кацане. Черно-б�л рицар. Добра метафора. Изглеждаше и до�та прите�нен. Сти�нал челю�ти, при�вил очи, разкопча коланите �и и �е наведе към мен да махне моите. Лицето му бе на н�колко �антиметра от моето.
+	— Знаеш, че не �и длъжна да правиш нищо, което не желаеш. Знаеш това, нали? — каза � молещ, дори отча�н гла�. В очите му вид�х �тра�т, �транна, но �тра�т.
+	— �икога не бих направила нещо, което не жела�, Кри�чън. — Сама не �и в�рвах, защото в този миг бих направила в�ичко за този мъж до мен, дори и да не и�ках. �омерът обаче май мина и той пов�рва и �е у�покои.
+	Изгледа ме зами�лено, по�ле ми помогна да �л�за. Б�хме трий�ет етажа над зем�та и �е �тре�нах от у�ещането да �и толкова ви�око, без да �и защитен от нищо.
+	Кри�чън ме прегърна през кръ�та и ме дръпна към �ебе �и.
+	— Ела. — И ме поведе към а�ан�ьора. Вкара н�какъв код и вратите �е отвориха.
+	Вътре беше топло. �ав��къде имаше огледала. Виждах Кри�чън накъдето и да �е обърнех и най-хубавото беше, че той в�е още ме прити�каше към �ебе �и. Виждах го във в��ко огледало. Той въведе друг код и вратите �е затвориха. ��ан�ьорът �е �пу�на надолу.
+	Изл�зохме във фоайе, където в�ичко беше б�ло. В �редата имаше кръгла ма�а от тъмно дърво, а на ма�ата — огромен букет бели цвет�. �ав��къде по �тените имаше картини. Той отвори гол�ма двойна врата. Тръгнахме по широк коридор, �ъщо в б�ло, и вл�зохме в разкошна �та�, очевидно в�екидневната. Таванът беше много ви�ок. „Много“ не е точната дума. Беше в пъти над „много“. Едната �тена беше от �тъкло и през не� �е излизаше на балкон, от който можеше да �е види ц�л Сиатъл.
+	Вд��но имаше огромен диван, на който �покойно можеха да �еднат поне де�ет души. Бе разположен пред камина, в ко�то пукаха дърва. Вл�во беше кухн�та. В�ичко в не� беше б�ло, �амо дървените ча�ти б�ха черни. Имаше и ви�ок плот за заку�ка поне за ше�т души.
+	До кухн�та, пред �тъклената �тена, имаше ма�а за хранене � ше�тнай�ет �тола. � в ъгъла — огромен ро�л. „О, разбира �е, че как е възможно да не �вири на пиано!“ �ав��къде по �тените имаше картини — в��какви размери и форми. В�ъщно�т апартаментът приличаше повече на галери�, отколкото на м��то за живеене.
+	— И�каш ли да пийнеш нещо? — попита той.
+	След �нощи? Майтап ли �и правеше? Мина ми през ума да му кажа, че и�кам една маргарита, но б�х прекалено нервна за шеги.
+	— �з ще пи� чаша б�ло вино. И�каш ли да ми правиш компани�? — попита пак той.
+	— Да, добре.
+	Сто�х по �редата на грамадната �та� и �е чув�твах не на м��тото �и. Тръгнах към �тъклената �тена и т� �е вдигна автоматично нагоре. Балконът беше пред мен. Сиатъл �е про�тираше кра�ив и �рък. Тръгнах обратно към кухн�та. Вървенето из апартамента отнемаше време. Кри�чън отвори бутилка вино.
+	— Какво ще кажеш за „Пули Фюме“?
+	— �е разбирам от вина, Кри�чън, но �ъм убедена, че е хубаво — казах колебливо. Сърцето ми тупаше по-бавно, но в�е пак до�та �илно. И�ках да изб�гам.
+	„Той е богат. Много богат. Какво прав� тук?“
+	„Знаеш много добре какво правиш тук“ — из�м� �е моето друго аз.
+	Да, и�ках да �ъм в леглото на Кри�чън Грей.
+	— Запов�дай. — Той ми подаде чашата. Тежък кри�тал. Отпих. Виното бе леко, �вежо, � прекра�ен аромат.
+	— Много �и кротка и дори вече не �е изчерв�ваш. Знаеш ли, ми�л�, че не �ъм те виждал по-бледа. Какво има, �на�тейжа? Гладна ли �и?
+	Поклатих глава. „�е и за храна.“
+	— Много гол�м апартамент имаш.
+	— Гол�м?
+	— Да, гол�м.
+	— Гол�м е, да. — Очите му грейнаха ве�ело. Отпих още глътка.
+	— Свириш ли? — Кимнах към пианото.
+	— Да.
+	— Защо ли питам? Има ли нещо, което не умееш да правиш добре?
+	— Да, н�колко неща — каза и отпи глътка вино. �е �вал�ше очи от мен. Следеше погледа ми, докато �е върт�х и разглеждах про�торното помещение. У�ещах очите му във в��ко мое движение. „Помещение“ не беше точната дума за това огромно про�тран�тво.
+	— Ще �еднеш ли?
+	Кимнах. Той ме хвана за ръка и ме поведе към големи� б�л диван. Докато ��дах, � изненада открих, че �е чув�твам точно като Те�, в онзи момент, когато разглежда къщата на про�ловути� �лек Д’Ърбървил. У�михнах �е.
+	— Какво те разве�ели така? — Той �една до мен и ме погледна.
+	— Защо ми подари „Те� от рода Д’Ърбървил“?
+	Той ме гледаше, без да отговори. Ми�л�, че въпро�ът ми го изненада.
+	— �ми ти каза, че харе�ваш Тома� Харди.
+	— И това е един�твената причина? — Дори аз у�етих разочарованието в гла�а �и.
+	У�тните му �е втвърдиха.
+	— Изглеждаше подход�ща. Мога да �ъм ви�ок, невъзможен, нереален идеал като Ейнджъл Клеър, но мога и да те унижа, да те завлека надолу като �лек Д’Ърбървил — каза тихо. Очите му �в�ткаха: мрачни, тъмни, опа�ни.
+	— �ко имам �амо два избора, бих приела втори� — прошепнах, без да откъ�вам очи от него. Моето под�ъзнание ме гледаше втрещено. Той пое р�зко дъх.
+	— �на�тейжа, �при да хапеш тази у�тна! Раз�ейваш ме. Знаеш ли наи�тина какво говориш?
+	— Затова �ъм тук.
+	— Да. Извини ме за момент.
+	Той изчезна през широката врата. Когато �е върна, но�еше н�какви документи.
+	— Това е �поразумение за конфиденциално�т — каза малко прите�нено. — �двокатът ми го изи�ква от мен.
+	Подаде ми ги. Б�х �ащи�ана.
+	— �ко решиш да избереш втори� вариант, ще �е наложи да го подпишеш.
+	— � ако не и�кам да подпиша нищо?
+	— Тогава… ви�оките идеали на Ейнджъл Клеър… е, поне в по-гол�мата ча�т от книгата е така.
+	— Какво пише в това �поразумение?
+	— Че н�маш право да разпро�тран�ваш и �подел�ш информаци�, ка�аеща нашите отношени� пред никого и никога.
+	�е можех да пов�рвам. �ещата отиваха на зле. И веро�тно �е ка�аеше за нещо наи�тина лошо, много лошо. �о вече б�х любопитна да разбера.
+	Той ми подаде химикалка.
+	— ��ма ли да го прочетеш?
+	— �е.
+	�е изглеждаше доволен.
+	— �на�тейжа, винаги тр�бва да четеш това, което подпи�ваш — каза поучително.
+	— Кри�чън, как не разбра до�ега, че не бих говорила за на� пред никого, дори и пред Кейт? Така че н�ма никакво значение дали ще подпиша това �поразумение, или не. �ко за теб или за тво� адвокат това е толкова важно, ще подпиша.
+	Той ме погледна много �ериозно и кимна.
+	— Едно на нула за ва�, го�пожице Стийл.
+	Завърт�х огромен подпи� над пунктираната лини� върху двете копи�, подадох едното на него, а другото �гънах, прибрах го в чантата �и и отпих гол�ма глътка вино. И казах много по-�мело, отколкото �е чув�твах в дей�твително�т:
+	— Това означава ли, че тази вечер ще правим �ек�?
+	„Мамка му! Това на гла� ли го казах?“
+	У�тата му зейна изненадано, но той �е окопити много бързо.
+	— �е, �на�тейжа. �е означава това. Първо, аз не прав� �ек�, не прав� любов, а чукам… �илно. Второ, има още до�та документи, през които тр�бва да минем. И трето, ти изобщо н�маш пред�тава в какво �е забъркваш. В�е още можеш да �и тръгнеш. Ела да ти покажа �та�та � играчките ми.
+	Чукал… �илно? Звучеше толкова възбуждащо! �о защо тр�бваше да гледаме �та� � играчки? Б�х повече от озадачена.
+	— И�каш да играеш на Х-бок�а �и ли?
+	Той �е за�м� �е.
+	— �е, �на�тейжа, н�ма Х-бок�, н�ма плей�тейшън. Ела.
+	Изправи �е, подаде ми ръка и тръгнахме по коридора към вратите, през които б�хме влезли. Вд��но имаше друга врата, ко�то водеше към �тълби. Качихме �е на втори� етаж и завихме пак вд��но. Той извади от джоба �и ключ, пое �и дълбоко дъх и каза:
+	— Можеш да �и тръгнеш, ако пожелаеш и когато пожелаеш. Хеликоптерът е на изчакване, ще те закара там, където пои�каш да идеш. �ко и�каш, може да о�танеш през нощта и да �е прибереш �утринта. Каквото и да решиш, ще те разбера.
+	— Про�то отвори шибаната врата, Кри�чън.
+	Той отвори вратата и ми направи път да мина. Погледнах го отново. Толкова много и�ках да знам какво има там. Поех �и дъх и вл�зох.
+	Щом прекрачих прага, �е озовах в друго време и в друг век — в Средновековието, в и�пан�ката инквизици�.
+
+
+	7.
+
+	Първото, което у�етих, беше миризмата: кожа, дърво, лак и �лаб аромат на цитру�ови плодове. Много при�тна миризма. О�ветлението беше деликатно. Идваше н�къде откъм ъглите на �та�та, меко като �и�ние. Стените и таванът б�ха в много на�итено тъмночервено. Ста�та, колкото и да беше огромна, напомн�ше на утроба. Подът беше от много �таро лакирано дърво. �а �тената �рещу вратата имаше гол�м дървен кръ�т от полиран лъ�кав махагон, обърнат във формата на „X“, и от в�еки край ви��ха каишки за връзване на краката и ръцете. �ад него — огромна метална решетка, поне два квадратни метра, от ко�то ви��ха въжета, вериги и окови. До вратата имаше два дълги полирани пръта � интере�на дърворезба. Б�ха окачени като корниз, но на т�х не ви��ха пердета, а камшици, бичове, палки, нагайки и н�какви �транни неща � ре�ни.
+	До вратата имаше и огромен шкаф от махагон. В�ички чекмеджета б�ха много те�ни, в�е едно в т�х �е �ъхран�ваха �таринни музейни ек�понати. Зачудих �е какво ли има вътре. � дали наи�тина и�ках да зна�? В един от ъглите имаше пейка, облицована � кървавочервена кожа, а на �тената до не� — лъ�кава дървена по�тавка, като тези, в които �е �лагат щеките за бил�рд, но при по-внимателен оглед у�танових, че не �а щеки за бил�рд, а нещо като ба�туни, различни по дължина и дебелина. Имаше една ни�ка ма�а, дълга около два метра, �ъщо от полирано дърво, � извити крака и две еднакви малки трикраки �толчета под не�.
+	�о най-впечатл�ващо от в�ичко беше леглото. Много гол�мо, � дърворезба в �тил Рококо, � балдахин, без дантели и укра�и, �амо един гол матрак от червена кожа и н�колко декоративни възглавнички, �трупани в едини� край. Под балдахина �ветеха � метален бл��ък още вериги и белезници.
+	�а около метър от леглото имаше гол�мо кре�ло „Че�търфийлд“, точно по �редата на �та�та, незнайно защо обърнато към леглото. За�м�х �е наум. Б�х решила, че кре�лото е �транно, а в�ъщно�т то беше най-безобидната ча�т от… обзавеждането. Погледнах към тавана. От него ви��ха де�етки халки. Запитах �е за какво ли �а пък те. Чудно, но дървото, тъмните �тени и приглушеното о�ветление придаваха на �та�та почти нежна, дори романтична атмо�фера. �ко това беше иде�та на Кри�чън за нежно и романтично.
+	Обърнах �е. Той ме гледаше напрегнато и много внимателно �ледеше в��ка мо� реакци�, но лицето му беше неразгадаемо. Тръгнах из �та�та и той ме по�ледва. Това нещо � ре�ните ми �тана много любопитно. Доко�нах го колебливо. Беше от велур, като опашката на малко �ладко конче, но по-гъ�то и � много малки пла�тма�ови накрайници върху ре�ните.
+	— Това е кожен камшик. — Гла�ът на Кри�чън беше мек и тих.
+	Кожен камшик. Б�х меко казано шокирана. Под�ъзнанието ми бе изчезнало н�къде, емигрирало, оглуп�ло или онем�ло, или про�то бе паднало зад борда и изчезнало. Можех да гледам, да у�ещам, но не и да говор�. Каква би била нормалната реакци� на човек, който разбира, че потенциални�т му партньор е �ади�т или мазохи�т? Страх? Да, може би това би било нормално преобладаващо чув�тво. И това изпитвах. Странно, но не �е �трахувах от него. �е ми�лех, че би ме наранил, не и без мое �ъгла�ие. В главата ми �е блъ�каха толкова много въпро�и. _Защо? Как? Кога? Колко че�то? Кой?_ Тръгнах към леглото и прокарах пръ�ти по колоните му — изключителна изработка на и�тин�ки май�тор.
+	— Кажи нещо — каза той � примамливо нежен гла�.
+	— Тези неща ти ли ги правиш на хората, или хората ги прав�т на теб?
+	Изглеждаше или разве�елен, или облекчен от въпро�а ми.
+	— Хората ли? — Мигна н�колко пъти докато обми�л�ше отговора �и. — Прав� това на жени, които го жела�т доброволно.
+	�е разбирах.
+	— �ко има доброволки, защо тогава аз �ъм тук?
+	— Защото и�кам да прав� това � теб. Много и�кам.
+	— О! — Защо ли?
+	Приближих �е до тапицираната � кожа пейка и прокарах пръ�ти по не�.
+	„Той обича да наран�ва жени.“ Тази ми�ъл ме поти�на.
+	— Сади�т ли �и?
+	— Доминант �ъм. — Очите му б�ха огнено�иви и много напрегнати.
+	— Какво означава това? — прошепнах.
+	— Означава, че и�кам ти по �во� вол� да ми �е подчиниш, във в��ко отношение.
+	Опитах �е да о�ъзна� думите му.
+	— Защо да го прав�?
+	— За да ми до�тавиш удовол�твие — прошепна той, наклони леко глава и вид�х на у�тните му нещо като у�мивка.
+	„Да му до�тав� удовол�твие? Той и�ка аз да му до�тав� удовол�твие?! Да дам удовол�твие на Кри�чън Грей?“ И в този момент о�ъзнах, че и�кам да направ� точно това. И�ках да е доволен и ща�тлив от това, което мога да му дам.
+	— По-про�тичко казано, и�кам да и�каш да ме задоволиш — каза меко той. Гла�ът му бе хипнотизиращ.
+	— Как мога да го направ�? — У�тата ми бе пре�ъхнала пак и ми �е и�каше да б�х пила повечко вино. Добре, тази ча�т �ъ� задовол�ването � разбрах, но този будоар от времето на Елизабет � ц�лото оборудване за мъчени�?
+	— Имам правила и и�кам ти да �е �ъобраз�ваш � т�х. Те �а за твое добро, в тво� полза, но и за мое удовлетворение. �ко �пазваш тези правила, както аз и�кам, ще те награждавам. �ко не ги �пазваш, ще те наказвам и ще �е научиш — шептеше той. Докато говореше, гледах по�тавката � ба�туните.
+	— И как в�ичко това влиза в тази �хема? — Махнах � ръка към набора „играчки“ около мен.
+	— Влизат в пакета — награда и наказание.
+	— Да разбирам ли, че �е възбуждаш, ако упражн�ваш вол�та �и над мен?
+	— Става дума за �печелването на уважението и на доверието ти, за да ми позволиш да упражн� вол�та �и над теб. Бих изпитал огромно удовол�твие, дори радо�т от твоето подчинение. Колкото повече �е подчин�ваш, толкова по-гол�мо ще бъде моето удовол�твие. Уравнението е про�то.
+	— Добре, а какво получавам аз от тази работа?
+	— Мен — каза про�то и почти извинително.
+	Прокара пръ�ти през ко�ата �и и ме изгледа.
+	— �е казваш нищо, �на�тейжа. Много бих и�кал да знам какво ми�лиш. �ека �е върнем долу. Там поне мога да �е �ъ�редоточа. Ужа�но ми е трудно да те гледам тук, в тази �та�, и да запазвам �амообладание.
+	Протегна ръката �и към мен и аз за първи път �е поколебах да � хвана.
+	Кейт бе казала, че е опа�ен. Как бе разбрала?
+	Той беше опа�ен за здравето и живота ми, защото знаех, че ще �е �ъгла��. Една ча�т от мен и�каше да каже „да“, другата — да пищ� и да б�гам от тази �та� и от него, и от в�ичко, което �имволизираше това помещение.
+	— ��ма да те наран�, �на�тейжа — каза той �ъв�ем и�крено и знаех, че това е �амата и�тина. Той ме хвана за ръка и ме изведе. — �ко решиш да �е �ъгла�иш, тр�бва преди това да ти покажа.
+	�е тръгнахме надолу, както очаквах, а завихме над��но от �та�та � играчките, както � наричаше той, и тръгнахме по н�какъв коридор. Минахме покрай н�колко врати и �тигнахме до кра� на коридора. Той отвори една врата. Беше �палн� � огромно легло, в�ичко в б�ло… в�ичко — �тени, под, мебели, чаршафи. Изглеждаше �терилно и �тудено, но гледката през огромната �тъклена �тена към Сиатъл беше възхитителна.
+	— Това ще е тво�та �та�. Можеш да �и � обзаведеш както и�каш. Да �ложиш каквото и�каш, в каквито цветове и�каш.
+	— Мо�та �та�? Очакваш да �е преме�т� тук? — �е у�п�х да прикри� ужа�а �и.
+	— �е за през ц�лото време. Да речем от петък до недел�. Тр�бва да говорим за това, ще �е разберем. �ко изобщо �е �ъгла�иш — каза той колебливо и много, много тихо.
+	— Ще �п� тук, така ли?
+	— Да.
+	— �е � теб?
+	— �е. Казах ти, че не �п� � никого… о�вен � теб, �лед като �е напиеш. — Каза го малко укорително.
+	Свих у�тни. Ето това не разбирах: един мил, загрижен мъж, �па��ва ме от алкохолно натрав�не, държи нежно ко�ата ми, докато повръщам в азалиите — и това чудовище � камшици и вериги, за които �и има и �пециална �та�.
+	— Къде �пиш ти?
+	— Ста�та ми е долу. Ела, �игурно �и огладн�ла.
+	— Странно, но н�как �и загубих апетит — казах �прихаво.
+	— Тр�бва да �е храниш, �на�тейжа — укори ме той и ме поведе към долни� етаж.
+	В непоно�имо огромната �та� у�етих �илен при�тъп на паника. Б�х на ръба на бездна и тр�бваше да реша дали да �коча.
+	— �апълно �ъзнавам, че не те вод� към нещо бл��каво. �апротив, този път е много мрачен. Ето защо, �на�тейжа, и�кам да обми�лиш много добре. Веро�тно имаш до�та въпро�и — каза той и тръгна към кухн�та.
+	Имах, ама не знаех откъде да почна.
+	— Подпи�ала �и �поразумението, значи можеш да ме питаш в�ичко, което не ти е ��но и което и�каш да знаеш. Ще ти отговор�.
+	Облегнах �е на бара в кухн�та и го загледах как вади от хладилника чини� � различни �ирена, укра�ена � две големи чепки б�ло и червено грозде. О�тави чини�та на плота и почна да реже франзела.
+	— Седни. — По�очи ми един от �толовете и аз мигом изпълних командата.
+	„�ко ще �е захващам � това, тр�бва да практикувам.“
+	О�ъзнах, че от момента, в който �е запознахме, той винаги �е бе държал така. Раздаваше команди.
+	— Спомена за н�какви документи.
+	— Да.
+	— За какво �а те?
+	— О�вен �поразумението за конфиденциално�т, има и договор, в който пише какво можем и какво тр�бва и какво не тр�бва да правим. �з тр�бва да знам твоите лимити и ти тр�бва да знаеш моите. Това е кон�ен�у�, �на�тейжа.
+	— � ако не �е �ъгла�� да почвам изобщо?
+	— ��ма проблем.
+	— �о тогава н�ма да имаме никаква връзка.
+	— Да. ��ма.
+	— Защо?
+	— Защото това е един�твени�т вид връзка, ко�то ме интере�ува.
+	— Защо?
+	— Про�то �ъм такъв. — Той �ви рамене.
+	— Как �и �танал такъв?
+	— Защо хората �а такива или онакива? Трудно е да �е каже. Защо н�кои обичат �ирене, а други го мраз�т? Ти обичаш ли �ирене? Го�пожа Джоун� — домакинката ми, е о�тавила �амо това за вечер�.
+	По�ле извади от един шкаф две големи чинии и �ложи едната пред мен.
+	„И говорим за �ирене!“
+	— Какви �а правилата, които тр�бва да �пазвам?
+	— �апи�ани �а. Ще ги видим, �лед като вечер�ме.
+	Да вечер�м? Как можех да �м �ега?
+	— �аи�тина не �ъм гладна — прошепнах.
+	— Ще �деш — каза про�тичко той. Доминантни�т Кри�чън — в�ичко ми �е из��н�ваше. — И�каш ли още една чаша вино?
+	— Да, благодар�.
+	Той ми нал� вино и �една до мен. Отпих бързо.
+	— Яж, �на�тейжа.
+	Взех зърно грозде. Той �ви очи неодобрително.
+	— Отдавна ли �и така? — попитах.
+	— Да.
+	— Ле�но ли е да �е намер�т жени, които и�кат това?
+	Той ме погледна учудено и каза �ухо:
+	— ��маш пред�тава колко е ле�но.
+	— Защо мен тогава? �аи�тина не разбирам.
+	— Казах ти, �на�тейжа. Има нещо в теб. �е мога да те пу�на да �и идеш — каза той � ирони�. — Като нощна пеперуда около лампа. Така �е чув�твам. — Гла�ът му �тана много мрачен. — Жела� те толкова �илно, о�обено �ега, както хапеш тази у�тна… — Пое дълбоко въздух и преглътна.
+	Стомахът ми �е обърна на 180 граду�а. Той ме желаеше… по негови� �и наи�тина �транен начин, но този кра�ив ек�центричен мъж ме желаеше.
+	— Това клише � пеперудата и лампата май тр�бва да го обърнем — казах. �з б�х пеперудата, той беше лампата. И аз щ�х да изгор�. Знаех го �ъ� �игурно�т.
+	— Яж!
+	— �е. Още не �ъм подпи�ала нищо, така че ми�л� да поупражн�вам �вободната �и вол� за изве�тно време, ако н�маш нещо против.
+	Погледът му �тана мек. У�михна �е и�тин�ки.
+	— Както желаете, го�пожице Стийл.
+	— Колко жени �и имал? — Б�х любопитна.
+	— Петнай�ет.
+	�е б�ха чак толкова много, колкото �и пред�тав�х.
+	— Продължителни връзки?
+	— ��кои от т�х — да.
+	— �аран�вал ли �и н�ко� от т�х.
+	— Да.
+	— Лошо ли?
+	— �е.
+	— � мен би ли наранил?
+	— Какво и�каш да кажеш?
+	— Би ли ме наранил физиче�ки?
+	— Ще те наказвам, когато тр�бва, и ще боли.
+	Ми�л�, че ми призл�. Отпих от виното. Ето — алкохолът щеше да ме направи �мела.
+	— � теб били ли �а те? — попитах.
+	— Да.
+	Това ме изненада. Преди да попитам за подробно�ти, той ме прекъ�на и каза:
+	— �ека об�ъдим това в кабинета ми. Тр�бва да ти покажа нещо.
+	�кълът ми не го побираше. Б�х дошла � иде�та да прекарам една �тра�тна нощ в леглото на този мъж, а вме�то това об�ъждахме уговорки и �поразумени�.
+	По�ледвах го в кабинета му — про�торна �та� �ъ� �ъщо такава �тъклена �тена, ко�то водеше към балкон. Той �една на бюрото, по�очи ми кожени� �тол пред него и ми подаде н�колко ли�та.
+	— Това �а правилата. Могат да �е ди�кутират промени по т�х. Те �а ча�т от договора, който �ъщо можеш да видиш. Прочети ги и нека ги об�ъдим.
+
+	ПР�ВИЛ�
+	_Подчинение:_
+	Подчинената ще изпълн�ва в�ички ин�трукции, дадени от Доминанта незабавно, без колебание или възражение. Подчинената е �ъгла�на да уча�тва във в��какъв вид �ек�уален контакт, който Доминантът �метне за подход�щ за �ек�уалното �и удовлетворение, � изключение на дейно�тите в Приложение 2 — Категорични ограничени�. Т� ще уча�тва в �ек�уалните дейно�ти � желание и без колебание.
+	_Сън:_
+	Подчинената ще �пи поне �едем ча�а през нощта, о�вен през нощите, когато е � Доминанта.
+	_Храна:_
+	Подчинената ще �е храни редовно, � цел да поддържа добро здраве. Храната може да �е избира от �пи�ък � препоръчани храни (Приложение 4). Подчинената н�ма да �е храни между о�новните �денета, � изключение на плодове.
+	_Облекло:_
+	За времето, за което �е подпи�ва този договор, Подчинената ще но�и �амо дрехи, одобрени от Доминанта. Доминантът ще предо�тав� бюджет на Подчинената за облекло, като бюджетът тр�бва да бъде изразходван. Доминантът ще придружава Подчинената при закупуването на дрехи при �лучаи, в които намери наме�ата �и за уме�тна. По желание на Доминанта Подчинената ще но�и в��какви накити, които Доминантът изи�ка от не� за �рока на валидно�т на този договор, при при�ъ�твието на Доминанта или при �лучаи, които той намери за подход�щи.
+	_Спорт:_
+	Доминантът ще о�игур�ва на Подчинената личен треньор четири пъти �едмично за тренировки във време, уговорено между Подчинената и Доминанта. Лични�т треньор ще дава отчет пред Доминанта за напредъка на Подчинената.
+	_Лична хигиена/Външен вид:_
+	Подчинената ще поддържа т�лото �и чи�то и обезко�мено по в��ко време. Подчинената ще по�ещава козметичен �алон, избран от Доминанта, и във време, по�очено от Доминанта, където ще й бъдат прилагани процедури, които Доминантът намери за подход�щи и правилни.
+	_Лична безопа�но�т:_
+	Подчинената н�ма да пие повече от допу�тимото, да пуши, да взема наркотици или да �е по�тав� в �итуации, опа�ни за здравето и живота й.
+	_Лични каче�тва:_
+	Подчинената н�ма да влиза в �ек�уални връзки � никой друг, о�вен � Доминанта. Подчинената ще �е държи �кромно и � уважение по в��ко време за �рока на договора.
+	Подчинената тр�бва да приеме, че поведението й ще бъде прецен�вано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за в�ички грешки, нарушени� на правилата и лошо поведение в от�ъ�твието и при�ъ�твието на Доминанта.
+	В �лучай на неизпълнение на горепо�очените правила Подчинената ще бъде незабавно наказвана, като наказанието ще бъде определ�но от Доминанта.
+
+	Еба �и!
+	— Категорични ограничени�? — попитах.
+	— Да. Това, което ти н�ма да правиш, това, което аз н�ма да прав�. Това �а неща, които тр�бва да бъдат уточнени.
+	— �е �ъм �игурна за вземането на пари за дрехи. ��как не е…
+	Размърдах �е неудобно на �тола.
+	— И�кам да давам много пари за теб. Да ти куп� дрехи. Може да �е наложи да ме придружиш н�къде и ще тр�бва да �и облечена добре. Убеден �ъм, че заплатата ти — когато започнеш да работиш, разбира �е — н�ма да ти позволи да �и купиш такива дрехи, каквито аз бих желал да имаш.
+	— И н�ма да �е налага да ги но��, когато не �ъм � теб, нали?
+	— ��ма.
+	„Добре, ще ми�л� за т�х като за униформа.“
+	— �е и�кам да тренирам четири пъти �едмично.
+	— �на�тейжа, и�кам да �и ела�тична, гъвкава, �илна и енергична. В�рвай ми, ще имаш нужда от тези тренировки.
+	— �о не и четири пъти в �едмицата. Какво ще кажеш за три?
+	— И�кам да �а четири.
+	— Ми�лех, че водим преговори.
+	— Добре, го�пожице, имате право — каза той �ъ� �вити у�тни. — Какво ще кажеш за три дни по ча� и един ден половин ча�?
+	— Три дни, три ча�а. Имам у�ещането, че докато �ъм � теб, ще �портувам до�татъчно.
+	Той �е у�михна лукаво, очите му �ветнаха н�как облекчено.
+	— Да, права �и. Съгла�ен �ъм. Сигурна ли �и, че не и�каш да кандидат�тваш в мо�та компани�? �аи�тина умееш да преговар�ш.
+	— �е, не ми�л�, че иде�та е добра.
+	Погледнах пак правилата. _Обезко�м�ване? �а кое? �а в�ичко ли?_
+	— Така, за ограничени�та. Тези важат за мен. — И ми подаде друг ли�т.
+
+	К�ТЕГОРИЧ�И ОГР��ИЧЕ�ИЯ
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които включват използване на огне�трелни оръжи�.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които включват уриниране, дефекаци� и продуктите от т�х.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които включват употреба на игли, ножове, пиър�инг или кръв.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които изи�кват употребата на гинекологични ин�трументи.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които включват при�ъ�твие на деца или животни.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които биха о�тавили трайни белези по кожата.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които пред�тавл�ват ри�к за дишането.
+	�икакви �ек�уални дейно�ти, които включват директен контакт � източници на ток (незави�имо прав или променлив), огън, пламъци по т�лото.
+
+	И е напи�ал това!? Разбира �е, това б�ха до�та разумни и че�тно казано необходими уточнени�… �икой нормален човек не би �е забъркал в такова нещо… но не б�х убедена, че �ъм права.
+	— Има ли нещо, което и�каш да добавиш? — попита той нежно.
+	Б�х загубила ума и дума. Той ме гледаше питащо.
+	— Има ли нещо, което не би направила?
+	— �е зна�.
+	— Как така не знаеш?
+	Завърт�х �е неловко на �тола и захапах у�тната �и.
+	— �икога не �ъм правила нищо такова.
+	— Добре де, когато �и правила �ек�, имало ли е нещо, което не �и и�кала да правиш?
+	За първи път от… изглеждаше векове… �е изчервих.
+	— Можеш да ми кажеш, �на�тейжа. Тр�бва да �ме откровени един � друг, иначе това про�то н�ма да проработи.
+	Погледнах пръ�тите �и и пак �е �вих от неудоб�тво.
+	— Кажи ми — изкомандва той.
+	— �ми… аз не �ъм правила �ек�. �икога. Така че не зна�. — Гла�ът ми беше ужа�но тих. Погледнах го. Беше замръзнал, блед като платно.
+	— �икога? — попита шепнешком.
+	Кимнах.
+	— И �и дев�твена? — Дишаше тежко.
+	Поклатих глава, отново изчервена. Той затвори очи и май започна да брои до де�ет. Когато ги отвори, ме гледаше �до�ано.
+	— Защо не ми каза, по д�волите?
+
+
+	8.
+
+	Кри�чън прокарваше пръ�ти през ко�ата �и, �кубеше �, крачеше като обезум�л из кабинета �и. Двете ръце в ко�ата? Дали значеше двойно по-�до�ан? Обичайни�т му �амоконтрол го бе напу�нал.
+	— �е разбирам защо не ми каза!
+	— �икога не е �тавало дума. ��мам навик да �е разхождам по улиците и да �пирам в�еки минувач, за да му �подел�м какъв е �ек�уални�т ми �тату�. И�кам да кажа, че ние почти не �е познаваме.
+	Защо �е чув�твах виновна? Защо беше толкова �до�ан? Погледнах го плахо.
+	— Е, �ега вече знаеш до�та за мен — каза �дно той. — Знаех, че н�маш гол�м опит, но… дев�твена!? — Каза го в�е едно произна��ше н�каква мръ�на дума. — По д�волите, �на, та аз току-що ти показах… — Изпъшка. — Дано Го�под ми про�ти. Целувал ли те е н�кой преди мен?
+	— Разбира �е! — Опитвах �е да изглеждам едва ли не обидена, но и�тината бе, че… е, добре де, един или два пъти… май.
+	— И нито един �ве�тен хубав млад мъж не е у�п�л да ти завърти главата? �е разбирам, че�тно! Ти �и на двай�ет и една, почти на двай�ет и две. И �и кра�ива! — Ръцете му пак �е завр�ха в ко�ата му. _Кра�ива!_ Изчервих �е от удовол�твие. Кри�чън Грей ме намираше за кра�ива! Погледнах пръ�тите �и и �е опитах да не издам �амодоволната �и у�мивка. „Може да недовижда“ — каза под�ъзнанието ми, което бе измъкнало глава отн�къде и гледаше като �омнамбул. � къде бе то, когато имах нужда от него?
+	— И �ериозно обми�л�ш това, което ти предлагам, без да имаш аб�олютно никакъв опит? — Той �бърчи вежди. — Как �и у�п�ла да �е опазиш? Кажи ми, мол� те.
+	Повдигнах рамене.
+	— �икой никога не е… — �икой не бе идвал да тропа на вратата ми, това беше и�тината. Само той, а той �е оказа н�какво чудовище. — Защо �и толкова �до�ан? — прошепнах.
+	— �е �ъм �до�ан на теб. Бе�ен �ъм на �ебе �и. Про�то ми�лех, че… — Въздъхна, огледа ме, поклати глава и попита много меко: — И�каш ли да �и ходиш?
+	— �е. О�вен ако ти не и�каш да �и ида.
+	О, не! �е и�ках да �и тръгвам!
+	— Разбра �е, че не и�кам да �и идеш. И�кам да �и тук.
+	Погледна �и ча�овника и каза:
+	— Къ�но е.
+	По�ле погледна мен.
+	— Пак хапеш тази у�тна. — Гла�ът му беше пре�ипнал. Гледаше ме като ��треб.
+	— Съжал�вам.
+	— �е �е извин�вай. Про�то и�кам да � захап� аз. Много �илно.
+	Дъхът ми �екна. Как може да ми говори така и да очаква, че н�ма да реагирам?
+	— Ела — каза той.
+	— Какво?!
+	— Ще разрешим проблема веднага.
+	— Какво и�каш да кажеш? Кой проблем?
+	— Тво�т проблем, �на. Ще правим �ек�. Сега.
+	— О! — Значи �ега вече б�х и проблем.
+	— �ко и�каш, разбира �е. �е и�кам да �е натрапвам.
+	— Ми�лех, че не можеш да правиш �ек�, че не правиш любов. Каза, че чукаш… �илно. — Едва преглътнах, у�тата ми беше �уха.
+	Той ми �е у�михна � д�вол�ката �и у�мивка и ефектът от не� за �екунди пропътува ц�лото раз�то�ние от очите до �лабините ми.
+	— Мога да �е опитам да направ� едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. �аи�тина и�кам да го направ� � теб, �на�тейжа. Мол� те, ела � мен. И�кам ц�лото това �поразумение да проработи, но преди това тр�бва да имаш пред�тава за какво �тава дума и в какво �е забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С о�новните положени�. Това не означава, че падам в нозете ти � цвет� и �лагам �ърцето �и в �кута ти. Това е път към един желан от мен и… над�вам �е �лед време да бъде желан и от теб резултат.
+	Гледаше ме почти умол�ващо. Изчервих �е. Го�под бе �бъднал мечтата ми.
+	— �о аз не �ъм правила нито едно от тези неща, които и�каш в тво� �пи�ък — казах колебливо.
+	— Забрави �ега за тези правила. Забрави тези подробно�ти за тази нощ. И�кам те. И знам, че и ти ме и�каш. Жела� те от мига, в който влезе в офи�а ми и падна на вратата. � и ти н�маше да �едиш тук и да об�ъждаш лимити и ограничени�, ако не ме желаеше. Мол� те, �на, о�тани � мен тази нощ.
+	Протегна ръка към мен. Очите му �ветеха тре�кави, развълнувани и аз… �ложих ръка в неговата. Той ме дръпна неочаквано р�зко към �ебе �и. Т�лото ми ��каш прилепна към неговото. Той прокара пръ�ти през ко�ата ми, уви � около т�х и леко � дръпна, за да ме накара да го погледна в очите.
+	— Ти �и една �мела млада дама — прошепна. — Обожавам те.
+	Думите му б�ха като запалително у�трой�тво. Кръвта ми пламна. Той наведе глава към мен, целуна и по�ле леко за�мука долната ми у�тна.
+	— И�кам да захап� тази у�та — каза задъхано и леко хвана у�тната ми между зъбите �и. Из�тенах. Той �е у�михна.
+	— Мол� те, �на, дай ми тази нощ.
+	— Да — казах шепнешком. �али за това б�х дошла! Той �е у�михна победоно�но и ме поведе през апартамента.
+	Спалн�та беше огромна. �а м��тото на едната �тена имаше прозорец � гледка към Сиатъл — ц�л зал�н от �ветлини. Стените б�ха бели, а мебелите в �ветло�иньо. Огромното легло беше по�леден кр��ък на дизайнер�кото май�тор�тво. Беше направено от �иво дърво и напомн�ше за о�танки на потънал кораб. Имаше четири колони, но без балдахин, а над леглото — кра�ив мор�ки пейзаж.
+	Треперех. �ай-накра�, �лед толкова чакане, щ�х да го направ�. И не � кой да е, а � Кри�чън Грей! Дишах задъхано и не можех да откъ�на погледа �и от него. Той �и �вали ча�овника, �ложи го на шкафчето, направено от �ъщото дърво като леглото, �вали �акото �и и го �ложи на �тола. О�тана по б�ла ленена риза и джин�и. Сърцето ми �пираше �амо като го гледах! Ко�ата му — � цв�т на тъмна мед, разрошена, ризата му ви�еше хлапашки, �ивите му очи — �мели и умопомрачително кра�иви. Събу маратонките, наведе �е и �вали внимателно чорапите �и. Краката на Кри�чън Грей! _Защо бо�ите крака �а така еротични?_ Той �е обърна и ме погледна нежно.
+	— Предполагам не вземаш противозачатъчни.
+	„Какви противозачатъчни?!“
+	— �е.
+	Той отвори горното чекмедже на шкафа и извади презервативи. Гледаше ме напрегнато.
+	— Готова ли �и? — попита. — И�каш ли да пу�на щорите?
+	— ��ма значение. �али каза, че не допу�каш никого да �пи в �палн�та ти.
+	— Защо реши, че ще �пиш?
+	По�ле бавно тръгна към мен. Уверен, �ек�и, � пламт�щи очи. Сърцето ми блъ�каше в ребрата, кръвта ми б��но запрепу�ка из вените. Желание, гъ�то и горещо, разпъна �лабините ми. Той за�тана пред мен, погледна ме в очите. И аз �е побърках.
+	— �ека махнем �акото — каза нежно той, хвана �акото ми за реверите, разтвори го и го плъзна надолу по раменете ми. О�тави го на �тола.
+	— Имаш ли н�каква пред�тава колко �илно те жела�, �на�тейжа Стийл? — прошепна. Дъхът ми ту �пираше, ту �е забързваше. �е можех да откъ�на поглед от него. Той прокара гальовно пръ�ти по бузата ми, надолу към брадичката.
+	— Имаш ли н�каква пред�тава какво ми�л� да направ� � теб? — каза и погали брадичката ми.
+	Му�кулите в �лабините ми �е �виха болезнено и �ладо�тно. Болката беше повече от боже�твена. И�ках да затвор� очи, за да � изживе�, но погледът ми бе окован в негови�. Б�х хипнотизирана от �тра�тта в очите му. �аведе �е и пак ме целуна. У�тните му б�ха твърди, �илни, и�кащи, жадуващи. Започна да разкопчава блузата ми, докато целувките му падаха като перца по бузите ми, по брадичката ми, към ъглите на у�тата ми. Бавно отлепи ризата от мен, както �е бели банан, и � о�тави да падне на пода. От�тъпи назад и ме огледа. Слава богу, че б�х �ъ� �ветло�иньото дантелено бельо.
+	— О, �на, имаш най-кра�ивата кожа, ко�то �ъм виждал. Б�ла, перфектна. И�кам да целуна в�еки �антиметър от не�.
+	Изчервих �е. Защо бе казал, че не умее да прави любов? Б�х готова да направ� в�ичко, което пои�ка от мен. Той хвана ла�тичката ми за ко�а, дръпна � и ко�ата ми �е разпил� на вълни по раменете.
+	— Харе�вам брюнетки — каза и зарови двете �и ръце в ко�ата ми, здраво �ти�нал главата ми между пръ�тите �и. Целувката му беше на�то�телна, езикът му разтвори у�тните ми. Про�тенах и го по�рещнах гальовно. Той ме прити�на към �ебе �и. Едната му ръка о�тана в ко�ата ми, а другата �е �пу�на бавно по гръбнака ми, към кръ�та и надолу. По�ле �е �пр� на дупето ми и го �ти�на нежно. Прити�на ме към бедрата �и и у�етих ерекци�та му.
+	Из�кимт�х в у�тата му. Едва удържах �тихи�та в т�лото �и. И�ках го толкова �илно. Животин�ка потребно�т. Жадувах го. Сложих ръце върху неговите и у�етих бицеп�ите му. Прокарах ръце по т�х, по�ле по лицето и ги зарових в ко�ата му. Беше толкова мека и така хлапашки непо�лушна. Дръпнах � леко. Той про�тена. Бавно на�очи т�лото ми към леглото. У�етих го зад �гъвките на коленете �и. Ми�лех, че ще ме бутне да легна, но той не го направи, а падна на колене. Обхвана бедрата ми и прокара език около пъпа ми. По�ле леко — � език и като нежно ме похапваше, мина от едната �трана на кръ�та ми към другата и обратно.
+	Да го вид� на колене пред мен, да у�ещам у�тата му по т�лото �и… така неочаквано и така възбуждащо. Ръцете ми б�ха в�е още в ко�ата му, дърпаха го нежно към т�лото ми. �е зна� защо, но �е опитвах да укрот� бурното �и дишане. �е у�п�вах. Той ме погледна през отвратително дългите �и мигли. Очите му б�ха пепел�во-опушено�иви. Ръцете му разкопчаха горното копче на джин�ите ми и бавно �валиха ципа. Без да отдел� очи от мен, той плъзна ръце към гърба ми, пъхна ги леко под колана, плъзна ги по дупето и по�ле по бедрата ми и ми �мъкна джин�ите. �е можех да погледна в�трани, заключена в очите му.
+	Той �пр� и облиза у�тни, в�е така без да откъ�ва очи от мен. �аведе �и и прокара но�а �и по вътрешната ча�т на бедрото ми. � по�ле го у�етих между краката �и.
+	— Миришеш толкова �ладко — каза и затвори очи, по лицето му �е разл� на�лада. Буквално �е �гърчих от конвул�ии. Той �е пре�егна и махна завивката от леглото, по�ле ме бутна леко и паднах на матрака.
+	В�е още на колене, той �грабчи крака ми, развърза маратонката ми и � издърпа � чорапа. Повдигнах �е на лакти да вид� какво прави. Т�лото ми беше копнееща, и�каща, молеща топка нерви. Той хвана ходилото ми и прокара пръ�т по долната ча�т на �тъпалото. Беше болезнено, но това, което отекна в �лабините ми, не беше болка. Без да откъ�ва очи от мен, той прокара езика �и по ходилото ми, а по�ле и зъбите �и. Как можех да у�ещам в��ко негово движение от петите до горе? Паднах на леглото. �е можех да контролирам �тоновете �и. Чух леки� му доволен �м�х.
+	— О, �на, н�маш пред�тава какво и�кам да направ� � теб — прошепна той. Махна другата ми маратонка и �мъкна джин�ите ми.
+	Б�х в леглото му по бикини и �утиен, увита �амо в замъглените му като разгорена жарава очи.
+	— Толкова �и кра�ива, �на�тейжа Стийл. ��мам търпение да вл�за в теб. Покажи ми как �е задовол�ваш.
+	_Мол�?_ Иде�та не ми харе�а.
+	— �е �е �рамувай, �на, покажи ми — прошепна той.
+	Поклатих глава.
+	— �е зна� за какво говориш. — Гла�ът ми бе дрезгав, неузнаваем за �амата мен.
+	— Как �вършваш �ама. И�кам да вид�.
+	— �е го прав�.
+	Той ме погледна объркано, очите му потъмн�ха още повече. Поклати глава, в�е едно му б�х казала нещо, на което отказваше да пов�рва.
+	— �ека видим какво можем да направим по въпро�а. — Гла�ът му беше тих, загадъчно и �ладко предизвикателен. Разкопча джин�ите �и и ги �вали, без да откъ�ва поглед от мен. �аведе �е, хвана здраво коленете ми, разтвори ги и �е покатери на леглото между краката ми. Да �е каже, че не можех да удържа възбудата �и, би било �лабо за това, което у�ещах � гърчещите ми �е от потребно�т органи.
+	— �е мърдай — каза той, целуна вътрешната ча�т на бедрото ми и � целувки проправи път към бикините ми. Целуваше дантелата.
+	_Как да не мърдам?_ �е беше възможно. Виех �е като зми� под него.
+	— Тр�бва да поработим върху това да опиташ да не мърдаш, бебчо.
+	Целувките му лазеха нагоре по корема ми, към пъпа. Кожата ми гореше. Беше ми ту �тудено, ту ад�ки горещо. Минаваше по ц�лото ми т�ло � у�тните �и, а аз �ти�ках и у�уквах чаршафа под мен, забивах нокти в матрака. Той легна до мен и плъзна ръка по бедрата ми, по кръ�та, към гърдите. Гледаше ме � изражение, което не можех да разчета. �ежно обхвана � длан едната ми гърда.
+	— Гърдите ти напълват идеално ръката ми — каза. Пъхна пръ�т в чашката на �утиена и леко � плъзна надолу, но �тегнатата матери� избута пръ�та му нагоре. �аправи �ъщото � другата. Зърната ми �таваха огромни и твърди �амо под погледа му, гърдите ми набъбваха. Из�кочиха от �утиена.
+	— Много добре — каза той доволно и зърната ми �е втвърдиха още повече.
+	Духна върху едното, а в това време ръката му �е движеше към другото и палецът му �е завърт� и разтърка зърното. У�ещах влага между краката �и. „О, мол� те, мол� те“ — пищ�х наум и �ти�ках чаршафа по-�илно и по-�илно. У�тните му �е затвориха около едното ми зърно, докато палецът му галеше другото. Б�х на ръба на мощна ек�плози�.
+	— �ека видим дали можеш да �вършиш така — каза той и продължи нежната �и атака върху пищ�щото ми т�ло. Ловките му пръ�ти и у�тните му върху зърната ми разкъ�ваха в�еки нерв от т�лото ми, което пееше в н�каква �ладка агони�.
+	— Мол� те… мол� те… — �тенех аз, извила т�ло, � отворена у�та, плачех от възбуда. Краката ми �е б�ха �ковали. Какво �е �лучваше � мен?
+	— Пу�ни го да излезе, бебчо. — Зъбите му �е затвориха върху зърното ми, а палецът и показалецът �ти�наха здраво и за �екунди ц�лото ми т�ло �е разтре�е, разпадна �е на милиони парчета под напора на мощен оргазъм. Той ме целуваше в у�тата � език дълбоко в гърлото ми и заглуши виковете ми.
+	И тогава разбрах каква е ц�лата тази работа �ъ� �ек�а. Той ме гледаше � доволна у�мивка, а аз — убедена �ъм, че го гледах един�твено � благодарно�т и възхищение.
+	— Така ле�но �е поддаваш на импул�ите �и. Ще тр�бва да поработим над това да ги контролираш и �ъм убеден, че ще е много при�тно и за двама ни да те науча — каза той и ме целуна отново.
+	Сл�зох от небе�ата. В�е още дишах тежко. Ръката му �е плъзна към кръ�та ми и по�ле по-надолу, между краката ми. Пръ�тът му �е мушна под дантелата на бикините и бавно загали у�тните ми. Правеше малки кръгчета. За �екунда затвори очи и у�етих тежкото му дишане.
+	— Толкова �и влажна. Го�поди, колко �илно те жела�. — Вкара пръ�т между у�тните на влагалището ми и разтърка отново и отново. Пъхна го леко вътре, по�ле по-дълбоко и по-�илно. Прокара го по клитора ми. Про�тенах отново.
+	Той изведнъж �тана, �една, �мъкна бързо бикините ми и ги хвърли на пода. Свали бързо бок�ерките �и. Членът му беше огромен. Пре�егна �е към тоалетката, взе презерватива и �и го нахлузи нетърпеливо. Разтвори краката ми и �е на�тани там. _Сега ли?_ Това ли беше моментът?
+	— �е �е прите�н�вай, ти �и ела�тична и ще �е разтвориш до�татъчно, за да го поемеш. — �аведе �е, двете му ръце б�ха до главата ми. Гледаше ме в очите. Челю�тта му беше здраво �ти�ната. Очите му гор�ха. Мина ми през ум, че в�е още не е �валил ризата �и.
+	— �аи�тина ли го и�каш? — попита нежно.
+	— Мол� те, мол� те!
+	— Вдигни �и краката — нареди меко и аз веднага изпълних заповедта.
+	— Сега ще те чукам, го�пожице Стийл — каза той и нагла�и главичката на члена �и пред входа на влагалището ми. — И ще те чукам �илно.
+	И влезе р�зко в мен.
+	Извиках. Беше �транна, �ладка болка. Той �пр�, гледаше ме. В погледа му имаше ек�таз и триумф. У�тата му беше полуотворена, дишаше много бързо и �тенеше.
+	— Толкова �и т��на… Добре ли �и?
+	Кимнах. Б�х изпълнена. С него. В�е още не �мееше да мръдне, за да ми позволи да �викна � него в мен.
+	— Сега ще мръдна — каза � огромно напрежение и пое дълбоко въздух.
+	Бавно �е измъкна, затвори очи, изръмжа като зв�р и влезе пак. Извиках пак и той за�тина.
+	— И�каш ли още? — прошепна �ъ� �уров гла�.
+	— Да!
+	�аправи �ъщото и пак за�тина. О, и�ках го, и�ках още и още.
+	— Още?
+	— Мол� те, мол� те!
+	Този път не �пр�. Опр� �е на лакти. В началото �е движеше бавно, внимателно влизаше и излизаше от мен. В един миг краката, ханшът ми, ц�лото ми т�ло започна да �е движи в ритъма, � който той влизаше в мен. Повдигах �е да го по�рещна. Той забърза в безмило�тен ритъм, аз �тенех в�еки път, когато �е плъзгаше в мен. Хвана главата ми в ръцете �и и ме целуна �илно, на�тойчиво, зъбите му хапеха и дърпаха долната ми у�тна. У�етих как в мен пак �е �ъбира онова огромно нещо като преди, как �е пълн� � възбуда, му�кулите ми �е �виваха конвул�ивно. ��мах никаква пред�тава, че ще е толкова хубаво. Ми�лите ми �е б�ха разпилели напълно, зв�рът в мен набираше безумна �коро�т. Той, аз, един в друг. „О, мол� те… какво е това…?“
+	— И�кам да �вършиш, �на, заради мен, и�кам да �вършиш �ега — каза почти без дъх той и думите му отприщиха в�ичко в мен, ек�плодирах около него, разпадах �е на милиони парчета по него. Докато �вършваше, той влизаше в мен �ро�тно, �илно, безмило�тно и викаше името ми.
+	В�е още дишах задъхано и �е опитвах да забав� и нормализирам ритъма на �ърцето �и. Ми�лите ми б�ха в пълен безпор�дък. Това, което б�х изжив�ла току-що, беше аб�олютно неопи�уемо. Отворих очи. Челото му бе опр�но в моето, очите му б�ха затворени пред моите, дишането му — �илно и забързано. По�ле ги отвори и ме погледна. Очите му б�ха тъмни, но погледът му — нежен. Целуна ме по челото и много внимателно излезе от мен.
+	— Го�поди! — Б�х изненадана от нежно�тта му.
+	— �араних ли те? — попита Кри�чън. Легна до мен, опр� �е на лакът, хвана един паднал на лицето ми кичур и го нагла�и зад ухото ми. У�михнах �е.
+	— Дали �и ме наранил?
+	— В�е още имам чув�тво за хумор. — У�михна �е н�как �арка�тично. — Сериозно те питам, боли ли те? Добре ли �и? — Очите му пак б�ха напрегнати, пак изи�кващи незабавен отговор.
+	Излегнах �е до него като мързелива котка. Б�х изтощена, чув�твах т�лото �и като разглобено, ко�тите — като от желе, но изпитвах облекчение и �покой�твие. У�михнах му �е пак. �е можех да �пра да �е у�михвам. Сега вече знаех за какво е ц�лата та� дандани�. Два оргазма. Б�х като извадена от центрофуга на перална машина. ��мах пред�тава, че т�лото ми е �по�обно на подобно нещо. Да �ъбере толкова много енерги� и напрежение и да ги о�вободи така б��но. Удовол�твието бе неверо�тно.
+	— Пак �и захапала у�тната �и, а в�е още не �и ми отговорила. — Той �е �мръщи. У�михнах му �е д�волито. Беше боже�твено кра�ив � рошавата �и ко�а, при�витите �и гор�щи �иви очи и мрачното �и изражение.
+	— Бих и�кала да го направим пак — прошепнах. За �екунда по лицето му мина ��нка на облекчение, но веднага изчезна и очите му пак придобиха онова изражение, което не можех да разчета.
+	— Така ли �тана, го�пожице Стийл? — каза �ухо той. �аведе �е и ме целуна много нежно по крайчетата на у�тата. — Ти �и една взи�кателна млада дама. Обърни �е по корем.
+	За �екунда мигнах, без да разбирам, но веднага �лед това б�х по корем. Той разкопча �утиена ми и плъзна ръка по гърба ми до дупето.
+	— Имаш толкова кра�ива кожа… — Преме�ти едини� �и крак между краката ми и наполовина легна върху гърба ми. У�ещах копчетата на ризата му прити�нати в кожата ми, докато �ъбираше ко�ата от лицето и гърба ми и целуваше нежно раменете ми.
+	— Защо �и � риза? — попитах. Той за�тина, но �лед �екунда у�етих как �е измъква от ризата �и и пак легна върху мен. Чув�твах кожата му върху мо�та. Боже�твено у�ещане. Меките ко�ъмчета по гърдите му ме гъделичкаха.
+	— И�каш да те чукам пак? — прошепна в ухото ми и започна да плъзга малки бързи меки целувки около ухото ми и по врата ми. Ръката му �е движеше много бавно надолу, по гърба ми, към кръ�та, към бедрото до �гъвката на кол�ното. Бутна крака ми, така че да �гъне кол�ното. Задъхвах �е. _Какво прави?_ Преме�ти ц�лото �и т�ло между краката ми, а ръката му продължаваше да �е плъзга нагоре към бедрото и по дупето ми. По�ле леко � пу�на надолу и � по�тави между краката ми.
+	— Ще те чукам отзад, �на�тейжа — каза той и � другата �и ръка �грабчи ко�ата ми, уви � около юмрука �и и леко � дръпна. �е можех да помръдна глава. Б�х прити�ната от него, към него.
+	— Мо� �и — шепнеше той. — Само мо�. �е го забрав�й! — Гла�ът му бе като �ладка отрова, думите му — като опиат. У�етих втвърд�ващи� му �е пени� до бедрото �и.
+	Дългите му пръ�ти отвориха у�тните ми и леко �е мушнаха между т�х, започнаха да гал�т клитора ми. У�ещах меки� му дъх до лицето �и. Той ме ухапа леко по �кулата.
+	— Миришеш така �ладко… — Душеше ме зад ухото, ловките му пръ�ти търкаха леко и не�пирно около клитора ми. Започнах да движа ханша �и, по�рещах в��ко движение на пръ�тите му. Б�х толкова възбудена! �дреналинът блъ�каше в кръвта ми.
+	— �е мърдай! — запов�да той. Гла�ът му беше нежен, но на�то�телен. Бавно вкара палеца �и в мен, започна да го върти, галеше влагалището ми. Беше умопомрачително. Ц�лата ми енерги� беше �ъ�редоточена в това малко ме�тенце в т�лото ми. Из�тенах.
+	— Харе�ва ли ти така? — попита той и захапа леко ухото ми. По�ле започна бавно да вкарва палеца �и, да го изкарва… много пъти, докато пръ�тите му продължаваха да �е движат около клитора ми.
+	Затворих очи и �е опитах да озапт�, да възприема, да �е на�лад� по-дълго на напиращата емоци�, ко�то предизвикваха пръ�тите му. Т�лото ми отново гореше. Опитах �е да контролирам и дишането �и, но не у�п�х. Стенех.
+	— Толкова �и мокра. Така �коро! О, �на�тейжа, това много, много ми харе�ва! — шепнеше той.
+	И�ках да �ъбера краката �и, но не можех да мръдна. Той ме бе прити�нал, заковал на м��то и ме държеше в н�какъв много бавен, мъчително бавен ритъм. Беше �трашно хубаво. Из�тенах пак и той �е дръпна р�зко.
+	— Отвори �и у�тата — изкомандва и напъха палеца �и в у�тата ми. Отворих широко очи.
+	— У�ещаш ли колко �и вку�на? — Дишаше тежко в ухото ми. — Смучи, бебчо! — Палецът му беше върху езика ми. Затворих бавно у�та и го за�муках б��но. У�етих леко �олени� �и вку� и вку�а на кръв. „�е, не е редно! Мамка му, толкова е възбуждащо!“
+	— И�кам да те чукам в у�тата, �на�тейжа и �коро ще го направ�. — Гла�ът му беше много дрезгав, �уров, дишането — накъ�ано.
+	„Да ме чука в у�тата!?“ Из�тенах и захапах пръ�та му. Дъхът му �екна, по�ле той р�зко дръпна ко�ата ми. Забол� ме и пу�нах пръ�та му.
+	— Палаво �ладко момиче! — шепнеше той. Пре�егна �е към тоалетката за презерватив — �е мърдай! — нареди ми и пу�на ко�ата ми.
+	Разкъ�а опаковката. Кръвта пееше във вените ми. Едва чаках. Той �е наведе към мен, �грабчи ко�ата ми и пак не можех да мърдам. �е можех и да чакам нито �екунда повече. Беше ме подчинил по най-�ладки� и възбуждащ начин.
+	— Този път ще е бавно, много бавно, �на�тейжа.
+	И бавно, �ъв�ем леко проправи път� �и в мен, леко, до кра�. Изпъна ме, напълни ме, на�тойчив, копнеещ, безкомпроми�ен. Този път го у�етих по-дълбоко. Из�тенах отново, а той нарочно �пр� и �амо въртеше ханша �и, �лед което �е отдръпна от мен. Изчака малко, а аз го чаках отворена, готова. По�ле пак влезе бавно, излезе и изчака. И така много пъти. Дразнеше ме нечовешки, нарочно влизаше бавно, изчакваше, а у�ещането за пълнота в мен бе неопи�уемо, побъркващо.
+	— Толкова е хубаво в теб! — �тенеше той и влагалището ми �е разтре�е, трепереше � в�еки му�кул. Той пак го извади.
+	— О, не, не, бебчо, не още!
+	Конвул�иите ми �пр�ха и той започна отначало.
+	— О, мол� те, мол� те… — Почти плачех. — �е издържам повече… — Т�лото ми копнееше �амо за едно — за о�вобождаване на ц�лото това мощно желание.
+	— И�кам да те разкъ�ам — говореше той и продължаваше да ме измъчва — �ладко, бавно, дразнещо изтезание. — И�кам � в��ко �вое движение утре да �е �ещаш за мен, да знаеш, че �ъм бил тук, в теб. Само аз. Ти �и �амо мо�.
+	— Мол� те, Кри�чън, мол� те!
+	— Кажи ми, �на�тейжа, кажи ми какво и�каш.
+	Влезе бавно в мен, завърт� ханша �и и пак излезе.
+	— Кажи ми — на�то�ваше.
+	— Теб. И�кам теб.
+	Той внезапно забърза, дишането му беше толкова на�ечено, така еротично. Влагалището ми �е гънеше и �виваше и Кри�чън пое ритъма му.
+	— Толкова �и �ладка — казваше � в��ко влизане в мен. — И�кам те. Много…
+	Стенех.
+	— Ти �и мо�! Готова �и, за мен �и готова. Хайде, направи го заради мен — ръмжеше той.
+	Думите му ме довършиха, ц�лото ми т�ло �е гърчеше в конвул�ии, течно�тите ми �е изливаха около него. Свърших бурно, крещ�х името му. Кри�чън влезе р�зко и дълбоко два пъти в мен, за�тина, облекчено отпу�на т�лото �и върху мен и зарови лице в ко�ата ми.
+	— Ба�и мамата, �на!
+	Дръпна �е от мен бързо, извърт� �е и �е про�на по гръб. Сложих колене до брадичката �и, напълно изтощена, и за�пах на �екундата.
+	Когато �е �ъбудих, беше в�е още тъмно. ��мах пред�тава колко �ъм �пала. Протегнах �е под завивката и наи�тина у�етих болка във влагалището, но беше �ладка болка. Кри�чън не беше в �та�та. Седнах и погледнах навън. Сиатъл �пеше, а на изток небето вече чакаше зората. Чух музика. Тъжна нежна музика. Пиано. Бах, поми�лих, но не б�х �ъв�ем �игурна.
+	Увих завивката около т�лото �и и тръгнах тихичко по коридора към грамадната �та�. Кри�чън �виреше, напълно изгубен в мелоди�та. Изглеждаше тъжен и �ъв�ем изо�тавен, забравен от �вета, �ъщо като мелоди�та, ко�то �виреше. Облегнах �е на �тената и за�лушах. Той беше уникален музикант. Беше гол, т�лото му — окъпано в меката �ветлина на един�твената лампа до ро�ла. Ц�лата �та� бе потънала в мрак, о�вен неговото изолирано малко езеро от �ветлина: недо�егаем… �амотен в �воето �ветло мехурче.
+	При�тъпих тихо към него, омагьо�ана от меланхоли�та на мелоди�та. Дългите му пръ�ти галеха клавишите. Сетих �е как �ъщите тези пръ�ти б�ха галили т�лото ми. Изчервих �е и �ти�нах бедрата �и. Той ме погледна, очите му — �иви и както винаги неразбираеми.
+	— Съжал�вам, не и�ках да те обезпоко�вам — прошепнах.
+	Лицето му помръкна.
+	— Това май аз тр�бваше да го кажа на теб. — И отпу�на ръце върху коленете �и.
+	Чак �ега забел�зах, че не е гол. Бе обул долнище на пижама. Прокара пръ�ти през ко�ата �и и �тана. Дори пижамата му �тоеше така еротично… У�тата ми пре�ъхна, докато го гледах как идва към мен. Му�кулите на корема му, широките му рамене, у�тата му… и как �амо �е движеше. Беше уникално кра�ив.
+	— Тр�бваше да �и в леглото — каза той малко �ърдито.
+	— Мелоди�та е много кра�ива. Бах ли е това?
+	— Интерпретаци�та е на Бах, но оригиналът е напи�ан от �ле�андро Марчело. Концерт за обой.
+	— Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.
+	Той �е у�михна � половин у�та и запов�да:
+	— Хайде в леглото. Сутринта ще �и уморена.
+	— Събудих �е и те н�маше.
+	— Имам проблем �ъ� �ън�, а и не �ъм �викнал да �п� � друг човек.
+	�е можех да определ� на�троението му. Изглеждаше тъжен, но беше трудно да прецен� в тъмното. Може би беше от мелоди�та. Сложи ръка около раменете ми и нежно ме поведе към �палн�та.
+	— Откога �вириш на пиано? Свириш превъзходно.
+	— От ше�тгодишен.
+	Пред�тавих �и го на ше�т години — кра�иво малко момченце � червена ко�а и �иви очи. Сърцето ми �е �гърчи от болка и нежно�т. Кра�иво рошаво момченце, което харе�ва тъжна музика.
+	Вл�зохме в �палн�та. Той запали нощната лампа и ме попита:
+	— Как �и?
+	— Добре.
+	И двамата погледнахме едновременно към чаршафите. Имаше кръв. Кръвта от изгубената ми дев�твено�т. Изчервих �е от неудоб�тво и �е увих по-плътно в завивката.
+	— Е, това ще даде тема за разми�ъл на го�пожа Джоун� — каза той и за�тана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми, повдигна леко главата ми, погледна ме в очите. Погледът му отново беше напрегнат. Ин�тинктивно по�егнах да го погал� по гърдите и да у�ет� тъмните ко�ъмчета под пръ�тите �и. Той �е отдръпна.
+	— Л�гай — каза р�зко. — Ще дойда да легна при теб — добави � поомекнал гла�. Ръката ми о�тана да ви�и неловко протегната. Той отвори един шкаф, извади тени�ка и бързо � навлече.
+	— Л�гай — каза пак.
+	Легнах на леглото и �е опитах да не ми�л� за кръвта по чаршафите. Той легна до мен, отзад, дръпна ме нежно в прегръдката �и, целуна нежно ко�ата ми и вдиша дълбоко аромата й.
+	— Сладки �ънища, �на�тейжа — каза нежно и аз затворих очи. �о не можех да за�п�. Може би заради музиката, може би заради неговата по�ледна реакци� или пък заради тъгата му. Кри�чън Грей, � неговото много тъжно лице.
+
+
+	9.
+
+	Разл�лата �е в �та�та �ветлина ме извади от дълбоки� �ън. Протегнах �е и отворих очи. Беше кра�иво май�ко утро. Сиатъл лежеше прекра�ен в нозете ми. До мен Кри�чън Грей в�е още �пеше. �е знаех ко� от двете гледки е по-възхитителна. Учудих �е, че в�е още е в леглото. Лежеше � лице към мен и имах уникалната възможно�т да го гледам, без да ме вижда. Изва�ното му лице бе младо, много по-младо, отпу�нато в �ън� и отморено. У�тните му, нацупени и много кра�иви, б�ха леко разтворени, а лъ�кавата му ко�а — рошава като на хлапе.
+	„Как е възможно н�кой да е толкова кра�ив?“
+	По�ле �е �етих за �та�та му горе и �е зачудих дали тр�бва да гада� кое е възможно и кое не. Имах да ми�л� за толкова много неща �лед тази нощ. Беше толкова мил в �ън� �и, като дете. И�ках да го доко�на. Сега н�маше за какво да �е прите�н�вам, да обми�л�м в��ка �во� дума, не и�ках да ми�л� и за неговите планове, о�обено тези, които ка�аеха мен.
+	Можех да го гледам до безкрай, но ми �е ходеше до тоалетната. Измъкнах �е тихо от леглото, взех б�лата му риза от пода и � обл�кох. Отворих н�каква врата. Ми�лех, че е бан�та, но �е оказа дрешник � размерите на мо�та �та�. Де�етки редици �къпи ризи, ко�тюми, обувки, вратовръзки. Кой има нужда от толкова дрехи? За какво �а им на хората в�ичките тези вещи? �е одобр�вах такава раз�ипи�. �о в�ъщно�т гардеробът на Кейт май можеше да влезе в �ериозна конкуренци� � този тук. Кейт! �е �е б�х �етила за не� ц�ла вечер, а б�х обещала да й �е обад�. Сега вече б�х загазила. Зачудих �е докъде го е докарала � Елиът.
+	Погледнах Кри�чън. Още �пеше. Опитах друга врата. Беше бан�та — по-гол�ма от мо�та �палн�. Защо им е на хората толкова много про�тран�тво? С ирони� забел�зах, че има две мивки. При положение че никога не �пеше � друг, едната �вно не �е използваше.
+	Погледнах �е в гигант�кото огледало над мивките. Дали изглеждах различна? Поне �е чув�твах различно. У�ещах лека болка във влагалището, ако тр�бва да �ъм че�тна, а му�кулите ми… Уф! В�е едно никога не б�х правила никакви упражнени�.
+	„Ти никога не правиш никакви упражнени� — проговори под�ъзнанието ми, напълно разбудено, нацупено, потропваше � крак. — � какво направи �ега? Спа � него, даде дев�твено�тта �и на човек, който дори не те обича. В�ъщно�т той има до�та �транни планове за теб. И�ка да те направи н�каква подчинена �ек�уална робин� или нещо такова. ЛУД� ЛИ СИ?“ — Почти крещеше.
+	Мигнах и пак погледнах в огледалото. Ще �е наложи да притежавам в�ичко това. Пред�тави �и �амо, да �и паднеш по н�кой, за чи�то кра�ота н�ма изми�лена дума, по-богат от пер�ий�ки цар и има Червена �та� за наказани�, готова и подредена за мен. Потръпнах. Пак б�х объркана, но, от друга �трана, така му �е възхищавах. Ко�ата ми беше както винаги — в�еки ко�ъм �ъ� �вое �тановище. Съ� �игурно�т не ми отиваше приче�ка „пр��но изчукана“. Опитах �е да � оправ� � пръ�ти, но и в това начинание претърп�х провал и �е отказах.
+	Б�х звер�ки гладна. Изл�зох от �палн�та. Сп�щи�т кра�авец още �и �пеше. Тръгнах към кухн�та.
+	„По д�волите! Кейт!“ Б�х �и о�тавила чантата в кабинета му. Взех � и извадих мобилни�. Три �ъобщени�.
+
+	„КЪДЕ СИ, ���.“
+	„���, КЪДЕ СИ.“
+	„ПО ДЯВОЛИТЕ, ���, ОТГОВОРИ МИ.“
+
+	Обадих �е. Кейт не вдигна и о�тавих мазно извинително �ъобщение, � което й казвах, че не �ъм била нападната от Син�та брада. Поне не и в �ми�ъла, който би � разтревожил. Дали пък не �е бе �лучило точно това? О, в�ичко беше толкова объркано! Тр�бваше да �една и да анализирам чув�твата �и към го�подин Грей. �евъзможна задача. Пораженче�ки поклатих глава. Тр�бваше да �ъм далеч от него, �ъв�ем �ама. �уждаех �е от време и про�тран�тво, за да обми�л�.
+	С радо�т открих две ла�тички в чантата �и и бързо �и прибрах ко�ата в две плитки. Да! Колкото повече приличам на момиченце, толкова по-безопа�но за мен пред погледа на Син�та брада. Извадих айпода от чантата и напъхах �лушалките. Винаги е много по-добре да готвиш на фона на музика. Пу�нах го в джоба на ризата на Кри�чън, увеличих звука и затанцувах.
+	Стомахът ми изръмжа от глад.
+	Кухн�та беше наи�тина много кра�ива. Чи�та, лъ�кава, модерна — и нито един от шкафовете н�маше дръжки. Отне ми време да �е �ветна, че не е нужно да дърпаш, а �амо да нати�неш леко вратата на шкафа и т� �е отвар� �ама. Може би тр�бваше да направ� заку�ка и за Кри�чън. В хотела беше �л омлет. В хладилника имаше много �йца и реших да направ� палачинки и бекон. Започнах да бъркам �ме�та за палачинките… и продължих да танцувам.
+	Хубаво е човек да е зает. Това ти дава време да ми�лиш, но не чак да �е задълбочаваш. Оглушителната музика в ушите ми �ъщо не даваше никакъв шан� за дълбок разми�ъл. Б�х дошла, за да �п� � Кри�чън Грей, и б�х у�п�ла, макар че той не допу�каше никого в леглото �и. У�михнах �е — ми�и�та бе изпълнена. И още как! И начинът, по който бе изпълнена! Зами�лих �е за прекараната � него нощ и у�танових, че �ъм �пр�ла да бъркам �йцата. Думите му, т�лото му, начинът, по който правеше любов… Т�лото ми лекичко зап� при �помена и у�етих �ладко �виване на му�кулите под корема. Под�ъзнанието ми не пропу�на да ме поправи: „Чукане, не правене на любов!“ — беше зинало �рещу мен като хищник. �о дълбоко в �ебе �и знаех, че е право. Реших да продължа � �йцата, вме�то да �лушам глупо�тите му.
+	В кухн�та имаше много прибори, но бързо �е ориентирах. Тр�бваше да намер� къде да държа палачинките, за да не из�тинат, и да �е захвана � бекона. Ейми Стъд пееше в ухото ми за �аможивите хора, онези, дето никога не па�ват никъде. Преди време тази пе�ен означаваше много за мен, защото и аз б�х такова �аможиво момиче. �икъде не па�вах, а �ега… �ега ми пред�тоеше да обми�л�м едно неприлично предложение от не кой да е, а от �ами� Цар на �аможивците. Защо беше такъв? Така �е бе родил ли, или нещо друго го бе направило такъв? Толкова различно и далечно ми �е �труваше от в�ичко, което знаех за този �в�т.
+	Сложих бекона на грила и докато �е печеше, почнах да бъркам �йцата. Обърнах �е — и вид�х Кри�чън. Седеше на един от ви�оките �толове до плота за хранене. Беше � тени�ката, ко�то бе обл�къл, преди да за�пим. Приче�ката в �тил „пр��но изчукан“ му отиваше, както и двудневната брада. Гледаше ме ве�ело и малко удивено. Изчервих �е, по�ъвзех �е и измъкнах �лушалките от ушите �и. Коленете ми обаче б�ха омекнали.
+	— Добро утро, го�пожице Стийл. Изглеждате така изпълнена � енерги� тази �утрин — каза той.
+	— �з… �пах добре — изпелтечих почти като извинение.
+	— Странно! — каза той и �е под�михна. — �а какво ли �е дължи това? И аз �пах до�та добре в�ъщно�т.
+	— Гладен ли �и?
+	— Много — каза � онова напрегнато изражение. И май не говореше за �дене.
+	— Палачинки, бекон и �йца?
+	— Страхотно!
+	— �е зна� къде държиш подложките за чинии — казах и отча�но �е опитах да прикри� вълнението �и.
+	— �з ще �е оправ� � това. Ти �и готви. И�каш ли да пу�на музика, за да �и продължиш �… танците?
+	Погледнах �и пръ�тите. Знаех, че �тавам червена като домат.
+	— Мол� те, не �пирай заради мен. Много беше забавно — каза той н�как иронично.
+	Свих у�тни. Забавно, а? Под�ъзнанието ми �е бе превило на две в и�теричен �м�х. Обърнах �е и продължих да бъркам �йцата.
+	След �екунди той бе за�танал до мен. Леко подръпна плитките ми.
+	— Много ми харе�ват — прошепна. — �о н�ма начин да те �па��т.
+	„Хм… Син�та брада.“
+	— Как предпочиташ �йцата �и? — попитах �звително.
+	Той �е у�михна.
+	— Първо ги чупиш внимателно, по�ле ги разбиваш на п�на.
+	Обърнах �е, за да прикри� у�мивката �и. �е можех да му �е �ърд� дълго. О�обено когато беше такъв — нетипично закачлив и у�михнат. Отвори шкафа, извади две по�тавки за чинии и ги �ложи на плота. Из�ипах �йцата в тигана, обърнах бекона и погледнах към плота — той вече бе нал�л портокалови� �ок и правеше кафе.
+	— И�каш ли чай?
+	— Стига да имаш.
+	Взех две чинии и ги �ложих върху уреда за затопл�не. Кри�чън извади чай. „Туининг� Брекфа�т“.
+	— Толкова �ъм предвидима, нали? Ле�но е да �и направи човек изводите за мен!
+	— Едва ли. О�вен това не �ъм �игурен, че �ме �тигнали до какъвто и да е извод, го�пожице Стийл.
+	„Какво и�ка да каже пък �ега? Преговорите? �ашата… хм… връзка или каквото и да е там?“ Защо никога не можех да разбера какво �е опитва да каже?
+	Сервирах заку�ката в затоплените чинии и ги по�тавих върху плота. Отворих хладилника и извадих кленов �ироп.
+	Погледнах го. Чакаше ме да �една.
+	— Го�пожице Стийл. — И по�очи един от �толовете.
+	— Благодар�, го�подин Грей. — Покатерих �е и леко �мръщих лице, докато ��дах.
+	— И�кам да знам колко те боли — каза той, докато �ъщо ��даше. Изчервих �е.
+	„Защо задава такива лични въпро�и?“
+	— За да �ъм �ъв�ем отровена, никога не �ъм изжив�вала такава �вирепа болка — озъбих му �е. — И�каше да предложиш �ъболезновани�та �и ли? — попитах вече � най-�ладки� �и и нежен гла�. Ми�л�, че �е опитваше да �подави �меха �и, но пак гадаех.
+	— �е. Чудех �е дали да продължим о�новното ти обучение.
+	— О! — бе в�ичко, което излезе от у�тата ми, понеже ц�лото ми т�ло �е бе �гърчило в �пазмите на желанието. Колко при�тна беше тази болка! Едва поти�нах �тона �и.
+	— Яж, �на�тейжа.
+	�петитът ми пак изчезна. „Сек�, още �ек�, мол� те!“
+	— �еочаквано вку�но! — у�михна �е той.
+	Опитах да набутам вилицата � набучени� на не� омлет в у�тата �и. „И�кам да чукам у�тата ти.“ Дали това беше ча�т от обучението? �е у�етих вку�а на омлета.
+	— Спри да �и �деш у�тната. Много ме раз�ейва и по една �лучайно�т знам, че не но�иш нищо под ризата ми, което влошава положението.
+	Пу�нах ча� в малкото чайниче. Мозъкът ми беше като разбито �йце в тиган.
+	— Какво имаш предвид под „о�новно обучение“? — Гла�ът ми беше малко пи�клив и, е�те�твено, ме предаде в момента, в който и�ках да изглеждам почти незаинтере�увана, �покойна и отпу�ната. �е знам доколко би било възможно да изглеждам така при унищожителни� хао� от блъ�кащи в т�лото ми хормони.
+	— �ко те боли много, ми�лех, че е добра иде� да поработим над оралните ти умени�.
+	Задавих �е � ча�. Гледах го � отворена у�та. Той леко ме потупа по гърба и ми подаде портокалови� �ок. „Какво е нами�лил?“
+	— Разбира �е, в �лучай че и�каш да о�танеш — добави той.
+	Погледнах го, докато безу�пешно �е мъчех да въз�танов� душевното �и равнове�ие. Изражението му — както винаги — бе напълно неразгадаемо. �аправо да �е побъркаш!
+	— Бих и�кала да о�тана дне�. Утре обаче �ъм на работа.
+	— В колко �и на работа утре?
+	— В девет.
+	— Добре. В девет ще �и на работа.
+	Дали и�каше да о�тана още една нощ?
+	— Тр�бва да �е прибера тази вечер. Да �и облека чи�ти дрехи.
+	— Можем да ти набавим дрехи и тук.
+	��мах никакви пари, о�обено за дрехи. Ръката му хвана брадичката ми и � дръпна така, че зъбите ми пу�наха долната ми у�тна. Даже не б�х о�ъзнала, че � хап�.
+	— Какъв е проблемът? — попита той.
+	— Тр�бва да �е прибера тази вечер.
+	— Добре, тази вечер — примири �е н�как той. — Сега �и из�ж заку�ката.
+	Стомахът и ми�лите ми б�ха в пълен хао�. �петитът ми бе изчезнал напълно. Гледах �ъ� �трах наполовина пълната �и чини�. Про�то не б�х гладна.
+	— Яж, �на�тейжа. Снощи не �де нищо.
+	— �аи�тина не �ъм гладна — прошепнах.
+	Той при�ви очи.
+	— И�кам да �и из�деш заку�ката!
+	— Какво ти �тава, като �тане дума за хранене? — изтър�их аз.
+	Той �ви вежди.
+	— Казах ти, че имам проблем � прахо�ването на храна. Яж — каза р�зко. Очите му б�ха тъмни и пълни � горчивина.
+	„Какъв проблем?“ Взех вилицата и бавно започнах да �е хран�. „Тр�бва да не забрав�м да �лагам малко храна в чини�та �и, ако ще е такъв при в��ко хранене.“ Изражението му омекна, докато напредвах бавно � омлета. Забел�зах, че �и е из�л в�ичко. Изчака ме да �върша и взе чини�та ми.
+	— Ти приготви заку�ката, значи аз ще вдигна ма�ата.
+	— Демократично.
+	— Да. �е е точно в мой �тил. По�ле ще влезем във ваната.
+	— О! Добре. — В�ъщно�т и�ках про�то да взема душ.
+	Телефонът ми иззвън�. Беше Кейт.
+	— Здра�ти — казах и тръгнах към �тъклената врата на балкона, далеч от него.
+	— Защо не ми пу�на �ъобщение �нощи? — Беше много �до�ана.
+	— Съжал�вам! Об�то�тел�твата не го позволиха.
+	— Добре ли �и?
+	— Да, идеално �ъм.
+	— �аправи ли го?
+	Догади ми �е от любопит�твото в гла�а й.
+	— Кейт, не и�кам да говор� по телефона.
+	Кри�чън ме гледаше.
+	— �аправила �и го… Личи ти.
+	Е, как можеше да ми личи? Т� блъфираше, е�те�твено. � аз наи�тина не можех да говор�. �али б�х подпи�ала онова �поразумение.
+	— Стига, Кейт, мол� те.
+	— Как беше? Добре ли �и?
+	— Вече ти казах, в�ичко е наред.
+	— �ежен ли беше � теб?
+	— Кейт, мол� те, пре�тани. — �е можех да прикри� раздразнението �и.
+	— �на, не ме карай да чакам за един елементарен отговор. От четири години чакам този ден.
+	— Ще �е видим довечера — казах и затворих.
+	Щеше да е ад�ки трудно. Т� беше толкова упорита, когато и�каше да изкопчи информаци�. И и�каше да знае � подробно�ти. � аз н�маше да мога да й кажа нищо, защото б�х подпи�ала �поразумение. Кейт щеше да побе�нее. И � право. Тр�бваше ми план за дей�твие. Обърнах �е и �е загледах в грациозните движени� на Кри�чън. В�е още разтребваше.
+	— Споразумението… в�ичко ли покрива? — попитах колебливо.
+	— Защо питаш? — Обърна �е и ме погледна въпро�ително. Изчервих �е.
+	— Как да кажа… Имам н�кои въпро�и за �ек�а и ми �е щеше да попитам Кейт — казах и пак загледах пръ�тите �и.
+	— Можеш да попиташ мен.
+	— Кри�чън, при ц�лото ми уважение към теб… — Гла�ът ми изчезна. �е можех да попитам него. „Ще получа отговори, да, но през тво�та крива, ненормална пред�тава за �ек�. И�кам непредубедено мнение.“ — Става дума за техники. Да не говорим за Червената �та� на болката.
+	Той повдигна вежди удивено.
+	— �а болката? Та тази �та� е за удовол�твие, �на�тейжа. Пов�рвай ми. — Гла�ът му �тана дрезгав. — О�вен това Кейт в комбинаци� � брат ми �а двойно зло. �аи�тина бих предпочел да не говориш � не�.
+	— Семей�твото ти знае ли за… предпочитани�та ти?
+	— �е. Това не им влиза в работата. — Той бавно тръгна към мен. — Кажи ми какво и�каш да знаеш за �ек�а — попита и ръката му нежно �е вдигна до бузата ми. По�ле гальовно прокара пръ�ти по не� и �е �пу�на към брадичката. Повдигна главата ми така, че да не мога да откъ�на очи от него. �е можех да го лъжа. �е и този мъж.
+	— �е е нещо конкретно — прошепнах.
+	— Е, можем да започнем � въпро�. Какво ми�лиш за ноще�? — Очите му гор�ха в моите. �аи�тина н�маше търпение да чуе отговора ми. И този отговор щеше да означава много за него.
+	— Беше много хубаво — казах.
+	У�тните му �е извиха като за у�мивка, но не �е у�михнаха.
+	— И за мен. �икога не б�х правил ванила �ек�. И не мога да кажа, че е нещо, което не ми харе�ва. Може би защото б�х � теб. — И прокара леко пръ�т по долната ми у�тна.
+	Поех р�зко въздух. _Ванила?_
+	— Хайде, ела да �и вземем вана. — �аведе �е и ме целуна.
+	Сърцето ми под�кочи и за �екунди �лабините ми �е наводниха от желание.
+
+
+	Ваната беше от б�л камък, дълбока, � формата на �йце, уникален дизайн. Кри�чън завърт� н�какъв кран и т� започна да �е пълни. Той изл� малко ароматно ма�ло. Изглеждаше много �къпо. Водата �е надигаше в пухкава п�на �ъ� �ладък аромат на жа�мин. Той ме погледна � потъмнелите �и очи и по�ле бавно �вали тени�ката �и, в�е едно отлепваше кожата �и, и � пу�на на зем�та.
+	— Го�пожице Стийл? — каза и ми подаде ръка.
+	Б�х за�танала до вратата � широко отворени очи, леко подозрителна, увила т�лото �и � ръце. При�тъпих �рамежливо, но �покойно, докато �е на�лаждавах на т�лото му �ъв�ем без�рамно. Поех ръката му и той ми каза да вл�за във ваната. Б�х в�е още � неговата риза. �аправих каквото каза. Тр�бваше да �виквам, ако възнамер�вах да приема предложението му.
+	Водата беше �ъблазнително топла.
+	— Обърни �е към мен! — Гла�ът му беше много мил. Изпълних нареждането. Той �ледеше внимателно в��ко мое движение.
+	— Зна� от опит, че тази у�тна е много вку�на, но би ли �пр�ла да � хапеш? — каза през зъби. — Когато � хапеш, изпитвам огромно желание да те изчукам, а не бива, защото те боли.
+	�а �екундата отворих у�та в шок и пу�нах у�тната.
+	— Да. Сега �тана ли ти ��на картинката?
+	До този момент н�мах пред�тава, че му дей�твам по този начин.
+	— Добре — каза той, извади айпода от джоба на ризата и го �ложи до мивката.
+	— Водата в комбинаци� � такива уреди не е добра иде� — каза, хвана пешовете на ризата, �ъблече � през главата ми и � пу�на на зем�та. По�ле �е отдръпна, за да ме вижда ц�лата. Гола. Държах ръцете �и на корема и отча�но и�ках веднага да изчезна в проклетата вода, но знаех, че той едва ли и�ка това.
+	— Хей — за�м� �е той. Погледнах го неловко. Беше навел глава на една �трана. — �на�тейжа, ти �и много кра�ива жена. Ц�лата. �е �е крий така. ��ма от какво да �е �рамуваш. �е можеш да �и пред�тавиш каква радо�т е за мен да те гледам.
+	Хвана брадичката ми и вдигна главата ми, за да го погледна в очите. Б�ха нежни, меки и горещи. Беше така близо. Почти го доко�вах.
+	— Вече може да �еднеш — прекъ�на той разпилените ми ми�ли и аз веднага �е �вих в �ъблазнително топлата вода. У�етих парене, но миризмата беше опи�н�ваща. Първоначалната �мъд�ща болка по�тепенно �е уталожи. Облегнах �е назад, затворих очи и �е отпу�нах в у�покоителната ухаеща топлина. Когато отворих очи, той в�е така ме гледаше.
+	— Ще дойдеш ли при мен? — попитах �мело.
+	— Това ми�лех да направ� — каза той. — Мини напред.
+	Събу долнището на пижамата, влезе във водата, �една зад мен и ме издърпа към гърдите �и. Сложи дългите �и крака върху моите, �ви колене, глезените му — на нивото на моите. Раздалечи краката �и така, че отвори моите широко. �о�ът му беше в ко�ата ми и той поемаше тежко и дълбоко аромата й.
+	— Миришеш толкова хубаво, �на�тейжа.
+	Потреперих. Б�х гола във ваната � Кри�чън Грей. И той беше гол. �ко н�кой ми беше казал, че това е възможно, когато �е �ъбудих предната �утрин в �та�та в хотела, н�маше да му пов�рвам.
+	Той �е пре�егна към шкафчето до ваната, извади шише ло�ион за т�ло и �ипа малко в ръката �и. Разтърка го между ръцете �и и ло�ионът �тана на нежна б�ла п�на. Той го втри в кожата на врата ми. По�ле по раменете. Ма�ажираше кожата ми � дългите �и нежни и на�то�телни пръ�ти. Про�тенах. У�ещах ръцете му по ц�лото �и т�ло. �еопи�уемо у�ещане.
+	— Харе�ва ли ти така? — Почти чух у�мивката му.
+	— Да.
+	Той плъзна ръце по раменете ми, по�ле по мишниците, миеше нежно кожата ми. Поздравих �е, че по�лушах Кейт да ги обръ�на. По�ле ръцете му �е хлъзнаха към гърдите ми и дъхът ми р�зко �екна. Пръ�тите му ма�ажираха леко, правеше кръгчета по т�х. Прити�нах т�ло към него, наме�твах гърдите �и в ръцете му. Зърната ми б�ха до�та чув�твителни от недотам деликатното отношение към т�х предната нощ. Той не �е за�то� дълго там. Плъзна ръце надолу към корема ми. У�ещах твърди� му член зад �ебе �и и кръвта ми б�гаше като обезум�ла по вените. Ми�ълта, че моето т�ло предизвиква тази емоци� в неговото, беше толкова възбуждаща… „��ма да �е възбужда от акъла ти, е�те�твено!“ — обади �е онова грозно гла�че, но не му обърнах внимание.
+	Той �пр� и взе една мека изтривалка. Едва не превърт�х от желание. Прити�ках изтръпналото �и т�ло към неговото. Ръцете ми б�ха върху бедрата му. Той из�ти�ка още ло�ион и леко прокара ръка между краката ми. �е дишах. Пръ�тите му нежно �е заиграха през изтривалката и вече не можех да удържа ритъма на т�лото �и, прити�ках �лабините �и към ръката му, тър�ех �. Беше боже�твено. Отметнах р�зко глава, запъхт�на и � отворена у�та, непо�илно беше да задържам повече неверо�тното у�ещане.
+	— Почув�твай го, бебчо — шепнеше Кри�чън, докато леко хапеше меката ча�т на ухото ми. — Заради мен.
+	Краката ми б�ха приковани от неговите до �тената на ваната, б�х като затворничка — и в�е пак му давах пълен до�тъп до най-интимното м��то на т�лото �и.
+	— О, мол� те… — шепнех. Опитах �е да �ти�на бедрата �и, т�лото ми беше напълно �ковано от напиращата да �е о�вободи енерги�. Б�х докарана до върховна възбуда, а той дори не ми позвол�ваше да мърдам.
+	— Ми�л�, че вече �и до�татъчно чи�та — каза изведнъж и �пр�.
+	„Какво? �е! �е!“ Дишах накъ�ано, запъхт�но.
+	— Защо �пираш? — едва у�п�х да попитам. У�тата ми беше пре�ъхнала.
+	— Защото имам други планове за теб, �на�тейжа.
+	„К�КВО? �о аз б�х… ох, боже… не е че�тно!“
+	— Обърни �е към мен. И аз имам нужда от… къпане — каза той.
+	Обърнах �е. Беше хванал пени�а �и и леко движеше ръката �и нагоре-надолу по него.
+	— И�кам да �е запознаеш отблизо � най-любимата и �къпоценна за мен ча�т от т�лото ми. Много �илно �ъм привързан към не�.
+	Беше толкова гол�м… и ра�теше още. Подаваше �е над водата, ко�то покриваше бедрата му. Погледнах го и �е запознах отблизо � почти зловещата му у�мивка. Моето изражение веро�тно му �е �труваше до�та забавно. О�ъзнах, че гледам пени�а му � н�какво �трахопочитание. Преглъщах удивено и гладно. „И това нещо е било в мен? �евъзможно! И�ка да го доко�на? Добре, давай!“
+	Погледнах го, взех ло�иона и из�ти�ках малко в шепата �и. Правех �ъщото, което бе направил той. Разтърках го между дланите �и, докато �е разпени. �е �вал�х очи от него. У�тните ми б�ха отворени и вече у�п�вах да регулирам дишането �и. Съв�ем целена�очено ухапах леко у�тната �и и по�ле прокарах език по не�, върху �ледите, които б�ха о�тавили зъбите ми. Очите му б�ха много �ериозни и много, много тъмни и когато езикът ми минаваше по горната ми у�тна, зениците му �е разшириха р�зко. Протегнах ръка и обхванах пени�а му. Повтар�х това, което той правеше � него. Той затвори очи. У�ещах го до�та по-твърд, отколкото очаквах. Сти�нах и той по�тави ръка върху мо�та.
+	— Ето така. — И започна да движи ръката ми нагоре-надолу, прити�каше още по-здраво. Затвори очи. Дишаше много тежко и плитко. Когато ги отвори, б�ха парещо, изгар�що, топ�що �е �иво.
+	— Точно така, бебчо…
+	Пу�на ръката ми, аз продължих �ама и той пак затвори очи. Мърдаше ханша �и и �е наме�тваше под мен, а аз �ти�нах по-�илно. Дълбок �тон �е откърти от гърлото му. Щ�л да ме чука в у�тата… Хм. Спомних �и как пъхаше палеца �и в у�тата ми и как ме молеше да го �муча �илно. У�тата му бе отворена, дишането в�е по-уче�тено. �аведох �е напред, обвих го � у�тни и за�муках, като прокарах език по върха.
+	— Го�поди… �на!
+	Той отвори р�зко очи и аз за�муках по-�илно.
+	Беше много твърд и в �ъщото време н�как деликатно податлив. Като �томана в кадифе. И имаше удивително при�тен вку� — леко �олен и много гладък.
+	— Го�поди — �тенеше той �ъ� затворени очи.
+	Минах надолу и го вкарвах още по-навътре в у�тата �и. Той про�тена по-�илно. Триумфирах. „Мога да го прав�!“ Завърт�х език около главичката и той започна пак да мърда ханша �и, подаваше ми го по-на�то�телно и нетърпеливо. „Мога да го чукам � у�тата �и!“ Очите му б�ха отворени. Буквално гор�ха. Зъбите му — здраво �ти�нати. �апъхах го по-дълбоко, �тигна чак до гърлото ми. Опирах �е на бедрата му. У�ещах как му�кулите на краката му �е �т�гат нечовешки под мен. Той �е пре�егна и ме хвана за плитките и вече започна да �е движи бързо.
+	— О, бебчо, �трахотна �и! — Смучех по-�илно, още по-�илно, върт�х език около върха на огромни� му втвърден пени�. Скрих зъбите �и зад у�тните �и и затворих у�та около него. Дъхът му излизаше като �ви�тене през здраво �ти�натите му зъби.
+	— Го�поди! Колко навътре можеш да го поемеш?
+	Леко �л�зох още по-надолу, до кра� на гърлото и по�ле пак нагоре. Прокарах език по главичката. Това май щеше да �е окаже моето любимо м��то. И пак надолу до гърлото, обратно назад, език около върха и пак надолу до гърлото. ��мах пред�тава, че да до�тав�ш удовол�твие може да е толкова възбуждащо. Гледах го как �е гърчи и �тене, гледах копнежа в гор�щите му очи и богин�та в мен танцуваше �ал�а.
+	— �на�тейжа, ще �върша в у�тата ти — предупреди ме задъхано той. — �ко не и�каш да го прав�, �при веднага. — Повдигна �е отново към мен. Очите му б�ха широко отворени, �ъ�редоточени, пълни �ъ� �ла�тно желание. Желание за мен. За мо�та у�та.
+	Ръцете му в�е по-�илно дърпаха ко�ата ми. „Мога да го направ�!“ Вкарах го още по-навътре. Изпитвах уверено�т, каквато не б�х изпитвала никога. Оголих зъби и �ти�нах у�та. Той извика, за�тина и у�етих как топлата �олена течно�т �е плъзна по гърлото ми. Преглътнах бързо. �е мога да кажа, че вку�ът ми харе�а о�обено. �о един поглед към него и вече не ме беше грижа — буквално беше колабирал във ваната, и то заради мен. Дишаше забързано и накъ�ано. Изправих �е, �еднах и го погледнах � триумфална д�волита у�мивка. Той отвори очи и ме изгледа продължително и � благодарно�т.
+	— �е у�ещаш ли гадене, когато нещо опре до гърлото ти? — попита крайно удивен. — За бога, �на, това беше много, много хубаво! И до�та неочаквано. �е �пираш да ме учудваш — каза н�как зами�лено.
+	У�михнах �е и умишлено захапах у�тната �и. Той ме гледаше питащо и � недоверие.
+	— Правила ли �и го преди?
+	— �е — отвърнах леко обидено.
+	— Добре. — Въздъхна � облекчение. — Ето още нещо, което ви �е �лучва за първи път, го�пожице Стийл! — Погледна ме одобрително и добави: — Е, получавате отличен по орален �ек�. Хайде да идем в леглото. Дължа ти един оргазъм.
+	_Оргазъм!? Още един?_
+	Той пъргаво �кочи от ваната и това ми даде възможно�т да вид� �дони� в ц�лото му великолепие. Моето друго аз бе �пр�ло да танцува �ал�а и гледаше � отворена у�та като мен, даже ми�л�, че й течаха лигите. Ерекци�та му бе �паднала, но в�е още изглеждаше чудовищно гол�м. Той уви кърпа около кръ�та �и и извади гол�ма б�ла пухкава хавли� за мен. Подаде ми ръка, за да изл�за от ваната, и ме уви в хавли�та като бебе, прегърна ме и ме целуна �илно и напори�то, плъзгайки език в у�тата ми. Копнеех да протегна длани и да го погал�, но той �ти�каше ръцете ми под хавли�та, а и бързо �е загубих в у�ещането на целувката. Движеше леко главата ми, а езикът му �е �трелваше във в�ички по�оки из у�тата ми. Имах у�ещането, че това е негови�т начин да ми благодари за �вирката.
+	По�ле �е отдръпна леко, хвана лицето ми между ръцете �и и ме погледна � тре�каво очакване и надежда. Изглеждаше като загубено дете.
+	— Кажи „да“ — прошепна умолително.
+	�е разбирах.
+	— За кое?
+	— За �поразумението. И�кам да �и мо�, �амо _мо�_. Мол� те, _�на_ — шепнеше молещо. �атърти на по�ледното „мо�“ и на името ми. Целуна ме отново — �тра�тно, �ладко, по�ле �е изправи, погледна ме на�то�телно, хвана ме за ръка и ме поведе към �палн�та. По�ледвах го зама�на. Едва �ега разбрах колко �илно желае това. И о�ъзнавайки потребно�тта му, загубих думи.
+	Б�хме в �палн�та. Той ме погледна колебливо и попита:
+	— Имаш ли ми доверие?
+	�еочакван въпро�. Кимнах, но едва в този момент о�ъзнах, че наи�тина му в�рвам. Какво бе нами�лил? Т�лото ми потръпна от �ладка възбуда.
+	— Добро момиче.
+	Палецът му мина по долната ми у�тна като четка на художник.
+	Отиде до гардероба �и и �лед малко �е върна. �о�еше �ребри�то�ива копринена вратовръзка.
+	— Сложи ръцете �и една до друга отпред — запов�да и махна хавли�та ми. Т� падна на пода.
+	Подчиних �е. Той завърза китките ми � вратовръзката. Съ� �тегнат възел. Очите му �ветеха от вълнение. Провери възела. Беше до�та здрав. Тр�бва да е бил много добър �каут � тези умени� да прави възли. Сега какво? Сърцето ми щеше да из�кочи, биеше френетично. Той прокара пръ�ти по плитките ми.
+	— Изглеждаш така млада — каза и �е доближи до мен. Ин�тинктивно �е отдръпнах. У�етих ръба на леглото до краката �и. Той махна кърпата от кръ�та �и, но не можех да откъ�на очи от лицето му. Очите му б�ха пламнали, изпепел�ващи, пълни � желание.
+	— О, �на�тейжа! Какво и�кам да направ� � теб! — шепнеше той, докато ме �лагаше да легна на леглото. �ежно вдигна завързаните ми ръце над главата.
+	— Дръж ръцете �и тук, не ги мърдай. Разбираш ли ме? — Очите му гор�ха. Тези очи ми взеха дъха. Това беше друг мъж — мъж, който не ми�л�, че бе безопа�но да �до�аш.
+	— Отговори ми — каза на�тойчиво, но меко той.
+	— ��ма да мърдам ръцете �и. — У�ещах лип�ата на до�татъчно въздух в дробовете �и.
+	— Добро момиче — каза той и нарочно облиза у�тните �и. Бавно, много бавно. �е можех да откъ�на очи от езика му, когато минаваше по горната му у�тна. �е отме�тваше поглед от мен. �аведе �е и ме целуна бързо по у�тните.
+	— Сега ще целувам ц�лото ви т�ло, го�пожице Стийл — каза и �ложи ръка под брадичката ми, изви главата ми назад и у�тните му �е �пу�наха по ши�та ми. Целуваше кожата ми, за�мукваше � и � хапеше �ъв�ем леко. Т�лото ми �е оказа до�та отзивчиво. Кожата ми беше �връхчув�твителна �лед ваната и ц�лата ми кръв �е изл� под �томаха, в �лабините и влагалището. Из�тенах.
+	Копнеех да го доко�на. Без да и�кам и незави�имо от това, че б�х вързана, доко�нах ко�ата му. Той �пр� да ме целува, изправи �е, поклати отрицателно глава, хвана ръцете ми и ги по�тави пак над главата ми.
+	— �е мърдай или ще �е наложи да започнем отначало. — Гла�ът му бе така �ъблазнителен. Можеше да ме побърка.
+	— И�кам да те доко�на — казах задъхано.
+	— Знам. Дръж ръцете �и над главата. — Тонът му �тана �уров.
+	Отново хвана брадичката ми и започнахме отначало. Беше ужа�но възбуждащо и в �ъщото време �е чув�твах аб�олютно без�илна. Ръцете му минаха по т�лото ми, по гърдите ми, у�тните му б�ха �тигнали до вдлъбнатината под ши�та ми. Завърт� там но�а �и и продължи бавно да �лиза надолу, �ледваше път�, по който б�ха минали ръцете му. Стигна до гърдите ми. Целуна ги поред, за�мука зърната. Те �е втвърдиха до болка под у�тните му. Т�лото ми започна да �е движи неконтролируемо в н�какъв �вой �и ритъм, огъваше �е под в��ко негово доко�ване. Отча�но �е опитвах да не забрав� да държа ръцете �и над главата.
+	— �е мърдай — пак ме предупреди той. У�етих горещи� му дъх по кожата �и. Стигна до пъпа ми и пъхна език в него. Леко започна да захапва кожата по корема ми. Т�лото ми �е у�ука като дъга над леглото.
+	— Толкова �те вку�на, го�пожице Стийл.
+	�о�ът му мина от пъпа през корема, надолу към ко�ъмчетата на триъгълника ми. Продължаваше да ме хапе нежно, да ме целува и да ме дразни до побъркване. Изведнъж �пр�, изправи �е, хвана коленете ми и отвори широко краката ми.
+	Хвана здраво едното ми �тъпало и го вдигна до у�тата �и. �аблюдаваше в��ка мо� реакци�, докато нежно целуваше пръ�тите ми, меката ча�т под т�х, леко заби зъби във в�еки един. Когато �тигна до кутрето, захапа по-�илно. �е можех да контролирам нито конвул�иите в т�лото �и, нито �кимтенето �и. Той пу�на езика �и по ходилото ми. �е можех да продължавам да го гледам. Беше толкова еротично. В�еки момент щ�х да превърт�, да пламна в опу�тошителен пожар. Силно �ти�нах очи и �е опитах да контролирам в�ички емоции, които предизвикваше този мъж в т�лото ми. Целуваше глезените ми �антиметър по �антиметър, мина към кол�ното, �тигна над него и �пр�. По�ле започна в�ичко отначало � други� ми крак. Ц�лата еротична, възбуждаща процедура. Мозъкът ми бе изтръпнал.
+	— Мол� те, мол� те — �кимт�х като куче, когато захапа и за�мука другото ми кутре. Импул�ът �е заби директно в �лабините ми, предизвика болезнен, нетърпим �пазъм.
+	— В�ички хубави неща и�кат търпение, го�пожице Стийл.
+	Този път не �пр� до кол�ното ми, а продължи нагоре по вътрешно�тта на бедрото, разтвар�йки краката ми. И аз знаех какво щеше да направи. Ча�т от мен и�каше да го отблъ�не. Изпитвах ужа� и �рам. Знаех, че ще ме целуне между краката. Сигурна б�х. � другата в мен трепереше от нетърпение. Той �е върна на другото кол�но и продължи нагоре, целуваше кожата ми, захапваше �, за�мукваше � и по�ле беше вече между краката ми, прокара но� нагоре-надолу между у�тните, леко, нежно и много деликатно. Гърчех �е в неи�тово желание. �е можех да издържа нито едно негово доко�ване, без да ек�плодирам.
+	Той �пр� и изчака да �е у�поко�. Вдигнах глава и го погледнах. Поех дълбоко дъх, за да у�поко� дишането �и.
+	— Знаеш ли колко опи�н�ваща е миризмата ти, Стийл? — каза той, задържа погледа �и върху очите ми, пак �ложи но�а �и между краката ми и вдиша дълбоко.
+	Ц�лото ми т�ло �е бе изчервило. �е можех да гледам как прави това.
+	И тогава той леко подухна между разтворените ми у�тни, около входа на влагалището, по�ле по ц�лата дължина.
+	— Това ми харе�ва. — Леко дръпна ко�ъмчетата ми. — Ми�л�, че ще ги запазим.
+	— О, мол� те, мол� те… — виех аз.
+	— Обичам, когато ме молиш, Стийл.
+	Из�тенах.
+	— �е е точно в мой �тил да �е отплащам, Стийл — прошепна нежно той и пак леко подухна между краката ми. — �о ти ми до�тави удовол�твие дне�, така че ще те възнаград�. — Чух �меха в гла�а му и докато т�лото ми крещеше от нетърпение и от възбуждащите му думи, езикът му започна бавно да �е върти около клитора ми. Ръката му държеше крака ми на�трани и не му даваше шан� да помръдне.
+	Т�лото ми �тенеше в умопомрачителни конвул�ии при допира на езика му.
+	Въртеше го ту бавно, ту бързо около клитора ми, мъчението беше ужа��ващо. Загубих в��какво у�ещане за каквото и да е, ц�лата ми концентраци� бе там, на върха на тази малка, но мощна енергийна точка. Краката ми �е �тегнаха, т�лото ми �е вдърви, когато у�етих пръ�та му в �ебе �и. Чух как изръмжа като зв�р.
+	— О, бебчо, така те обичам, когато �и толкова мокра. За мен, �амо за мен.
+	Пръ�тът му �е движеше ловко в кръг, разтвар�ше ме, разпъваше ме, езикът му правеше �ъщото около клитора ми. Беше прекалено много. Т�лото ми виеше за облекчение. �е можех да задържа нищо повече. �апълно загубих �ъзнание, когато �пазмите на оргазма ме �ти�наха и преобърнаха в��ка клетка в т�лото ми. И пак и пак, конвул�и� �лед конвул�и�. Крещ�х. Светът около мен изчезна, потопи �е н�къде, докато лет�х в празното про�тран�тво нагоре.
+	Чух н�къде отдалеч как разкъ�ва опаковката на презерватива. Много бавно започна да влиза в мен. Беше леко болезнено, но толкова �ладко. Беше много нежен, но и нетърпелив.
+	— Хубаво ли е? — попита.
+	— Да! — И тогава започна да �е движи б��но, �илно, огромен, на�то�телен, � пул�иращ копнеж. Стигах пак до кра�. Скимт�х и �тенех.
+	— Готова �и. �аправи го за мен, бебчо. — Гла�ът му бе �уров, дрезгав, на�то�телен и аз ек�плодирах около него. Изл�х в�ичко.
+	Той ме промуши още �амо веднъж и �върши �ъ� �тон, прити�нал �илно т�лото �и до моето. По�ле за�тина.
+	У�ещах ц�лата му теже�т върху �ебе �и, матракът под мен потъваше. Повдигнах завързаните �и ръце и ги увих около врата му. В този момент знаех, че бих направила и невъзможното за този мъж. Б�х негова. Тази маги�, ко�то ми показа, беше извън в�ичко, което н�кога �и б�х пред�тав�ла. И той и�каше да ме заведе нататък, много по-нататък, към м��то, което мо�та невинно�т не ми позвол�ваше да проуме�. „Го�поди, какво да прав�?“
+	Той �е облегна на лакът и ме погледа � питащи очи.
+	— Виждаш ли колко добре �и па�ваме? �ко ми дадеш �ебе �и, ще е много по-хубаво. Пов�рвай ми, �на�тейжа. Мога да те заведа на ме�та, за които дори не подозираш, че �ъще�твуват.
+	Думите му отекнаха в �ъзнанието ми. Той потърка но� в мо�. В�е още не можех да разбера отзивчиво�тта на т�лото �и към в��ко едно негово дей�твие. Гледах го � празен поглед, чаках � надежда поне една разумна ми�ъл да �е върне в главата ми.
+	И тогава чухме гла�ове във в�екидневната пред �палн�та. Мина време, докато а�имилирам какво �тава.
+	— �о ако е в леглото, значи е болен. �икога не е в леглото по това време.
+	— Мол� ви, го�пожо Грей.
+	— Тейлър, не можете да ми забраните да вид� �ина �и.
+	— Го�пожо Грей, той не е �ам.
+	— Какво значи това „не е �ам“?
+	— Значи, че при него има н�кой.
+	— Така ли?
+	Чух недоверието и почудата в гла�а й.
+	Кри�чън мигаше изненадано. Изведнъж ме погледна � широко отворени очи и � пре�торен ужа�. Беше наи�тина �мешно.
+	— Мамка му! Това е майка ми!
+
+
+	10.
+
+	Той �е отдръпна от мен, �една на леглото и изхвърли използвани� презерватив в кошчето за боклук.
+	— Хайде, тр�бва да �е облечем. �ко и�каш да видиш майка ми, разбира �е. — У�михна �е, �кочи от леглото и нахлузи джин�ите �и на голо. �з �еднах � мъка, в�е още вързана.
+	— Кри�чън, не мога да мръдна.
+	Той �е у�михна още по-широко, наведе �е и развърза ръцете ми. Около китките ми б�ха о�танали �леди от втъканите във вратовръзката фигурки. Ръцете ми изглеждаха… �ек�и. Беше му забавно, а очите му играеха ве�ело. Целуна ме бързо по челото и �е за�м�.
+	— Ето още нещо ново — каза той, но н�мах пред�тава за какво говори.
+	— ��мам никакви чи�ти дрехи тук.
+	Обзе ме б��на паника и на фона на това, което б�х прежив�ла преди минути, в��ка нова емоци� ми идваше отгоре. Мамицата му! ��мах никакви чи�ти дрехи, а т� бе нахлула в най-неочаквани� и до�та деликатен момент.
+	— Дали не е по-добре да о�тана тук в�е пак?
+	— О, не, не е — каза Кри�чън малко заплашително. — Можеш да �ложиш н�ко� мо� дреха. — Той нахлузи б�ла тени�ка, прокара пръ�ти през „пр��но изчуканата“ �и ко�а и незави�имо от тревогата ми загубих по�оката на ми�лите �и. Беше толкова кра�ив.
+	— �на�тейжа, дори и в чувал би изглеждала прекра�на. Мол� те, не �е тревожи. Бих и�кал да �е запознаеш � майка ми. Ще ида да � у�поко�. — У�тата му пак �е �ви в твърда права черта. — Ще те очаквам там �лед пет минути. В противен �лучай ще дойда и ще те измъкна незави�имо дали �и гола, облечена или в какво �и облечена. Тени�ките ми �а в шкафа, ризите — в дрешника. Избери �и! — Изгледа ме изпитателно и излезе от �та�та.
+	По д�волите! Майка му! �е �и б�х поръчвала такъв �юрприз. Може би ако �е запознаех � не�, щ�х да получа парче от пъзела „Кри�чън“. Може би щеше да ми помогне да разбера защо е такъв… Да, и�ках да вид� тази жена. Хукнах из �та�та. �америх ризата �и. Слава богу, не беше много измачкана. �америх �утиена под леглото и �и го �ложих. Обл�кох и ризата. �о това, което наи�тина мраз�, е да �лагам бикини втори път. �апъхах глава при бельото на Кри�чън. �америх те�ни �липове „Калвин Клайн“, нахлузих ги, отгоре джин�ите, и накра� маратонките.
+	Грабнах �акото и хукнах към бан�та. Погледнах прекалено бле�т�щите �и очи, пламналото ми от �ек�а лице. Плитките ми в �тил „�илно дърпани по време на �вирка“ не върв�ха за �луча�. Разрових �е из в�ичките му неща и намерих гребен. С мъка �ре�ах ко�ата �и отгоре-отгоре и � прибрах на опашка. Огледах �е пак и у�танових, че дрехите ми �а в ока�но �ъ�то�ние. Зами�лих �е дали да не приема предложението на Кри�чън да �ложа н�ко� от неговите ризи или тени�ки, но под�ъзнанието ми нещо �е нацупи. �амъкнах �е в �акото, доволна, че маншетите на ризата покриват �ледите от вратовръзката по китките ми. Е, н�ма начин, колкото — толкова. Тръгнах към в�екидневната.
+	— Ето � — каза Кри�чън и �тана от канапето, където �е бе разположил.
+	Погледна ме топло, окуражително и � одобрение. Жената � п��ъчнору�а ко�а до него �ъщо �е обърна, у�михна �е много широко и �тана. У�мивка — двай�ет и четири карата, безупречно облечена в тъмножълта фина плетена рокл�, обувки в �ъщи� цв�т, изчеткана, лъ�ната, елегантна и много кра�ива. Почув�твах �е неловко. Раздърпана и… никаква.
+	— Майко, това е �на�тейжа Стийл. �на�тейжа, това е Грей� Тревелиан-Грей.
+	Доктор Тревелиан-Грей подаде ръка. „Т“ — Тревелиан. Това беше инициалът, който не б�х разбрала.
+	— ��мате пред�тава какво удовол�твие е за мен — каза т� и ако не �е лъжа, в гла�а й у�етих облекчение, а очите й ме гледаха топло. Хванах ръката й и на �вой ред �е у�михнах широко и топло.
+	— При�тно ми е, доктор Тревелиан-Грей.
+	— Казвай ми Грей� — у�михна �е т�, а Кри�чън �е наму�и. — Обикновено ми казват Тревелиан. Грей е �векърва ми. — Т� ми намигна. — Е, как �е запознахте? — Погледна � любопит�тво Кри�чън.
+	— �на�тейжа дойде за едно интервю за �тудент�ки� ве�тник за универ�итета във Ванкувър. �али ще връчвам дипломите там �ледващата �едмица.
+	Оле! Б�х забравила за това!
+	— Значи завършваш �ега? — попита ме т�.
+	— Да.
+	Мобилни�т �е раззвън�. Предположих, че е Кейт.
+	— Извинете ме за �екунда — казах и отидох в кухн�та. Без да погледна номера, нати�нах зеленото копче и �е облегнах на бара.
+	— Кейт?
+	— Дио� мио, �на! — „По д�волите! Хо�е!“ Звучеше отча�н. — Къде �и? От два дена �е опитвам да те откри�. И�кам да те вид� и да �е извин� за петък вечерта. Защо не ми �е обади?
+	— Слушай, Хо�е, не му е �ега времето! — Погледнах към Кри�чън, който ме гледаше изпитателно и напрегнато, докато говореше нещо � майка �и. Обърнах му гръб.
+	— Къде �и? Кейт нищо не ми казва! — мрънкаше Хо�е.
+	— В Сиатъл.
+	— Какво правиш в Сиатъл? С он� ли �и?
+	— Хо�е, ще ти �е обад� по-къ�но. �е мога да говор� �ега! — И затворих.
+	Върнах �е при Кри�чън и майка му, ко�то не �пираше да приказва.
+	— … и Елиът �е обади да ми каже, че �и тук. �е те б�х виждала от две �едмици, момчето ми.
+	— �ха, Елиът ти е казал. Така ли �тана �ега? — каза Кри�чън, но не отдел�ше очи от мен. �е можах да разчета ми�лите му.
+	— Ми�лех да отидем да об�дваме заедно дне�, но виждам, че имаш други планове, и не и�кам да провал�м ден� ви. — Взе дългото �и кремаво палто и �е обърна към него. Той � целуна бързо и мило. Забел�зах, че т� не го целуна.
+	— Тр�бва да закарам �на�тейжа до Портланд.
+	— Разбира �е. За мен беше гол�мо удовол�твие. �ад�вам �е да �е видим �коро. — И пак протегна ръка � о�лепителната �и у�мивка и бле�т�щите �и топли очи.
+	Тейлър �е по�ви от… кой знае къде.
+	— Го�пожо Грей?
+	— Благодар�, Тейлър. — Той � �ъпроводи през двойните врати до фоайето. Тейлър е бил тук през ц�лото време? Откога? Какво ли бе вид�л? Кри�чън ме гледаше на�тойчиво.
+	— Значи фотографът �е обади.
+	Еба �и!
+	— Да.
+	— Какво и�каше?
+	— Само да �е извини… знаеш… за петък вечерта.
+	Кри�чън при�ви очи и каза:
+	— Я�но.
+	Тейлър �е по�ви отново.
+	— Го�подин Грей, има проблем � пратката през Дарфур.
+	Кри�чън му кимна любезно и попита:
+	— Чарли Танго в Боинг Фийлд ли е?
+	— Да, �ър.
+	Тейлър кимна към мен, преди да излезе.
+	— Извинете ме, го�пожице Стийл.
+	�з му �е у�михнах и той изчезна.
+	— Той тук ли живее? — попитах.
+	— Да — каза тро�нато Кри�чън.
+	Какъв му беше проблемът? Бързо отиде до кухн�та, взе лаптопа и започна да рови из електронната �и поща. В един момент �ви у�тни и набра телефонен номер.
+	— Ро�, какъв е проблемът? — попита р�зко. Слушаше, без да откъ�ва очи от мен, а аз �то�х в �редата на грамадната �та� и �е чудех къде да �е д�на. Връхлет� ме чув�твото, че не �ъм на м��тото �и.
+	— �е, н�мам намерение да излагам никой от екипажите на ри�к. �е, анулираме.
+	Затвори. Топлината в очите му бе изчезнала. Погледна бегло към мен, тръгна към кабинета �и, но �лед минутка �е върна.
+	— Това е договорът. Прочети го и ще го об�ъдим другата �р�да. Позвол�вам �и да те по�ъветвам преди това да направиш малко проучване, за да знаеш за какво �тава дума. — По�ле внезапно �пр� и �лед кратко зами�л�не добави: — Това в �лучай, че �е �ъгла�иш, а аз наи�тина �е над�вам да го направиш. — Гла�ът му бе по-мек, дори �е у�ещаше тревога.
+	— Проучване?
+	— ��маш пред�тава какво можеш да научиш от интернет.
+	Интернет? Та аз н�мах нито лаптоп, нито до�тъп до интернет. Само лаптопът на Кейт и можех да ползвам този в „Клейтън“. �о �ъ� �игурно�т не и за този вид „проучване“.
+	— Какво има? — попита той и наведе глава на�трани.
+	— ��мам компютър. Обикновено ползвам този в универ�итета. Ще вид� дали мога да взема лаптопа на Кейт.
+	Той ми подаде плик.
+	— Сигурен �ъм, че н�ма да ми откажеш да ти дам… назаем един. Вземи �и нещата. Ще те закарам до Портланд и ще об�дваме по път�. Ще ида да �е облека.
+	— Ще �е обад� по телефона — казах. Имах огромната нужда да чу� гла�а на Кейт. Той �мръщи лице.
+	— �а фотографа? — Чух как челю�тта му изпука, очите му пламнаха. — Само запомнете, го�пожице Стийл, че никак не обичам да дел� нещо � н�кого — каза много тихо, но в гла�а му имаше предупреждение. Изгледа ме дълго и �тудено и тръгна към �палн�та.
+	Го�поди! Та аз и�ках �амо да �е обад� на Кейт, но р�зката пром�на в на�троението му ме парализира. Къде отиде онзи щедър, мил, нежен и �покоен мъж, � когото б�хме правили любов преди половин ча�?
+
+
+	— Готови ли �ме? — попита Кри�чън. Б�хме до двойната врата на фоайето.
+	Кимнах не�игурно. Пак беше делови, отдалечен и вежлив, беше �и �ложил ма�ката. �о�еше черна кожена чанта. Защо? Може би щеше да о�тане в Портланд. И по�ле �е �етих за дипломирането. О, да, щеше да е там в �р�да. Беше обл�къл черно кожено �ке. Съ� �игурно�т в тези дрехи не изглеждаше като мултимилионер, милиардер или какъвто „-ер“ там беше. Изглеждаше като лошо момче, като рок звезда, като топ модел. Въздъхнах. И�каше ми �е да имам една де�ета от о�анката му, от �тила му, от маниерите му. Беше толкова �покоен, а и как така у�п�ваше да �е контролира? Тогава �е �етих как избухна заради Хо�е. Е, �ега поне изглеждаше �покоен и уравнове�ен.
+	Тейлър �е мотаеше край на�.
+	— Разбрахме �е за утре, нали? — попита Кри�чън и той кимна.
+	— Да, �ър. Ко� кола ще вземете?
+	Той ми хвърли едно око и каза:
+	— О�мицата.
+	— При�тно пътуване, го�пожице Стийл — каза Тейлър. Гледаше ме мило. Стори ми �е, че н�къде дълбоко в очите му вид�х �ъжаление.
+	Веро�тно ми�леше, че �подел�м �транните �ек�уални навици на го�подин Грей. „В�е още не!“, поми�лих �и. Или може би �ек�ът беше еднакъв за в�ички. Иде�та не ми харе�а. ��мах никаква база за �равнение, а и н�маше как да попитам Кейт. По този въпро� тр�бваше да питам Кри�чън. Беше �ъв�ем е�те�твено да и�кам да говор� � н�кого, а как можех да говор� � него, при положение че в един момент той бе отворен, а в �ледващи� — затворен.
+	Тейлър ни отвори вратата да минем и Кри�чън извика а�ан�ьора. Протегна ръка, хвана ме за брадичката и повдигна главата ми.
+	— Спри да �деш тази у�та, иначе ще те чукам в а�ан�ьора. И изобщо не ме е грижа дали н�кой ще �е качва, или не.
+	Изчервих �е, но �е зарадвах да вид� у�мивка на у�тните му. �ай-�етне на�троението му �е беше оправило.
+	— Имам проблем, Кри�чън.
+	Ц�лото му внимание �е закова върху мен.
+	��ан�ьорът дойде и вл�зохме. Кри�чън нати�на копчето за гаража.
+	— �ми… — Изчервих �е. Как да му кажа? — Тр�бва да говор� � Кейт. Имам толкова много въпро�и за �ек�а, а не мога да говор� � теб, понеже ти не �и безпри�тра�тен. �ко и�каш от мен да прав� в�ичките тези неща, аз наи�тина не знам как очакваш да �е �прав�. Про�то н�мам никаква база за �равнение.
+	Стана му крайно непри�тно.
+	— �ко �е налага да говориш � не�, направи го, но и�кам да �ъм �игурен, че имаш думата й, че н�ма да го �подели � Елиът.
+	Как можа да каже такова нещо! Кейт не беше такава!
+	— Т� не би направила такова нещо. �ко т� ми каже нещо за Елиът, аз не бих ти казала.
+	— Е, разликата е в това, че аз не жела� да знам нищо за негови� �ек�уален живот — каза �ухо той. — Елиът е любопитно копеле. Кажи й, ако тр�бва, но �амо за това, което �ме правили до�ега. Иначе ще ме обе�и за топките, ако знае какво �ъм ти нами�лил — каза много меко. Определено не и�ках да чу� плановете му за мен.
+	— Добре — �ъгла�их �е бързо и му �е у�михнах � облекчение. Ми�ълта за Кейт � топките на Кри�чън в ръка не беше нещо, за което и�ках да �е зами�л�м.
+	— Колкото по-�коро имам �ъгла�ието ти за подчинение, толкова по-добре. Тогава ще �е �ложи край на в�ичко това — каза той и поклати глава.
+	— Край на кое?
+	— �а това винаги да ме предизвикваш и да �и толкова упорита.
+	Хвана ме за брадичката и ме целуна нежно и �ладко. Вратата на а�ан�ьора �е отвори, той хвана ръката ми и ме поведе към гаража.
+	�з? Да го предизвиквам? С какво?
+	До а�ан�ьора вид�х черното ауди, но когато Кри�чън нати�на копчето за автоматично отвар�не, разбрах, че н�ма да пътуваме � него, а � черна лъ�кава �портна кола — на �гъваеми� й покрив задължително тр�бваше да има дългокрака блондинка в о�къдно облекло или дори без такова.
+	— Много хубава кола — казах.
+	Той �е у�михна.
+	— Знам. — И за н�каква ча�т от �екундата онзи �ладък, ве�ел, безгрижен Кри�чън �е върна в т�лото му. Стана ми топло и хубаво. Беше толкова развълнуван. Момчетата и техните играчки. �е можах да прикри� у�мивката �и. Той ми отвори вратата и �е качих. Колата беше много ни�ка. Той мина отзад, качи �е и �ви дългото �и т�ло до мен.
+	„Как у�п�ва да е толкова грациозен във в�ичко, което прави?“
+	— Каква е марката?
+	— �уди R8 Спайдър. Дне� времето е хубаво. Можем да �валим гюрука. Имам и бейзболна шапка тук н�къде. В�ъщно�т тр�бва да �а две. — По�очи жабката. — Има и �лънчеви очила, ако и�каш.
+	Моторът изръмжа. Той �ложи чантата �и зад �едалките, нати�на н�какво копче и гюрукът бавно �е �ви назад. �ати�на друго копче и ме зал� Бру� Спринг�тийн.
+	— Предполагам, обичаш Бру�. — У�михна �е. Бавно изл�зохме от паркинга към рампата и изчакахме вратата на гаража да �е вдигне.
+	Беше прекра�ен май�ки ден. Бръкнах в жабката и извадих бейзболните шапки. Дали обича бейзбол? Подадох му едната и нахлузих другата ни�ко над очите �и.
+	Хората по улиците ни гледаха. От началото ми�лех, че гледат него. По�ле ме нати�на парано�та и реших, че в�ички гледат мен, защото зна�т какво �ъм правила през по�ледните дванай�ет ча�а. �акра� обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Кри�чън изглеждаше отне�ен и зами�лен.
+	��маше много движение и у�п�хме да �тигнем бързо до маги�трала 5. В�търът �ви�теше над главите ни. Бру� пееше за копнежи и огньове. Колко уме�тно! Изчервих �е �амо от думите на пе�ента. Кри�чън ме погледна. Беше �и �ложил �лънчеви очила. �е можех да вид� какво �тава зад т�х. Ръката му �е плъзна от ло�та към кол�ното ми и леко го �ти�на. Дъхът ми �пр�.
+	— Гладна ли �и?
+	Б�х, но не за храна.
+	— Май не.
+	Той �ви у�тни недоволно.
+	— Тр�бва да �е храниш, �на�тейжа. Знам едно много хубаво м��то близо до Олимпи�. Ще �прем там.
+	Сти�на кол�ното ми пак, хвана волана и нати�на газта. Скоро�тта ме залепи на �едалката. Майчице! Та� кола можеше да лети.
+
+
+	Ре�торантът беше малък и уютен. Дървена къщичка �ред гората. Беше �ъв�ем обикновен — обикновени �толове и ма�и, карирани покривки, малки вазички � бели цвет� в т�х. �а вратата пишеше � грамадни букви CUISINE SAUVAGE. Веро�тно кухн�та наи�тина беше превъзходна.
+	— �е �ъм идвал отдавна тук. ��ма гол�м избор — готв�т това, което наберат или улов�т — пошегува �е Кри�чън. За�м�х �е. Сервитьорката дойде да вземе поръчката ни за напитките. Изчерви �е, щом го вид�. Опитваше �е да не го гледа в очите, като криеше погледа �и зад дълги� �и ру� бретон. Харе�ваше го! �е б�х �амо аз.
+	— Две чаши пино гриджо — каза авторитетно Кри�чън. Издразних �е.
+	— Какво има? — р�зко попита той.
+	— И�ках диетична кола.
+	Той при�ви �ивите �и очи и поклати глава.
+	— Пиното е хубаво вино. Ще върви � �денето, незави�имо какво ще ни дадат.
+	— Да ни дадат ли?
+	— Да. — У�михна �е � о�лепителната �и у�мивка. Стомахът ми �е качи над далака. �е можех да му у�то�. Можех �амо да бъда отражение на неговата умопомрачително кра�ива физиономи�.
+	— Майка ми те харе�а.
+	— Ми�лиш ли? — Изчервих �е от удовол�твие.
+	— О, да! Винаги е ми�лила, че �ъм гей.
+	Сетих �е за онзи мой въпро� от интервюто. Знаех �и, че никога н�ма да го забрав�.
+	— Защо е ми�лила, че �и гей? — прошепнах �конфузено.
+	— Защото никога не ме беше виждала � момиче.
+	— О! �ито една от петнай�етте?
+	У�михна �е.
+	— Имаш добра памет. �е, � нико� от т�х. Знаеш ли, �на�тейжа, и за мен беше много �транен уикенд. Много неща направих за първи път, както и ти — каза тихо той.
+	— Така ли?
+	— �икога не б�х �пал в едно легло � н�кого, никога не б�х правил �ек� в моето �об�твено легло, никога не б�х качвал момиче в Чарли Танго, никога не б�х пред�тав�л момиче на майка �и. Какво направи � мен? — Очите му горещо �е впиха в моите и аз пак забравих да дишам.
+	Сервитьорката дойде � виното и бързо отпих огромна глътка. Дали �амо кон�татираше фактите, или леко �е отвар�ше пред мен?
+	— И за мен този уикенд беше много хубав — казах.
+	Той при�ви очи.
+	— Спри да �деш тази у�тна — изръмжа и добави, вече по-меко: — И за мен.
+	— Какво е ванила �ек�? — попитах, �амо и �амо да �е раз�е� от �ъблазнителни� му поглед. Той �е за�м�.
+	— Про�то обикновен �ек�, �на�тейжа. Без играчки. Разбираш какво и�кам да кажа. Е, да, не разбираш �ъв�ем, но… да, това означава.
+	— Така ли? — Колко глупаво �и б�х поми�лила, че �ек�ът, който б�хме правили, е бил за него нещо като шоколадов �ладкиш � ванили� и орехи и карамел � черешка на върха. „�ло, ти какво �и ми�лиш, че знаеш?“
+	Сервитьорката ни доне�е �упа. И двамата � изгледахме подозрително.
+	— Супа от коприва — каза т�, преди да �е обърне и да �е �крие в кухн�та. О�танах � впечатлението, че не й харе�а отношението на Кри�чън. Той � бе игнорирал напълно. �а�илих �е да опитам �упата. Беше много вку�на. Спогледахме �е � облекчение. За�м�х �е, а той ме погледна и наклони глава на една �трана.
+	— Много хубаво �е �мееш.
+	— Защо никога не �и правил ванила �ек�? Винаги ли �и правил… каквото �и правил?
+	Той кимна бавно.
+	— �ещо такова — каза предпазливо. За миг �е зами�ли, помръкна, изглеждаше ��каш води н�каква вътрешна битка. След това ме погледна решително и продължи: — Една от при�телките на майка ми ме вкара в леглото �и, когато б�х на петнай�ет.
+	— О! — „Толкова малък?“
+	— Т� имаше до�та о�обени вку�ове. Б�х й подчинен в продължение на ше�т години.
+	Мозъкът ми завр�, отказваше да приеме и�тината в признанието му.
+	— Така че, пов�рвай ми, �на�тейжа, знам много добре за какво �тава дума. — Очите му б�ха много зами�лени.
+	Гледах го, без да мога да обел� дума. Дори под�ъзнанието ми мълчеше.
+	— �икога не �ъм имал… обикновена връзка � обикновен �ек�, по учебник. Така �тана, че обучението ми по „О�нови на �ек�а“ не протече както при другите хора.
+	Любопит�твото ме �деше.
+	— И не �и имал гадже в колежа?
+	— �е. — И поклати глава, за да под�или значението на това „не“.
+	Сервитьорката взе купичките и прекъ�на разговора ни за �екунди.
+	— �о защо? — попитах, �лед като т� �и замина.
+	Той �е у�михна тъжно.
+	— �аи�тина ли и�каш да знаеш?
+	— Да.
+	— ��мах желание. Т� бе в�ичко, което и�ках. В�ичко, от което �е нуждаех. И о�вен това щеше да ме пребие до �мърт, ако го б�х направил. — У�михна �е н�как нежно при �помена за тази жена.
+	О, това бе твърде много информаци�, но и�ках да зна� в�ичко.
+	— �ко е била при�телка на майка ти, на колко години е била тогава?
+	— �а до�татъчно, за да знае повече от мен — за�м� �е той.
+	— Виждаш ли �е � не�?
+	— Да.
+	— � в�е още ли… ами… знаеш… — Изчервих �е.
+	— �е. — У�михна ми �е гальовно. — Т� е про�то добра при�телка.
+	— О! � майка ти знае ли?
+	Погледът му казваше: „Я не �тавай глупава!“.
+	— �е, разбира �е!
+	Сервитьорката �е върна � ��тие от елен�ко, но апетитът ми бе изчезнал. Кри�чън — �ек�уални�т роб. Каква новина �амо! Отпих огромна глътка вино. Както винаги �е оказа прав. Беше превъзходно. Го�поди, в�ичко това бе прекалено много за мен. Тр�бваше ми време да обми�л�, да о�тана �ама �ъ� �ебе �и, време, когато той не е наблизо и не ме раз�ейва � при�ъ�твието �и. Той беше така об�ебващ, а �ега бе хвърлил и бомбата. Знаел какво е. Значи уравнението беше про�то.
+	— �е е възможно да �те били заедно в�еки ден, в �ми�ъл на по�то�нна връзка.
+	— Беше по�то�нна връзка, макар че не � виждах в�еки ден. Беше много… трудно. В�е пак аз ходех на училище, по�ле отидох в колежа. Храни �е, �на�тейжа.
+	— Кри�чън, мол� те, наи�тина не мога да �м �ега. — И�ках да му кажа, че това, което бе �поделил, ми е взело акъла, но не по�м�х.
+	Изражението му �е промени и той ме погледна твърдо и на�то�телно.
+	— Яж! — каза тихо, твърде тихо.
+	Погледнах го. Този мъж, �ек�уално на�илван в много ранна възра�т… беше заплаха.
+	— Дай ми минутка — помолих тихо. Той мигна н�колко пъти, �ъгла�и �е и продължи да �е храни.
+	„�ко подпиша, ще е така. Той ще командва, аз ще изпълн�вам.“
+	Дали и�ках точно това? Взех вилицата и ножа и отр�зах парче ме�о. Бе приготвено много добре.
+	— Така ли ще е, ако подпиша… това ли ще е връзката ни? Ти ще командваш, аз ще изпълн�вам? — �е можех да го погледна, докато задавах въпро�а.
+	— Да.
+	— Разбирам.
+	— И най-важното е, че ти ще и�каш да го прав� — добави той �ъ� �ъщи� много тих гла�.
+	— Много �илно �е �ъмн�вам. — Отр�зах още едно парче ме�о и преди да го лапна казах: — Това е много гол�ма крачка.
+	— Така е — каза той и затвори очи. Когато ги отвори, б�ха мъртвешки �иви. — �на�тейжа, тр�бва да направиш това проучване, да прочетеш договора. Мога да ди�кутирам � теб в��ка точка. И ще го направ� � радо�т. Ще бъда в Портланд до петък. Може да говорим преди това. — Говореше бързо, думите му лет�ха към мен. — Обади ми �е. Може да �е видим за вечер�, да речем в �р�да вечерта? �аи�тина и�кам това между на� да �е получи. �икога до�ега не �ъм желал нещо по-�илно от това тази връзка да проработи.
+	Беше толкова и�крен, копнежът му, гор�щото го желание. И точно това не разбирах. Защо аз? Защо не н�ко� от онези петнай�ет? О, не и�ках да �ъм номер в �пи�ъка му. �омер ше�тнай�ет? От многото преди — и �лед мен.
+	— Какво �е �лучи � петнай�етте преди мен?
+	Погледна ме изненадано, поклати глава, по�ле каза уморено:
+	— Различни неща. �о в крайна �метка, като ц�ло… — �пр� за миг, като че ли тър�еше думата — не�ъвме�тимо�т.
+	— И �м�таш, че ние �ме �ъвме�тими?
+	— Да.
+	— И вече не �е виждаш � нико� от т�х?
+	— �е, �на�тейжа, не �е виждам � нико� от т�х. �з �ъм моногамен във връзките �и � жени.
+	О, това вече беше нещо ново.
+	— Я�но.
+	— �аправи това проучване, �на�тейжа.
+	О�тавих вилицата и ножа. �е можех да �м повече.
+	— Това ли е в�ичко, което възнамер�ваш да из�деш?
+	Кимнах. Той ме погледна недоволно, но предпочете да замълчи. Въздъхнах �ъв�ем тихо � облекчение. Стомахът ми �е �виваше от ц�лата тази информаци�, ко�то не можех да приема, камо ли да �мел�, от виното главата ми беше като изпразнена. �аблюдавах как из�жда в�ичко в чини�та �и. Ядеше като лам�. �аи�тина �е налагаше да тренира �лед тези количе�тва храна. �еволно в �ъзнанието ми изплува образът на Кри�чън по пижама… Свих �е от неудоб�тво в �тола �и. Той ме изгледа и аз, е�те�твено, �е изчервих.
+	— Бих дал в�ичко, за да разбера какво ми�лиш в момента — каза той, а аз придобивах в�е по-червен цв�т.
+	Той ме погледна д�волито и �е у�михна.
+	— Мога да �е до�ет� — каза меко. Предизвикваше ли ме да му кажа?
+	— Радвам �е, че не можеш да четеш ми�лите ми.
+	— �е мога. �о мога да чета т�лото ти, �на�тейжа, � което имах възможно�тта да �е запозна� до�та добре от вчера до дне�. — Гла�ът му буташе въображението ми накъдето �и и�ка. Как можеше да �мен� толкова бързо на�троението �и? Беше като живак, а аз едва у�п�вах да �ледвам бързината, � ко�то �е движеше.
+	Той повика �ервитьорката � ръка и пои�ка �метката. След като плати, �тана и протегна ръка към мен.
+	— Ела — каза и ме поведе към колата. Този контакт — ръка в ръка — беше толкова нетипичен за него, така нормален, така интимен. �е можех да направ� връзка между него и в�ичко онова, което и�каше да ми причини в Червената �та�.
+	По път� от Олимпи� до Ванкувър почти не говорихме, в�еки вглъбен в ми�лите �и. В пет �ледобед �пр�хме пред апартамента ми. Лампите �ветеха. Кейт �и беше у дома. Предположих, че опакова багажа, о�вен ако Елиът не беше в�е още там. Той изключи мотора и о�ъзнах, че вече �е налага да го напу�на.
+	— И�каш ли да влезеш? — попитах. �е и�ках да �и тръгва. И�ках време, време да �ъм � него.
+	— �е, имам до�та работа — каза про�тичко и ме погледна � онзи кодиран поглед.
+	Изведнъж ми �тана много тъжно. Тръгваше �и. Той по�егна към мен, хвана ръката ми, бавно � доближи до у�тните �и и � целуна нежно. Толкова �ладък, забравен же�т. Сърцето ми под�кочи.
+	— Благодар� ти за този уикенд, �на�тейжа. Беше много хубав… най-хубави�т уикенд. Ср�да? Ще те взема от работа. Ще те взема където и да �и — каза тихо и нежно той.
+	— Ср�да — прошепнах.
+	Той целуна ръката ми отново, по�тави � обратно в �кута ми, �лезе елегантно от колата, мина от мо�та �трана и ми отвори вратата. Защо изпитвах това чув�тво на празнота? В�е едно ме б�ха лишили от нещо ценно и �ъкровено. В гърлото ми за�една буца. �е биваше да му позвол�вам да ме вижда такава. Сложих у�мивка на лицето �и, изл�зох от колата и тръгнах към входа. И тогава ме обзе ужа�, че пред�тоеше да �е изправ� пред Кейт. Обърнах �е и го погледнах. „Горе главата, Стийл!“
+	— О, между другото, в�е още но�� �липовете ти. — У�михнах �е и издърпах нагоре ла�тика им, за да ги види. Шокирах го, меко казано. Го�поди! Каква реакци�! За�лужаваше �и да �е види. �а�троението ми веднага �е обърна на 180 граду�а. Ве�ело �е втурнах към къщата и едва поти�нах желанието �и да �коча ве�ело във въздуха � ви�око вдигната ръка. „Само така!“ — викна развълнувано моето друго аз.
+	Кейт беше във в�екидневната и опаковаше ботушите �и в кашони.
+	— Върна �е най-накра�. Къде е Кри�чън? Как �и? — Гла�ът й беше тре�кав, пул�ираше от любопит�тво. Дори не ми даде възможно�т да кажа: „Здравей“.
+	За огромно �ъжаление тр�бваше да �е изправ� пред нейната упорито�т и ге�тапов�ките й методи за изкопчване на информаци�. � б�х подпи�ала �поразумение, �поред което н�мах право да говор�, и то точно по въпро�ите, които �лед малко щ�ха да ме зале�т. �ездраво�ловна за мен �итуаци�.
+	— Е, как беше? �е �ъм �пр�ла да те ми�л�, �лед като Елиът �и тръгна. — Т� �е ухили палаво.
+	�е можех да не �е у�михна на загрижено�тта й и най-вече на любопит�твото й, но незнайно защо ме до�рам�. Изчервих �е. Това б�ха много лични неща. Каквото и да �е бе �лучило… това б�ха лични неща. И най-вече �лед като б�х вид�ла какво крие Кри�чън и знаех защо е �танало така. �о тр�бваше да й кажа нещо, иначе н�маше да ме о�тави на мира.
+	— Беше хубаво, Кейт. Много хубаво, ми�л� — казах тихо, опитвайки �е да прикри� неудоб�твото �и при ми�ълта, че т� не тр�бва да знае нищо повече.
+	— Ми�лиш?
+	— ��мам много база за �равнение, нали? — казах извинително.
+	— У�п� ли да �вършиш?
+	„Как може да пита за такива неща!“ Почервен�х.
+	— Да — казах раздразнено.
+	Кейт ме дръпна на дивана и хвана ръцете ми.
+	— Това е наиÑ�тина Ñ�трахÐ